 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Моля за помощ - моля без обиди
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 1668 пъти
Здравейте, на почти 16 години съм, с диагноза депресия съм и някакво неустановено невротично заболяване. Досега съм ходила два пъти на психолог и един път на психиатър и утре (вторник) съм отново и при двамата. Основния въпрос, за който питам тук е следния - обръщам всичко в автоагресия и се самонаранявам от около една година. Порязване, гореща вода, гумен ластик... както и да е. Тук ще помоля МНОГО да няма обидни коментари относно това, който не го е изпитал, не може да разбере какво е. Никой не знае за това, освен психолога от миналата седмица. Крия го - не се порязвам по ръцете, за да не получавам странни въпроси, най-често по краката и корема. На плаж не ходя или ходя много рано сутринта, сама. От около половин година ми идват мисли за край на живота и е много мъчително. Понякога, когато се разстроя много, ставам по-смела и вече някак си страха от смъртта е изчезнал у мен. Поради това психиатъра ми каза, че ще се наложи да се лекувам в болница. Психолога ми каза, че ще се наложи да кажа на баща ми (той ме води по тия неща, майка ми не се интересува изобщо от мен и ми го е казвала), ще се наложи да му кажа за тия мисли и за самонараняването. Миналия път успях що-годе, с триста зора да призная за мислите. Нямаше някаква реакция от него, но както и да е. Не можах да кажа обаче за нараняването и наистина не мога да го направя. Не мога да обясня защо, наистина е много дълго, но не мога да кажа това на баща ми или на майка ми, като цяло семейството ми не бива да знае чак за това. Какво да направя. А психолога категорично ми каза миналия път, че ще се наложи. Какво да правя, моля ви за съвет, моля ви да не ме обиждате. Моля модераторите да пуснат историята ми, наистина - много ми е важно и нямам кого да попитам, нямам приятели.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: cffb903e1e |
|
1. Слушaй мило, нaстоявa психологът дa кaже нa родителите ти, зaщото е много вaжнa подкрепaтa нa семйството ти. Зaщото той трябвa дa рaботи и с тях, дa покaже и нa тях, кaк точно дa ти помогнaт. Много е вaжнa семейнaтa средa, вaжно е доверието в нея. Психологът ще те нaсочвa/ помaгa зa около чaс, остaнaлото време ще сa родителите ти, които ще сa твоятa крепост, подкрепa. Зaтовa искa дa говори с тях зa проблемa. Зa твое добро е. Повярвaй ми, моля те и позволи дa ти помогнaт! Той ще им обясни, че НЕ си виновнa зa поведението ( относно мaйкa ти товa) и че имaш нуждa ( колкото и дa не осъзнaвaш) от тяхнaтa помощ, зa дa откриете зaедно причините зa тезо твои състояния и дa ги " сборите".
Не се стрaхувaй и не се притеснявaй от нищо. Целтa е еднa- дa продължиш в животa кaто един сaмоуверен, щaстлив, позитивен човек. Имaш много причини зa товa, сaмо депресиятa ти не ти позволявa дa ги aсимилирaш.
Позволи дa ти помогнaт!
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 5b37afaa0c |
|
2. Майка ти и баща ти са хората, които трябва да знаят за твоите състояния. Колкото и да ти е трудно им го кажи. Така ще премахнеш част от напрежението. Споделянето премахва напрежението(за твое добро е). Тъкмо ще видиш и как ще реагират спрямо теб(пука ли им или не). А и ти ще бъдеш по-уверена.
Пиши после как са се равили нещата.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 7cf0d06918 |
|
3. Като човек правил опит за самоубийство знам много добре за какво говориш. Ужасно е трудно да се измъкнеш от депресията, а ако успееш дори и след години всеки път когато има по-тежък момент в живота ти, изпитваш ужас, че пак ще стигнеш до там. Не знам какво да те посъветвам, на 16 си, т. е. си непълнолетна. Може би и за това докторите държат да кажеш на баща си за състоянието ти. Предполагам, че ще се наложи той да вземе някои решение свързани с лечението ти и за това искат да е наясно точно за какво става дума. А иначе съветът ми е да не се оставяш на черните си мисли, защото те най-много да направят нещата още по-лоши. Да, знам, че каквото и да ти разправям колко е хубав живота, как си само на 16 и имаш толкова време пред себе си да оправиш нещата и т. н. няма да ми повярваш, за това просто те моля да не оставяш болката и страданието да те победят. Защото е много лесно да умреш, но е трудно да живееш! Не знам за теб, но за себе си съм решила. Аз не съм страхливка и няма да избягам позорно! Да, ще плача, да ще съм на ръба, но никога, никога няма да се предам и да се самоубия! Защото това означава да призная, че животът ме е победил! Така, че мила, просто стисни зъби и се бори. Не казвам, че е лесно! О, не е! Обаче всяка малка победа над страха и болката те прави по-силна и по-уверена! И един ден ще можеш да се гордееш със себе си и с постигнатото. ДА, АЗ УСПЯХ! Победих депресията! Не знам при теб какво ще проработи, но при мен проработи гордостта. Просто реших, че съм прекалено горда да се оставя да умра така. И сега се боря, ден след ден. Понякога се справям по-добре, друг пък заспивам със сълзи, но никога не си позволявам да мисля за самоубийство и подобни глупости. Защото това е решение за страхливците, а аз не съм страхливка!
Дано съм успяла да ти помогна поне малко! А за другото, слушай докторите, да се надяваме, че знаят какво правят. Все пак това им е работата.
Успех!
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 1d031b95e4 |
|
4. В какво се корени депресията ти? Какъв е проблемът? Не може просто ей така от нищото. Кажи накратко какво сте си говорили с психолога. Просто не вярвам да имаш реална причина да изпадаш в депресии и да мислиш за такива неща на тази възраст. Ако си жива и здрава, имаш дом, приятели, достатъчно пари, хоби и нямаш изявени врагове, не би трябвало да изпадаш в депресии. Опитай се да го превъзмогнеш сама. Излизай повече, спортувай, изкарвай си агресията и мисли позитивно или пък изобщо не мисли. Недей да си причиняваш неща, от които няма полза.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 4a63ee1ef7 |
|
5. лекувай се, казвай на вашите - ще ти помогнат
|
...
| преди: 10 години, 10 месеца hash: ff45ab43b7 |
|
6. Глупости! Така си ги говориш.
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 33031d30b2 |
|
7. Здравей!
Първо на първо искам да ти кажа в НИКАКЪВ случай да не слагаш край а живота си, защото освен за себе си и за своята болка трябва да мислиш и за болката на останалите, за нещата, които са вложили в теб!
Както виждам положението ти е по-тежко, не е някаква депресия за 1 седмица. Знай, че на родителите всичко може да споделяш! Не се тревожи да им кажеш за това! Само баща ти може да те разбере, да те изслуша и да те разбере наистина! Да ти даде подкрепа! Да имаш с кой да говориш за това!
Мога да ти кажа, че със самонараняването не печелиш абсолютно нищо! Само губиш! И знаеш ли какво по-точно губиш! -Здравето, живота и психиката си! Това е нещо безмислено, изкарвай си мъката и болката на някой предмет, не на себе си! Замисли се за нещата, които те очакват за в бъдеще! Аз отличо знам какви са те! Очаква те щастие, любов и още цял куп хубави неща в края на този тунел от болка и отчаяние! Чети книги, ПИШИ дори да нямаш дар слово, излей си болката върху белия лист, не върху себе си! Гледай комедии(горещо препоръчвам филмите на Луи Дьо Фюнес). Погледни навън с усмивка и си кажи:''Майната и на болката, тя няма място в сърцето ми ''! Повярвай знам колко е трудно, защото аз самата в момента преминавам през това. Когато ти иде да се самонараняваш вземи лист и писалка и напиши всичко, което ти е на душата! За какво страдаш, какво те мъчи-напиши го. После го одери с нож, и го хвърли на пода! И хоп! -вече болката я няма, тя е стъпкана!
Знам, че звучи малко критично, но също знам, че помага.
Е това е от мен!
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 2130da3449 |
|
9. Нямаш представа колко общо имаме - и аз съм на 16, има психичен проблем, сходен на твоя, изпадам постоянно в депресия и до скоро бях точно в същата ситуация - трябваше да кажа на близките си за проблема си, но страшно много се срамувах, приемах се за някакъв изрод, но имах нужда от лечение, но никой психиатър или психолог не искаше да работи с мен, и се наложи да споделя...
Предлагам ти следното - поговори с психолога си, разкажи ми всичко, не се срамувай от него, той няма право да издаде тайните ти на никой, след това му кажи, че искаш да го срещнеш с баща си, но се уговорете какво може да му се каже и какво не. И го накарай той да сподели вместо теб, пък и той е специалист, ще помогне на баща ти да приеме проблема ти и ти ще си свободна да започнеш терапия.
Между другото и аз няма приятели и затова прекарвам тук, в сайта, доста от деня си и приемам всички за приятели, но теб те имам за наистина близка и затова те моля да ме послушаш, говори с психолога си и нека той да каже на баща ти.
Пожелавам ти всичко най-прекрасно и не се предавай, не мисли за самоубийства, защото няма нерешим проблем, знам колко глупаво ще ти прозвучи, предвид депресията, но е точно така!
Успех.
П. П. Между другото от кой град си, мога да ти предложа добър специалист?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
