 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Опитва се да контролира живота ми!
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1537 пъти
Здравейте, момиче съм на 18 години. Проблемът ми е там, че майка ми, а може би несъзнателно, се опитва да контролира живота ми и решенията, които вземам - това просто ме вбесява! Никога не го е правила открито всъщност. Никога не е дошла да ми каже, ти ще правиш това и това, защото аз така казвам; но редовно пуска едни такива коментари, уж небрежни съвети, но знае, че с тях ми въздейства и това ме кара да премислям нещата още хиляди пъти, без дори да е нужно, защото аз съм взела своето решение, и когато на нея то не й хареса се опитва по такъв начин да го промени! Като малка не разбирах това, но с годините стигнах до този извод, че тя се опитва да контролира решенията ми, и когато те не й харесват, прави така, че да стане на нейната!
Майка ми и преди си беше малко по - параноична от нужното, но тъй като съм единственото й дете, разбирам, че винаги е притеснена и иска най - доброто за мен. Нещата с параноята по мой адрес обаче, всякаш се задълбочиха, след като прекарахме една меко казано отвратителна 2013 година, в която баща ми се разболя... и почина.
Както вече казах, разбирам я напълно - майка е, и сега след като е единственият ми родител няма как да не се тревожи редовно за мен. Редовно се бърка в решенията ми, редовно ми мрънка за нещо; държи се така всякаш съм хлапе - редовно ме поучава за най - глупавите неща, всякаш съм на 3 години, а не на 18; всякаш нямам глава на раменете си и не мога да мисля с нея. Изобщо не усеща как това ме обижда и то много, защото ме кара да се чувствам като пълна глупачка, чиято майка едва ли не, смята, че не може да мисли разумно. Понякога влизаме в спорове за това, макар, че аз гледам да ги избягвам, защото мразя да съм скарана с майка си за нещо такова. Опитвала съм се и да й обясня по най - нормалния и човешки начин, че това е излишно, най - малкото ме дразни и се задушавам от това, че не мога да направя нещо като нормален човек, а редовно трябва да давам обяснения къде, защо, кога и с кого - но тя е супер инат човек и тотално отказва да разбере и да изпълни простичката ми молба.
Работя и колегите ми редовно ме канят да излизаме вечер. На мен също много ми се излиза, а и става наистина забавно; но тя едва се навива да ме пусне (Не, че я питам. Влизам и заявявам, при което се започва със споровете и мрънканиците, че не съм кой знае колко голяма и някакви такива глупости. А аз съм си пълнолетна и имам правото си... ) Стой по цели нощи будна защото съм била еди къде си и това я притеснявало; звъни ми по телефона докато сме с колегите да ми държи сметка защо не съм се била прибирала, много късно било станало; на какво приличало това, чак до сутринта да ме нямало било и тя да не знаела къде съм. Няма цял живот да стоя залепена за нея все пак, но тя отказва да приеме този факт. Че съм пораснала и всичко което прави е безсмислено.
Как да я накарам да разбере това, да престане и да ме остави да си живея живота, защото точно сега му е времето, но тя не ми позволява...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 546402276e |
|
1. Ако искаш да стане човек от теб, пълен игнор на съветите на несигурната ти и вманиячена майка, нобез скандали и караници. Моята майка е подобна, зарова не съм я слушала за важните неща в живота. Да, уважение, спазване на битови правила, обажане къде съм, но какво да уча и къде да живея, за кого да се омъжа, какво да работя и кога да имам деца - това сам трябва да го реши човек.
Е, ако човек има успели родители, който са постигнали всичко сами и имат някакви рецепти за успех, а и какво да ти предложат - изслушай ги и внимателно мисли по съветите им, но ако родителите ти са неуспели в живота, нестабилни психически и нямат какво да предложат - пълен игнор и сам си решаваш, носиш отговорност за живота си - казвам го като овек, който няма успели, работливи, стабилни родители, но успях със собствени усилия, твърдоглавие и много работа да уча в елитна гимназия, после в чужбина, а в рамките на 2-5 г. Да спечеля повече от ридителите им в целия им живот, а на 30 г. Да имам две къщи и да избирам ваканционен имот в момента. Прави си сметката дали си заслужава да слушаш родители, които сами ги е страх от живота и нищо не са постигнали за толкова години.
П.п. Щом работив, над 18 г. си, защо живееш при майка си? Аз веднага след Завършване на средното се изнесох и това беше най-доброто решение в живота ми!!!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 561f968928 |
|
2. Оооо, момиче, няма да се косиш за това. Повечето майки са такива. И аз съм единствено дете, само че баща ми е жив и здрав, въпреки, че от години са разделени с майка ми. Разликата между нас с теб е точно толкова, на колкото години си ти. Въпреки това майка ми постоянно ми дава напътствия, съвети и т. н. Като си навие нещо на пръста трябва така да стане, а дали съм съгласен или не, няма значение. На всичко отгоре съм женен с дете. Мислех, че когато създам семейство нещата ще се променят. Няма такъв филм. Живеем съвсем отделно в собствено жилище, но когато тя дойде в нас започва да подрежда (въпреки, че винаги всичко е подредено), да пренарежда и т. н. Ако имам някаква идея, подлежаща на реализация, тя веднага я модифицира по нейно му. Смея да твърдя, че не съм човек под чехъл, напротив. Амбиции имам доста сериозни. Реализирал съм се много добре на работното си място, винаги съм се стремял да бъда лидер и доста от тези, които са около мен ме приемат за такъв. Взимал съм не едно и две важни решения, от които е зависело много, но майката си е майка. Винаги ще намери нещо, което да не й е угодно. Така, че не се притеснявай и си живей живота спокойно. Знам, дразнещо е, ама страшно много, но се научи да се абстрахираш, да не влизаш в конфронтации, казвай едно ОК, пък си прави това, което ти си знаеш. Това е оправията.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 4b15e3793a |
|
3. Номер 1, може пък момичето да не взема достатъчно голяма заплата, че да плаща квартира, сметки храна, дрехи, всякакви разходи. Не си ли се замислил за това. А на теб мило момиче ще ти кажа следното. Ако макар и да работиш все още финансово си зависима от майка си се опитай да не обръщаш толкова внимание на приказките и. Тя нека си говори, ти се прави, че не чуваш. Когато излизаш някъде и обясни къде отиваш и с кого на кратко пък ако започва с подробности да разпитва я игнорирай. Когато не искаш да те притеснява си изключвай телефона. Работи здраво и направи всичко възможно да си изкачиш в работата, за да може със заплатата да се изнесеш на квартира и да се издържаш сама. Дори говори с твоя близка приятелка, на която имаш доверие да си намерите двете квартира, в която да живеете заедно. Така ще намалиш разходите си близо наполовина в сравнение с тези ако излезеш сама на квартира. Моята майка е подобна, да не кажа същата и аз така се справям с нея. Правя всичко само да има мир и любов :D, пък глупостите и не ги приемам на вътре оставям ги да минават покрай ушите ми. Обмисли това с квартирата добре. А между другото ти не учиш ли висше, щом си на 18 и вече работиш. Това означава, че моментално след завършването на 12 клас си се хванала на работа. Защото можеше и да заминеш да учиш на общежитие в друг град. Аз например ще заминавам за София, като завърша 12 клас. В момента съм на 16. Помисли над думите ми и успех. :)
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: b6789bafc6 |
|
4. Виж, мила, знам, че е ужасно дразнещо, обаче помисли си, ти си единствено дете, баща ти е починал... значи майка ти си има само теб! И е напълно нормално да изпада в ужас при мисълта, че ще я напуснеш и ще я оставиш сама! А то рано или късно ще стане, защото в един момент ще се омъжиш и ще имаш свое семейство. А жената я е страх точно от този момент! Никога няма да си го признае, обаче ще прави всичко възможно да ти внуши, че си малка, че имаш нужда от съвети и насоки и че не можеш да се справиш без нея, само и само за да останеш с нея възможно най-дълго. Ако баща ти беше жив щеше да е друго, обаче сега в главата й сигурно има само мрачни картини за бъдещето как я изоставяш и тя остава съвсем сама. За това не се карай с нея за глупости, ами се опитай да я разбереш и да и докажеш, че я обичаш и никога няма да я изоставиш, дори и след като създадеш свое семейство. Спечели доверието й и ще видиш как ще спре да е толкова контролираща и обсебваща. Обаче доверие се печели с търпение. Когато решиш да излизаш казвай й къде отиваш (без да се налага тя да те пита!) и кога ще се върнеш и гледай да не закъсняваш прекалено, за да не изпада в паника и да не почва да ти звъни по телефона посред нощ. Освен това си спазвай думата. Ако кажеш, че ще се прибереш до 12, гледай в 12 без 5 да си у вас. Всеки път! И така тя ще разбере, че си отговорна и ще ти отпусне юздите. С караници и разправии нищо няма да постигнеш. Действай умно.
Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
