Споделена история от Тинейджърски |
Лош или добър... или просто реалист?
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1432 пъти
Здравейте, скъпи ми читатели! Искам да споделя моята мъка и моите мисли. Тази година завърших средното си образование и не след дълго дойдох тук в Берлин при майка ми и баща ми. Понеже по-рано не успях да си изкарам шофьорската книжка в началото на август ще се прибера и като я изкарам пак ще се върна тук. Когато съм тук в Германия много ми липсва родината... Обичам си родината дори обичам е меко казано... обожавам я! Липсва ми, липсват ми и моите най-добри приятели... Когато съм в България ми липсват родителите... Не мога да си обясня какво не е наред. Аз съм на 19 зодия близнаци от турски произход. Знам, че не е важно кой си и от къде си а какъв си. Добър човек съм... дори много добър но много искам да раздам правосъдие, защото има хора, които заслужават наказание равносилно на смърт! В моя град Русе има много гангстери, бандити и всякакви индивиди, които се правят на много големи. Е аз съм най-нормално момче с възпитание и култура но понякога ми се иска да бъда много гаден ама много, много гаден! Но просто не мога... отвътре нещо ме спира... прекалено съм добър и човечен... Но знам, че един ден, когато се развия и стана много по-добър, пълноценен и силен човек... тогава ще се опитам да дам урок на всеки, който не го е научил, че да бъдеш добър не е концерт по желание а задължение!!! Готов съм да работя и то много! Искам да помогна на родителите си, защото те заслужават ужасно много... Не съм егоист а напротив... Винаги съм поставял чуждото щастие на първо място, защото аз винаги съм щастлив дори, когато съм нещастен и знаете ли защо? Защото имам семейство, което никога и за нищо не са ме оставяли и пренебрегвали... Е има ли сме разправии но и без тях не може... Напоследък ме измъчват терзания, че един ден никой от тези хора, които познавам няма да ги има както и аз самият. Защо тези мисли непрекъснато ме измъчват... Искам да се нарадвам на всеки, който обичам, защото животът не е безкраен за нещастие. Но в едно съм сигурен никога няма да забравя родината си и няма да позволя на никой да ми отнеме свободата! Би било прекрасно ако родината ми беше достойна държава... където всеки би могъл да се развива като най-нормален човек без да мисли за утре какво ще яде и прочие. Та кажете ми драги читатели дали съм добър човек, защото аз самият не знам... когато ме ядосат съм готов да стигна до крайности всякакви крайности и всичко каквото ви минава през главата. Ами това е от мен ще се радвам един ден да си правя пофтите у нас а не на "гости". Моля администраторите да публикуват историята, защото наистина се нуждая от съвети. Благодаря на всички предварително! :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 6f57c60596 |
|
1. Съвет за какво? До колкото разбрах от написаното, ми изглеждаш добър човек. Нормално е при по напрегнати ситуации и ако си разгневен да искаш да сториш лошо, също е нормално и да искаш да промениш хората към добро, да им разкажеш урока един вид. хд Мисля, че това изобщо не те прави лош човек.
|
|
