Семейство без любов.
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1670 пъти
Моля да одобрите историята ми.. Имам нужда от съвети!
Здравейте. Като за начало аз съм момиче на 14 години. Нямам братя, нямам сестри. Интелектуално съм различна от другите момичета, за които най - важното нещо сега е гримът, сексът, дискотеките, дрогата и проституцията. Не казвам, че живея много правилно, но поне изброените неща по горе не са част от живота ми. Когато съм се родила майка ми е била на 20, баща ми на 23. Истината е, че не сме имали и 1 щастлив ден в това семейство, дом или както искате го наречете. Баба ми, от страна на баща ми, мрази майка ми и нейното семейство поради причината, че никога не са ни помагали с нищо, а ние винаги сме( уж ). Татко постояно обвинява мама за разни неща, както и мен.
Искам да попитам кой от вас е бил по този начин?
Майка ви спи в 1 стая, баща ви в друга. Баща ви е човек, който обича да му бършат след задника, майка ви е човек, който мрази да домакинства. Всеки ден след като баща ми напусне хола аз отивам и чистя, като се върне всичко е същото. Майка ми ме обвинява, че не сам чистила вкъщи. Тряска ми вратата, чупи неща, блъска шкафове, крещи ми, но явно не знае колко много ме наранява така. Мама и татко не се обичат. Не знам защо са се омъжили дори. Всеки ден е нов скандал. Никога не са си изневерявали, но много са се лъгали. Нямам намерение да казвам всичко но с 2 думи те не се обичат. Всеки ден аз съм подложена на това : когато те се карат аз съм в центъра на скандала. Koгато е мръсно, майка ми ме обвинява мен и ми крещи, че ще се махне. Е чакай малко сега, разбирам! Аз също помагам, но не е ли редно тя като домакиня да си гледа къщата, а не да кисне 24/7 навънка с приятелки? Вярно е - не е живот да седиш само вкъщи, но няма да умре ако вземе да сготви нещо или да оправи? Или баща ми да ни остави по някой лев за да купим нещо, вместо да ходи да си купува нови телефони и прочие.
Наистина живота ми е като слугиня. Не ме разбирайте погрешно! Обичам родителите си! Но мразя това което са. Има един човек, който живее на 250км от мен. Той е моя приятел. Скоро става 1 година откакто се познаваме и сме заедно. Радвам се, че мога да разчитам на него за всичко, защото колкото и да ме мразят вкъщи, защото не съм била от полза на семейството - той винаги е тук! :)
Кажете ми, какво да направя? Как да го търпя това още 3 години?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: ccac25880f

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   По добре отиди при своя приятел или приятелка и остани там, кажи на твоите родителите, че ще се върнеш когато те се здобрят и си решат проблемите

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: a45222d945

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей, Сродна душа по съдба, Аз израстнах и живях в подобно семейство. Бях тормозена, обвинявана слугиня. Отгоре на всичко, придобих редица хронични заболявания. Дори, успях да увредя и ДНК-то си. Толкова дълбоко "бръкнаха" в душата ми. И така, до 28-та ми годишнина. Когато реших, че съм ударила дъното и спасение няма да има, реших че ще продължа да живея така, само и само, за да докажа на себе си, на родителите си и на обществото, че уважавам родителите си. Отгоре на всичко, привличах партньори с красота и интелект и заради здравословните проблеми, всички мъже ме избягваха. Живеех отчаяно, ден за ден. Работя къртовски от 14-годишна, тъй като никогане съм получавала т. нар. "джобни" пари. Точно в този момент, ме откри ТОЙ - единственият прекрасен принц. Сега живея втори живот, коренно различен от този на вече бившото ми семейство. Той ме накара да продължа да се грижим за тях взаимно. Уви, те не само, че не оцениха редицата жестове, а пристъпиха към непрестанно пренебрежение и унижение. Опитаха се да ме злепоставят, очернят и т. н. пред Него. Целта - да си приберат слугинята, че иначе няма кой да им бърше дирите, да им поддържа къщата, да се карат с нея и да подхранват егото си, за нейна сметка. След като провалиха сватбата ни, влезнаха в комбина със Свекърва ми и ни тровиха ежедневието, оставиха ни без покрив над главите, без наследства, без чеиз и без пари. Собствената ми майка ми заяви, че ние ще се разведем в близките 2-3 месеца маскимум, със сигурност (от тогава изминаха години). Многократно майка ми твърдеше, че ми завижда - за мъжа, за начина на живот, за пътуванията, за почивките, които имаме. Със Съпругът ми започнахме от кота нула. Обзаведохме се, оборудвахме се, ще се опитаме да си подсигурим покрив над главите, живеем щасливо, а аз стабилизирах здравето си. Понякога, трябва да страдаме наистина МНОГО, за да оценим подобаващо бъдещето си и Човека до себе си. Търпи, докато навършиш пълнолетие, докато се образоваш. Постарай се да си подсигуриш висше образование и сигурна и доходоносна работа, въпреки всички трудности. Това ще ти позволи, да моделираш и да живееш живота си, както ти пожелаеш. С мъжете трябва да си изключително внимателна. Постарай се да опознаваш и изпитваш характерите и реакциите им. Преценяй, претегляй ги. И така, докато намериш човек с общи духовни интереси и близък характер (поносими за теб навици). Мен успя да ме намери Мъж, за когото съм Принцеса. Той се грижи за мен, за дома, за ежедневието, за кулинарията, за дрехите и за всичко останало. Пожелавам ти го и искрено се надявам да ти се случи! Успех!

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 6f1ac9f0ed

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Събери пари и доведи психолог в къщи и му обясни ситуацията. Нека да поговори с теб и семейството ти. Така постъпих аз и сега почти нямаме проблеми.

 

...

горе^

преди: 10 години, 5 месеца hash: cacb6d41ac

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ами в такъв случей наистина е най добре и най зряло да се изнесеш при приятеля ти. Не изисквай от майка си много понеже като станеш на нейните години и някакво лапе да те командва, а човека просто не иска да води спорове затова му съчуствай и не ги мрази. Това е идеалната ситуация да излизаш нощем по дискотеките и да им го върнеш както правят лапетата с мляко около устата, или да се изнесеш при приятеля и абе останалото е до досещане

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: 11cceabc7c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Само, че аз не искам да им го връщам. Искам те сами да разберат грешката си и да спрат да ме тормозят! Нека ме потърпят още 3 години и след това да си гледат живота...

 

...