1. Когато разбереш, че си сам тогава ще си добре. Винаги и почти всичко е въпрос на интереси, рядко има приятели, с които си израснал и се уважавате, но дори и тогава пак има интереси. Примерно- досега са излизали с теб защото си забавен, момичетата са те харесвали защото си интересен, момчетата са те уважавали, но когато се кротнеш и се позатвориш ще видиш как всички почват да те отбягват. Тоест те не харесват самата ти вътрешност и същност, а ползите, които могат да извлекат. Примерно, е тоя е забавен, чакай да го вземем с нас, е примерно тоя е точен дай да го видим тука, има и балъци примерно, които черпят всички. Пример- ае ще го вземем тоя, пък онзи само черпи и тия доволни, като свършат парите, ни чул ни видял никой не го и търси. Дори сега да ти се обади някой да излизате, то ще е защото на него му се излиза и просто му трябва човек/ компания. Точно от тия интереси трябва да се възползваш и ти, на него му се излиза, възползваш се и ти.
"Защото съм им бил неприятен" това са пумяри. Като те налазят 20 много ясно, че ще те бият и се усеща и притеснението и страха. Въпроса не е, че ще те бият, а и ти да биеш, да им вземеш страха, така друг път няма да смеят да те бият. Защо? ! Защото си казват - "абе тоя ще го бием, ама все пак се бие и... " ще си имат едно на ум, докато ако само седиш мирно си викат " а виж го тоя нищо не прави" и всеки път ще те мачкат. Винаги го е имало този проблем, винаги ги е имало и тия биячи. Само колко деца са изтормозени, а някои самоубили се, виж имаше един филм така по действителен случай от тия скандинавските страни(не помня името), всекидневен тормоз над един ученик и накрая влиза с оръжията на баща си, избива ги и се самоубива.
Трябва да се възползваш от тия интереси на хората и ти. Знаеш, че си сам, но трябва да имаш познати, ето примерно Пешо ти звънне, е братле ай да излезем, той те знае, че си точен пич пък на него му се излиза; добре няма проблем, там може да видиш някой познат, оттам се завъртите насам-натам видиш се с някой друг познат и така имаш няколко човека ако ти се доизлиза звъниш и така, не е нужно да са ти приятели.
Момичетата са те гледали, че си вървежен и в голяма компания, в ученическите години е така, а сега изглеждаш смотаняк в техните учи. Но това е утайката, трябва да търсиш истинските, които те харесват заради сама същност.
Тия другите са от дъжд на вятър. Няма да се спичаш, приятели, приятели ама всичко е до време като опре ножа до кокъла не винаги може да разчиташ на някого, но знаеш , че на себе си можеш. Като ти казвам, че дори и най-добрите приятели и приятелите от детство имат интереси се сетих. Докато сте малки примерно се познавате там една групичка ритате топка, някой се сеща, хайде да викнем Сашо, ем ай викай го (а защо Сашо? ! Защото има най-новата топка или компютър пълен с игри, на които после могат да играят), като поотраснат някои заминават за града, други примерно лятото са насело.
Едното момче(Х) познава всички на село, има се с тях, излиза. Другото идва от града в същото село, не познава никого(освен някакъв стар приятел(J), който не познава почти никого), звъни на това момче(X) понеже му се излиза(ето ти го интереса) и му вика братле, хайде да излезем(защо звъни на теб примерно, а не на ония - щото ония не познава никой, а ти се познаваш с повечето хора и можеш да го разведеш насам натам, а не примерно да кисне с другото момче у тях). След като се позапознае с момчетата от село, вече може и сам да излиза с тях и да не те и търси. Така е братле, интереса винаги ще го има.
|
