|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Проблем с хората или с мен
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1530 пъти
Когато бях малко дете бях много срамежлив. Веднъж бяхме с майка ми в един магазин, продавачката ме заговори и аз се притесних и се разплаках. Като растях си мислех, че този срам или страх от хората ще отмине, но ставаше по-зле. Колкото повече растях, толкова по-малко играех с приятели навън. Все повече играех на компютъра, където се по добре, че няма други деца.
В последните години стана така, че започнах да отбягвам хората(единствените хора с които комуникирам са родителите ми), избягвам да ги(хората)гледам в очите, защото си мисля, че това ги дразни. Някои деца от гимназията са ме съветвали да се регистрирам в социална мрежа, но аз мисля, че чрез такива мрежи хората биват наблюдавани(а това е ужасяващо нещо). Бяха ме закачали по едно време, но аз ги отбягвах и те се отказаха да ме преследват(супер). Ходих на 2 екскурзии, но не комуникирах с почти никого, докато другите се забавляваха, аз спах в стаята на хотела. През тази година, когато завършихме гимназия, не отидох на бала(защото ме беше страх) и сега лятото нямам връзка с абсолютно нищо и никой(не, че в последните 5 години съм имал). Веднъж като се прибирах за града, в рейса се качиха съученици от бившия ми вече клас и аз се изплаших, и извърнах глава към прозореца, и закрих лицето си с ръка за да не ме видят. Когато разказах това на нашите те казаха, че трябвало поне да ги поздравя(да поздравиш някой по улицата е чиста лудост, ако го направиш могат да те нападнат), и че трябва да го преодолявам този страх.
Това е един от опитите да го преодолея и сега питам
в този страшен сайт(който сигурно е част мрежата за наблюдение над хората)за някакви идеи и решения.
Дали трябва да унищожа нещо, или да го ремонтирам не знам, не знам какво да правя.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 3f5a65e7cf |
|
1. Човек имаш сериозни ама сериозни проблеми в главата. Проблемът със сигурност е в теб. Излез, изтрий хронологията, дръпни завесите, влез под завивката и забрави за това, защото този разговор се чете от спец частите на МВР. БАУ!! LOL
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 3f5a65e7cf |
|
2. Номер 1 е написан от Charming само да кажа
Charming
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 0f316bee59 |
|
3. Продължaвaме дa те нaблюдaвaме! Скоро ще те трaнспортирaме!
Сириус!
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 2a84afcdb7 |
|
4. И аз съм преминавала през това! Един съвет : ОТПУСНИ СЕ !
Прави нови запознанства и така ще видиш с кой хора ти е по-приятно. Излез навън и си намери хоби например.. Живей си живота , защото е твърде кратък.
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 2a84afcdb7 |
|
5. И аз бях много срамежлива и стеснителна , но осъзнах , че си губа времето в страх. Можех да направя толкова неща за себе си , но въпраки това аз стоях свита и се страхувах. Мен много ме бяха тормозели в училище,но изведнъж спря да ме интересува! Запознах се с нови хора,започнах да тренирам и да си обгръщам ежедневието с неща,който ме правят щастлива! Не е лесно,но се иска воля..!
|
...
преди: 10 години, 5 месеца hash: 2a84afcdb7 |
|
6. В момента минавам през такъв период. Страх ме е хората да не ме наранят - достатъчно пъти в миналото са ми го правили и наистина се ужасявам,когато си помисля! Аз отидох на психолог-няма нищо срамно или нередно. Поговорих и с родителите си-беше адски тежко за мен,трудно е да говориш за чувствата си. Но , ако стоим със скръстени ръце няма нищо да се промени! Намери начин да се отпуснеш и колкото и да те е страх и да ти е притеснено - разговарай с хората !!
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 2a84afcdb7 |
|
7. Пропиляваш си живота..
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 5d84c83c0e |
|
8. Момче, отивай на психолог. СЕРИОЗНО Е! Не може цял живот да си така.
Трябва да си вдигнеш и самочувствието, поработи над това.
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 8a5b43b0ad |
|
9. Все едно описват мен! Не съм била единствена! Много искам да си намеря нови приятели, опитвам се (поне според мен), но въпреки това пак съм сама и не излизам никъде, а много бих искала. Проблема е в това, че съм стеснителна и не знам какво да кажа. :(
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 747881f248 |
|
10. Имаш болен мозък.Не се поздравява всеки който минава по улицата.Само ако видиш някой познат или роднина.И се съмнявам, че този познат или роднина ще те нападне, защото си му казал добър ден.
|
...
преди: 10 години, 5 месеца hash: 60b776e621 |
|
11. Някои се шегуват, но имаш сериозен проблем. Отиди на психолог или направо на психиатър, няма нищо срамно. Направи го час по-скоро, защото по-зле ще става. А това ще те направи много нещастен. Обричаш се на самота цял живот, нито работа можеш да си намериш така, нито нищо. Утре мама и тате като клекнат как ще си изкаравш хляба, като не можеш да погледнеш някого в очите? Как ще го убедиш, че си вършиш работата добре и че имат нужда от теб? Пък ако работиш с клиенти, просто не знам. Ти изобщо работа няма как да си намериш така, камо ли да се утвърдиш.
Имаш някакво психическо разстройство, това са болестите на бъдещето. Има много хора, които страдат от подобни заболявания и броят им тепърва ще расте за съжаление.
Колкото и да ти е неприятно, човек е зависим цял живот от други хора - в работата, в любовта, във всичко. Ако се затваряш така, ще береш големи ядове.
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 2a84afcdb7 |
|
12. Аз имам паническо разстройство, но като чели ти си от по-горните нива. Наистина отиди на психолог :)
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: 79e7f54127 |
|
13. Общуването със света е повлияно от общуването с родителите. Явно от ТЯХ имаш някакво притеснение..
Преди и аз уж се ''страхувах'' от хората, но в последствие осъзнах, че няма как просто да се страхувам от самите хора. Това е било самовнушение и оправдание от страха ми да не ме отхвърлят, унижът, критикуват и т. н.
Срамежливостта се съпътства със самообвинение и самоунижение от страха да не бъдеш изложен на неодобренето на другите. Смущението се появява когато човек се страхува да не бъде '' ОПЕТНЕН'' (да не се изложи и унижи).
Коренът на проблема е някъде в детството ти. Може би си имал притеснения от родителити да не те критикуват или нещо друго.
Страхът се появява в ситуация с която не можем да се справим.
Лошото е, че винаги си си намирал оправдания, че уж ''не можеш да общуваш'' и не си полагал усилия да се справиш. Трябва да се изправиш срещу страха си и да привикнеш да общуваш. Трябват ти утвърждения (доказателства). Трябва ти самочувстие, самоувереност, кураж и подкрепа. Ако си повтаряш, че ще успееш Подсъзнанието ти ще намери причини да дублира това заявление!
Потърси в интернет статии за СЕБЕПОЗНАНИЕ или психологически сайт там ще намериш полезна информация която може да ти помогне.
Има и вероятност да имаш ''Социална фобия''или ''Шизоидно разстройство на личността ''.
Трябва да се консултираш с психолог!
Успех!!!
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: e15c59bad3 |
|
14. Моля, някой да ми каже, че това е шега.. защото ако не е, от доста време си търся да отвлека някой като автора от някоя ужасяващо страшна социална мрежа...
Mona
П. п - Това беше чиста ирония, моля автора да не се стресира! Малко ще ми е трудно да го отвлека, пък и не искам, слаба, малка и хилава съм така или иначе и не съм от М6 или ЦРУ... или мафията.
Отпусни се и отиди на психолог, защото наистина страха ти е панически и... страшен.. сам по себе си.
|
преди: 10 години, 5 месеца hash: bb065c3db9 |
|
15. Краят ме накара просто да се убедя, че историята е измислена. Може би е истина, но наистина ли смяташ че това е страшен сайт и могат да те отвлекат? Сериозно? Нуждаеш се от психолог. Другите са си казали каквото трябва, но дано ги разбереш защото имам чувството чее... наистина ти имаш нещо и няма да разбереш съветите на хората дори.
Bbebc..
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|