Споделена история от Тинейджърски |
Несподелена любов
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1089 пъти
Здравейте! Момиче на 16 години съм. От заглавието се подразбира, че ще пиша за нещо изтъркано, но моля прочетете и ми дайте някакъв съвет. Благодаря!
По принцип съм емоционален човек, лесно се привързвам когато става на въпрос за любов, а иначе съм пълна противоположност.. приятели и непознати винаги са ми казвали, че съм силен и борбен човек и голям инат! Така.. да премина направо.. Преди година се запознах с едно момче, опита се да ме заговори по необичаен начин и след това той ми каза, че съм от малкото останали момичета с характер. Преди известно време (месец-два) започнахме по-често да контактуваме.. всичко беше общи неща и базици. Аз не отразявах толкова много, но той ставаше все по-мил и все ми казваше ''ще те вземам за приятелка'', ''айде да те вземам, да си ми жена''изглеждаше настоятелен, а аз все му казвах ''за какво съм ти''. Преди две седмици излязохме, всичко беше повече от добре. От тогава нещо се промени.. дали аз си въобразявам или нещо друго, не знам! Влюбих се до уши в този човек. Проблема е там че той е на 24, а аз на 16. Вярно, за любовта граници няма. Той все още се държи мило, но откакто излязохме все ми казва ''утре ще излезем, утре, утре днес не мога, на работа съм, събрахме се с приятели'' и аз се чувствах гадно, но все пак аз не съм кой знае коя, за да искам внимание и все още не сме излезли. Обещания и след това оправдания. Искам да му кажа какво чувствам, за да ми олекне, но знам каква ще е реакцията-повече от страшна и може би отношенията ни ще отидат на вятъра завинаги.
Искам да добавя, че не съм поредната сополанка, която е хлътнала по батко. До сега никога не съм изпитвала такова чувство и желание да бъда с някого. Може би приемам всичко прекалено навътре. Правя всичко възможно, за да се разсея, но минава секунда и всичко си е същото.. въпроси много отговори никакви.
|
