Борба със себе си..
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1159 пъти
Аз съм едно объркано момиче на 14 години. Знам, че в пубертета хормоните ни бошуват и т. н, но при мен е малко по-различно. Аз от по-малка съм доста чувствителна-ядосвах се много и ВСЕКИ ден плачех. Преди няколко години започнах да имам паник атаки. Чувствам се постоянно уморена, потисната и някак отекчена от всичко. Проблема е в мен и искам да се отърва от него, но КАК? Твърде дълго обвинявах околните за нещата, който не ми се получаваха.. чувствам се ужасно. Не искам да ме мислите за някое разглезено и лигаво момиченце, защото не съм изобщо близко до това. :) Самонаранявам се, но не физически, а психически *ако мога така да се изразя :д*.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 5 месеца hash: 3cd4bd3ff9

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Всякаш виждам себе си преди три години. На твоята възраст преживях първата си любов и огромното разочарование от нея, а на тази крехка възраст е много трудно да се справиш сам и аз като тебе съм изключително чувствителна мога да се разплача дори ако някой леко ми се скара и то често ми се случва де и до ден днешен, въпреки че съм вече на 17. Моят проблем идваше и от това, че не обичам да споделям проблемите си с когото и да е било затварях се в себе си, мислех, че сама мога да се справя с всеки един проблем, а те проблемите постоянно си вървяха един след друг... Повярвай с времето минава някак порастваш и психически и физически. Споделяй чувствата си с някой на когото имаш доверие майка, баща, приятел, приятелка, братовчедка и т. н минава и ти улеква поне за кратък период от време. Научи се да контролираш чувствата си, когато нещо те вбеси особенно ако има някой при теб задръж чувствата си после можеш да си поплачеш на спокойствие малко или много помага всичко е до психика и твоето съзнание

 

...

преди: 10 години, 5 месеца hash: f79ee7c20b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Хей, по - спокойно, аз съм момче на 14 години и преди точно 1 година бях като тебе, но си казах "Стига вече, не мога така." Сетих се за приятелите ми и за всичко позитивно и накрая се оправих. Вярно, ходих и на психолог и това също ми помогна :) Успех мила :)

 

...