Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз на 13 години бях същата, имах си собствен свят който само аз си разбирах и никой не исках да пускам вътре. Не се тревожете, знам много такива случаи и разтревожени родители като Вас ( както и моя родител беше), но с времето всичко ще се оправи! Бъдете благодарна за това, че не е диво и опасно хлапе, което може да Ви подлуди за нула време, както 99% от децата на тази възраст са така.. погледнете го от хубавата страна, че тя е спокойна и е далеч от други деца ( които може би тя мисли за неподходящи за общуване). А относно аниметата: това са анимирани сериали (драма в повечето случаи), които аз обожавах да гледам и можеш да си направиш много поуки за истинските неща в живота. Гледани са от голям брой хора в света и тук е момента да кажа, че тези неща не се гледат от простолюдието... това са много емоционални филмчета, много докосващи и много се радвам, че дъщеря Ви ги гледа. Съвет: Бъдете до нея абсолютно винаги, защото по-добър приятел от майката няма... бъдете много упорита и спокойна, както и оптимистична и не мислете най-лошото :) все пак тя е на 13 тепърва ще осъзнава в кой свят се намира, но в никакъв случай не я съдете или не и давайте поводи тя да се чувства различна :) Успех!

7.   Може да е влюбена,но момчето да не отговаря на чувствата и.На тази възраст почти е така :)

8.   Аз съм на 15 и съм абсолютно същата! :D Може би просто е от типа хора, които са си самодостатъчни и се чувстват добре когато са вкъщи или когато са сами. :)

9.   Госпожо, не сте ни дали достатъчно информация, затова и просто ще разкажа своята история. В момента съм на почти 17 години, но 8-ми клас, когато се преместих в ново училище, се случи същото като при дъщеря ви. Мен наистина ме тормозеха в училище, ваканциите си бях добре, а като трябваше да тръгна на училище беше някакъв ад. Ревяла съм по цели нощи, точно защото ми се подиграваха. От друга страна, аз също не излизах, гледах същите тези анимета, бях влюбена в някои от героите.... и все още съм... но това нямаше нищо общо с училище. Просто си бях такава. Все още съм щастлива само когато съм сама пред екрана на лаптопа си. Не тормозете дъщеря си. Обикновено когато аз плачех нощем и майка ми ме питаше какво ми е отговора ми беше - нищо ми няма. В един момент сама й казах за проблемите си. Не я насилвайте, ако иска - ще ви каже. Не бива да я упреквате каквото и да чуете от нея. Независимо дали е, че някой я тормози, че е хомосексуална, че не харесва училището си, че няма с кого да излиза. Бъдете до нея, но не я задушавайте.
Mona

10.   Тренира футбол, по нейна инициатива, но пак, ходила съм на нейни тренировки и отново страни от другите. Не знам, говорих с нея, тя ми каза, че просто нямала за какво да говори с децата, които я заобикалят, уверяваше ме, че нямало проблеми. Благодаря на всички, които се отзоваха и се извинявам за допуснатата грешка, номер 1 :)

11.   Все едно моята майка го е писала, с тази разлика, че аз съм на 15 вече... :D Лягам си късно (2-3 сутринта), ставам късно (1-2 на обяд), играя игри, гледам анимета и сериали и единственото място, което може да ме развесели е в някоя мултиплей игра с хора, които на практика не съм виждала през живота си, но се чувствам себе си с тях. И предпочитам да съм такава, отколкото да се събирам с тревомани, чалгари и алкохолици навън. Дъщеря ви ако не обича чалгата и простотиите и не иска да се превръща в това, което сме сега... децата... деградиращата нация... си седи вкъщи. И се забавлява по своему. Аз също съм плакала нощем, много пъти не мога да си дам причина. Изпитвам самота, гадно ми е, че никой не може да ме разбере, че няма поне 1 момиче с моят характер, с моите интереси, с което да си губя времето. Че другите се забавляват, а аз и да опитам да излизам с тях просто не се получава - нямаме общи интереси.

12.   Здравейте. Аз съм на 12 но и мен ме друсат хормоните. За тази възраст е съвсем нормално да се държим така. Аз съм като дъщеря Ви. Всичко това е от възрастта! xx

13.   И аз съм бил така. И изобщо не съжалявам или смятам че ми е навредило. Още обичам анимета между другото и се виждам само с хора, с които наистина си струва да се общува, а не просто за да съм "социален"...
Според мен няма нищо лошо в това, човек да предпочита собствения си свят пред онзи отвън. Особено като имаме предвид какъв точно е въпросният "свят".
Поне по мое мнение, дъщеря Ви си е съвсем наред.

Това, че плаче нощем ми се вижда по-притеснително, но може да е нещо временно - да си е харесала някого, и той да не отвръща на чувствата и, да се е скарала с приятел и тн. Все пак, ако продължи може би ще е добре да се опитате да разберете причината.

14.   Здравейте!

Аз съм момиче на 17 години и съм точно същата като дъщеря ви - гледането на анимета, стоенето в къщи по цял ден и плаченето нощем.
Като се прибера от училище, сядам право пред компютъра. Имам доста добри оценки, въпреки че не уча особено много.

Аниметата не са просто някакви си анимационни филмчета за малки деца, а дават важни поуки за живота и могат да бъдат много полезни. Номер 6 страхотно ги е описала!

Както и да е! Имам 2 приятелки, с които се чувствам добре и спокойна, мога да говоря за анимета с тях по цял ден и няма да ни омръзне, но само с една от тях мога да излизам тъй като другата живее в друг град.

Училището обаче е истинско мъчение. През ваканцията съм горе-долу добре, случва се да се разплача (всъщност преди седмица се случи и аз не знам какво го предизвика), но докато ходех на училище се случваше доста често... особена последната година. Ето, има още месец от ваканцията, а аз мога само да мисля, че трябва да се върна на онова ужасно място и просто ми се доплаква.
Там нямам нито един приятел, всички са използвачи и идват при мен само ако имат нужда от нещо. Нямам общи интереси с тези деца, някои хора от коментарите по-горе вече споменаха в какво се състоят забавленията на повечето тийнейджъри в днешно време - дискотеки, наркотици, алкохол... Вече все по-рядко се намират стойности хора, които са готови да ти бъдат истински приятели.

Причината, поради която плача нощем, е просто защото се чувствам отчаяна да бъда заобиколена от използвачи. Не, не ме тормозят в училище, но само ме използват, а аз нали искам да се харесам на всички, нямам смелост да ги пратя по дяволите. Самотата ми тежи и ме измъчва, понякога се чувствам толкова безсилна, че започвам да плача само като си помисля за училището.

Има едно момиче от класа ми, което смятах за приятелка докато не разбрах, че само ме използва и ме лъже. Хващала съм я в лъжа много пъти, но никога не съм и споменавала просто защото имах нужда от някого, за да не съм сама. Исках да мога да разчитам на нея, както и тя - на мен, но явно за нея това не е имало значение, защото веднага щом си намери друга приятелка, ме изостави и ето, отново съм си сама!
Понякога си спомням някои хубави моменти, които сме имали заедно (преди да разбера наистина каква е, а и малко след това... все пак бяхме заедно 2 години) и ме боли още повече, знаейки, че за нея миговете, прекарани заедно, не са значели нищо и така лесно може да ме замени. Когато се сетя за това, просто не ме свърта, пускам си тъжна музика, мятам се на леглото и започвам да плача. Много пъти майка ми ме е хващала и е трябвало да и обяснявам. Просто когато влезе в стаята и ме попита за какво плача, се разпадам и се разревавам неконтролируемо в прегръдките и. Тогава започва да плаче и тя и само ми става по-гадно задето я тормозя и нея. Затова понякога се опитвам да заглуша риданията си, та да не чуе и да не се налага да и споделям.
Може би и дъщеря Ви не иска да Ви товари, а може и просто наистина да се нуждае от време.

Разказах моята история, защото може би и вашата дъщеря се чувства по същия начин - самотна и неразбрана, в един свят, където повечето тийнейджъри са използвачи и ще те зарежат при първа възможност. Вероятно и тя като мен чувства, че не може да вярва на никого, че мястото и просто не е сред онези хора и в безпомощността си да плаче просто защото се чувства безсилна.

Аниметата и помагат да избяга в един по-добър свят, където истинското приятелство все още съществува. Някои от тях показват всекидневните проблеми на обикновения човек и дъщеря ви вероятно може да се идентифицира с някого от героите. То е все едно да намери сродна душа, която разбира болката и. Поне за мен е така!

Надявам се да съм била полезна! :)

15.   Оставете я да си изживее този период, на нейната възраст и аз не търсех контакт и разговори с родителите си, а когато те се опитваха да говорят с мен се затварях още повече в себе си. Дъщеря ти ще се пореже все някога с неподходящ човек, няма да е първата или последната.

16.   Привет и от мен! Искам да Ви кажа,че дъщеря Ви и нейното поведение са абсолютно нормални за тази възраст. Децата се затварят понякога в себе си, драматизират, че светът е против тях, че никой не ги разбира, нямат истински приятели. Като иска да стои на компютъра, оставете я. Тя сама ще осъзнае след време, че трябва да има социални контакти, особено когато се появи някое момче, което й харесва. Смятам, обаче, че връзката помежду ви е много важна и трябва да я предразположите да Ви споделя. Ако момичето има проблем в училище, ако някой я тормози или й се подиграва, тя едва ли ще Ви сподели, защото така ще се почувства като мамино детенце, като лигла. Съветвам Ви да я накарате да се почувства първо тя значима и важна, като например й споделите някакъв Ваш проблем, от работата, от отношенията Ви с някоя приятелка, ако щете си измислете някаква случка, може да се направите на обидена и наранена и да потърсите нейната помощ, без, разбира се, да прекалявате. Нека тя да разбере, че Вие имате нужда от нея, от нейната подкрепа, и така ще се увеличат шансовете и тя да се допита до Вас за съвет за в бъдеще. Накарайте я да се почувства като ваша приятелка, а не като дете.

17.   И аз съм абсолютно същата като дъщеря ви. Гледам анимета, стоя само пред компютъра, играя игри, слушам музика и спя. Така ми минава целия ден. Също и съм точно на нейните години. Може наистина да има проблеми в училище, за това, че гледа анимета. Повечето деца не знаят какво е "аниме" и за това почват да псуват, обиждат и страничат от хората, които ги гледат. И при мен така беше, но ми беше последна година там и търпях, сега ще бъда в ново училище. Аз също почти не излизам, имам само два истински приятели от тук, но дори и с тях се забравихме, сега съм сама... Не само вашата дъщеря е така, в социалните мрежи съм попадала на същите хора като дъщеря ви и мен. Повечето учители са заблеяни и едва ли ще разберат сами дали съучениците и тормозят дъщеря ви, а и щом е антисоциална, значи е срамежлива и сигурно я е страх да каже на класната си заради това, че я тормозят, защото едва ли ще се промени нещо, дори след това може още повече да я тормозят. Наистина, поговорете с нея, ако имате време излизайте само двете заедно, дори може да почнете да гледате анимета заедно. Аз гледам с майка си, много и харесват. Просто си изберете жанр и и кажете, че искате да гледате аниме с нея, наистина ще ви хареса и ще направите дъщеря си щастлива, че вече няма да е сама в "аниме света". И сериозно, реших, че това моята майка го е писала o. o

18.   най-вероятно някое момче я е зарязало, затова плаче през нощта

19.   Започнете да прекарвате повече време с дъщеря си и аз съм така а съм само на 9 всеки ден съм само и единствено пред компютъра и ми харесва и аз също имам добри оценки никога не съм получавала 4 за сметка на това обаче някой от моите съученици имат 2 поговорете с нея и пишете може пък да помогнем

20.   И аз на възрастта на дъщетя ви бях така - гледах анимета, седях пред компютъра, играех игри, не учех много, но имах отличен успех. И мойта майка не го разбираше това, все ме тормозеше да излизам, да не седя на компютъра и т.х. - с две думи, да правя това, което тя намира за интересно, а не аз. Това ме натоварваше много и имах усещането, че не ме разбира и подкрепя. В училище не винаги ми е било лесно, но като цяло винаги съм имала приятели. Завърших висше, имам си работа, имам си приятели и продължавам да гледам анимета, да играя на видео игри и да обичам да прекарвам време сама.

С две думи, няма нищо нередно с дъщеря ви и няма причина да се притеснявата за бъдещето й. Просто е по-интровертна - интровертите са хора, които черпят енергията си като останат насаме със себе си и с интересите си. В това няма нищи притеснително - това е просто личностна характеристика. Добре е, че интересите и са свързани с компютъра, а не с цигари, алкохол, наркотици, чалга и всички други подобни неща, които са толкоа разпространени сред връстниците й. Щом изкарва добри оценки без да учи, значи е умна - радвайте се! Плаченето през нощта може да е свързано с някакви проблеми в училище - много деца на нейната възраст минават през труден период в училище, особено ако не могат да намерят връстници със сходни интереси. Ако не иска да сподели с вас, може би се страхува, че няма да я разберете, може би се чувства отхвърлена и я е срам. Затова не се опитвайте да й налагате, а й кажете, че винаги може да сподели с вас, че може да разчита на подкрепата и обичта ви, че няма да я съдите. Тя самата ще дойде при вас, когато почувства, че може да ви има доверие. И когато това стане, я изслушайте! Не я съдете, не и казвайте кака трябва да бъде и какво трябва да прави. Давайте и съвет, само ако ви помоли, и дори тогава, с предпоставката, че е само пожелателен.

21.   Здравейте, аз съм момиче на 15 г. Вече уча в гимназия. Но в предишното ми училище ми беше ужасно не ходих с желание, да имах добри оценки и толкова, нямах желание да ходя, нямах истински приятели. Всички се държаха зле с мен. (И предполагам затова е плакала през нощта, не се знае какво е било в училището. )Но ето избутах го и като влязох в гимназията в която исках да уча всичко се промени, тази година ще бъда 9 кл. И още в началото на 8 кл. Намерих истински приятели, учителите са страхотни, предразполагат те да учиш и тн. Вече ходя с желание на училище с огромно желание! Извод : проблема е в училището, както разбрах че е на 13, това означава, че ще смени училището и всичко ще се промени, както стана при мен! Аз вече обожавам училището си, учителите и съучениците!!!