Споделена история от Тинейджърски |
Страх ме е да не загубя приятелите си
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1184 пъти
Здравейте, аз съм момче на 14 години. Лятото си седя на село. Тук може да се каже, че приятелите ми наистина са ми приятели, а не както в града - ти да мислиш, че имаш приятели, пък всъщност само те използват. Това лято се привързах наистина към приятелите ми на село, защото разбрах, че ме ценят и ме уважават, както и аз тях. Например - братовчедка ми, която много си я обичам дойде на село да ме види - не я бях виждал от цели 6 години. Когато тя си тръгна ми идваше да се разплача пред нея, но не го направих.. Цели няколко дни нямах хубаво настроение.. Моите приятели забелязаха това и ме попитаха какво ми има... Аз им разказах какво се беше случило, но и се разплаках.. Те вместо да започнат да ми се смеят и да ми се подиграват, както биха направили "приятелите" ми в града започнаха да ме успокояват... Това ме накара да разбера, че тук имам истински приятели, които държат на мен. Случвало ми се е и в града да се разплача пред "приятелите" си, но те започнаха да ми се подиграват... Беше УЖАСНО! Моля ви се и вие не ми се подигравайте - случва ми се да се разрева най-много 2 пъти в годината.. Сега, когато лятото е вече към края си, и след няколко седмици трябва да заминавам да уча в града, ме е страх до година дали отново ще се събираме както тази.. Най добрият ми приятел тук е на 17 години. Имаме разлика в годините си, но какво от това? Ние сме неразделни и сме като братя, но от различни майки. Чудя се дали другата година все още ще ми е приятел, или ще започне да страни от мен и да не се събираме повече..? Моля, ви помогнете ми!
|
