Споделена история от Тинейджърски |
Какво всъщност иска той?
преди: 14 години, 9 месеца, прочетена 2820 пъти
Здравейте на всички. Преди месец и половина писах тук своята история и понеже се случиха още неща,отново реших да пиша. Значи накратко (ако изобщо може да се каже, че ще е кратко): Към края на 2007г. се запознах с едно момче. Всъщност ние сме от едно село, но не и от един град и аз бях го виждала и преди. Той ме намери по скайп и така след 1сед ходехме. Дойде в моя град да ме види и от тогава започна винаги когато има възможност да идва, но за съжаление връзката от разстояние е много много трудна и се виждахме по 2 пъти в месеца.
Въпреки че това ни тежеше доста, ние много се обичахме и продължихме да бъдем заедно. Аз си ходех когато можех на селото ни и там да се виждаме. Бях безкрайно щастлива с него, защото той се оказа много мил, добричък, грижовен, чувствителен, романтичен.. Той правеше всичко за тази връзка, той я поддържаше-звънеше ми постоянно, говорили сме по часове наред. Нещата се задълбочаваха и аз имаше момент,в който се уплаших, защото си казвах, че той ме обича страшно много и няма да ме остави никога и да, може смешно да звучи, но се уплаших да не продължи така и един ден да се събудя и да осъзная, че той е единственият човек, с когото съм била (защото той ми беше първата сериозна връзка)
Много обаче се карахме, много сме се и разделяли, но никога за повече от 1сед. Само веднъж беше за 1месец, но тогава той се беше целувал с едно момиче, а за мен това пак си е изневяра. Имало е и моменти, в които ми е било скучно с него, защото е нямало какво да си кажем и съм си мислела, че трябва да се разделим, ноо.. когато се стигаше до такъв момент ми беше много самотно без него.
Миналото лято беше при мен за 1сед и беше много хубаво-излизахме да се разхождаме, пазарувахме, смеехме се. Много добре се представяше пред родителите и баба ми, много ме глезеше и ми се радваше ужасно много.
В деня, в който трябваше да си тръгне не знам защо така имах пак момент, в който не ми беше до него, не исках да е до мен, дразнеше ме присъствието му, а най-лошото, че не знаех защо е така и не можех и да се преструвам. Много бързах да си тръгне и после 1-2сед някъде не съм му звъняла, а той като ме търсеше не ми се говореше много и даже не можех да му обясня какво става с мен.
Когато сме се карали и сме се разделяли, все разбирах, че се е целувал с други и от това много ме болеше, но за него това нищо не значело и било някакъв начин да забрави за момента за това, че сме скарани и разделени. Абе мъжко мислене, което не съвпада с моето. Един път разбрах, че се е целувал с една моя "приятелка" и тогава 2-3сед не знаех къде се намирам, чувствах се ужасно зле, изплаках си очите и си бях казала, че това е предела и повече с него никога, но уви.. Пак се сдобрихме и даже ходихме на море за 1сед. (Това става вече 2009г.)
Един ден на плажа много ме изнерви и така се развиках и започнах да го обиждам на глупак, недодялан.. казах му, че го мразя и това от което най ме е срам е, че му казах дано да се удави :| На другия ден си заминахме от морето, но по отделно, а не както бяхме отишли заедно. Аз си мислех, че това е краят и даже не съм и правила опит да го търся, докато 1сед след морето той сам ми се обади. Извиних му се пак, (защото аз на морето на същия ден след като го обиждах му се извиних, но без да искам да се сдобрим) и той ми каза, че не може да бъде просто приятел с мен и като го попитах как може да иска да е с мен след като го обиждах така, той ми отговори, че явно прекалено много ме обича. Това направо ме срази..
След това си отидох на село за 2 дена, уж нямаше да бъдем заедно, но.. Като се върнах от село един ден се сетих за целувката с онази моя "приятелка" и пак ми стана гадно и спрях да го търся. Той като ми пишеше смс-и не му отговарях. После имах много тежка ангина, чак не можех да говоря и така неподдържайки връзка 2сед, една вечер видях смс от него, че всичко между нас е приключило. Отговорих му на другия ден, че естествено че е приключило, защото с човек, който не го е грижа за здравето ми, не искам да имам нищо общо. Това става към края на лятото.
Септември месец го потърсих и му казах, че можем да бъдем приятели и той се съгласи. Започнахме да се чуваме, аз като му кликвах, той веднага ми звънеше. Ноември месец си отидох пак на селото ми. Той се размекна като ме видя, но това не доведе до ново начало, напротив-каза ми, че няма как да продължи връзката ни, че с цялата си душа искал да бъде с мен, но такива били обстоятелствата, че може би щял да замине за чужбина след матурите ни, че дори и да бъдел с някоя мислел за мен и т.н.
Аз като се прибрах в моя град бях съсипана и няколко седмици пак не знаех къде съм и нищо не ме интересуваше. Разбрах, че е тръгнал с някаква, но тя се оказала к...а и след 2сед я оставил. През това време не сме поддържали изобщо никаква връзка.
Краят на февруари тази година беше съдба, че се видяхме, защото аз отидох по работа в град Х,а той знаех, че си е на село, но ето че дойде в Х. Поиска ми номера и ме попита дали искам неговия. Поговорихме малко за нас и ми каза, че още ме обичал, но се изморил от караниците ни, от това само той да прави всичко за да съществува връзката ни и че бил готов за сериозна връзка, в която най-важното било да се виждат всеки ден.
Той е дете на разделени родители и изобщо имал е много трудно детство, от 12 годишен е започнал да работи, липса на обич.. и каза, че проблемите го променили. А той наистина не е същият-по-силен е и явно приема раздялата ни, докато аз търпя, но не мога да я приема. Плановете му за заминаване в чужбина са се променили и май ще остава в България, може би в този град Х. И тъй като аз ще кандидатствам там той каза нали, че ми оставали още няколко месеца в моя град и после ако пак сме били заедно.. Не зависело само от него в какви отношения ще сме..
Аз се прибрах и 2сед бях много радостна, че той още ме обича и бях се изпълнила с надежди, докато не разбрах, че ходи с някаква от Х от 2сед. Обадих му се да го помоля да дойде тук, но така и не дойде. Хрумна ми средата на март шантавата идея да ида при него, да намеря даскалото му и разбира се да му кажа, че искам да се боря за щастието си. Това по принцип изобщо не е в мой стил, но толкова го обичам, че го направих. Не ходих на даскало ,излъгах нашите само и само да ида. Но когато бях там, разбрах от негов приятел, че той е в Х. Приятелят му ми даде да говоря с него и когато се чухме му казах, че съм в даскалото му, а той ми каза, че няма как да дойде, защото нямал толкова пари, колкото му трябвали за в двете посоки, бил ми казал да не му правя такива изненади, защото не съм го знаела къде е;пита ме защо съм отишла там и после ми затвори.
Стана ми ужасно болно, не можех да повярвам, че ми говори така и че ще ме остави да се прибирам обратно, дошла ей така-напразно. Но точно това направих. Бях отново съсипана, чувствах се унижена. Казах, че не си заслужава, че е боклук и че го мразя.
Април месец се видяхме на селото ни и на мен както винаги ми беше минало така да се каже, бях се успокоила от последната случка и пак бях решила, че искам да съм с него. Извиках го да говорим. Каза ми, че съм го дразнела, защото съм му говорила за минали неща, а него го интересувало бъдещето, че много добре съм знаела, че няма да дойде в моя град да ме види, защото имал много спомени и му ставало гадно. Искаше от мен директно да му кажа ако ще му казвам нещо и важно за него било или "обичам те, искам пак да сме заедно", или "мразя те, не искам да чувам повече за теб".
Тогава му казах, че го обичам безкрайно много, че ужасно ми липсва, че не искам да живея без него и че през тези месеци не съм го търсила, защото съм мислила, че не иска да съм в живота му и ме е било страх да не ми каже, че той вече не изпитва същото към мен и той само ме попита "Казвам ли ти го това сега?" ..аз замълчах. Отвърна ми, че му казвам всичко ,което той през цялото това време си е мислел, че въпреки, че няма чувства към тази, с която ходи, а обича мен, няма как да сме заедно, защото все пак го имало този трети човек. Тази връзка, която имал сега била по-лесна от нашата.
Обвини ме, че 7 месеца не съм го потърсила, че когато сме се карали все след няколко дена съм се обаждала да се сдобрим или да се извиня и аз му отвърнах, че преди да си осъзная грешката не мога да се обадя, защото ще излъжа и себе си, и него, а той ми каза, че понякога трябвало да се лъже. После ме целуна и за миг си помислих, че ще се сдобрим, но не..като ми каза пак, че няма да бъдем заедно, го блъснах и му казах, че аз не искам да бъда само днес с него, а утре и всеки следващ ден, че искам сериозна връзка. Питах го нищо ли свързано с мен не го интересува, отговори, че не съвсем, че го интересува дали го обичам още, дали съм с друг. В общи линии това си казахме.
Като се върнах от село реших, че ще му пиша всеки ден смс-и. Писах му 3дена и сайта се прецака и спрях. Една моя приятелка се видяла с него през тези дни и си поговорили малко. Той и казал, че не вярва да съм се променила и че мисли, че с онази ще му е по-добре и ако остане в България, би предпочел да остане с нея. В същото време казал, че ако дойде да ме види в моя град, няма да си тръгне..
След 3 седмици разбрах, че се е разделил с онази, защото като са преспали тя му казала, че има чувства към бившия си. Писах му смс, че само аз ще оставам до него въпреки всичко, защото го обичам такав, какъвто е. След 3-4 дена му пратих още 1 смс, в който му писах, че съм осъзнала грешките си, че съжалявам и искам да ги поправя, че искам да ми повярва. Преди 2сед. бях плакала дотолкова, че очите ми бяха кървясали, а главата ми имах чувството, че ще експлоадира. Същата вечер тази моя приятелка говорила с Него и му казала как се съсипвам и да си помисли да ми даде шанс, за да покажа, че съм се променила и той обещал да си помисли, но не сега, защото сега не можел да мисли за нищо.
Казал също и че не може да ми прости за обидите от морето, защото съм го направила на глупак. Аз пак му писах смс, много емоционален, но отговор никакъв.
На 5 май му се обадих да му честитя завършването и най-сетне успяхме да проведем нормален разговор без само аз да говоря и той да ми затваря на първата минута. След малко пак му звъннах и го питах директно какво мисли по въпроса, за който са говорили с моята приятелка и той ми каза, че сега му било много натоварено, че искал първо да минат матурите, че не можел да мисли за нищо.
Аз му казах, че така може и 2г. да минат в мислене и той отговори, че може и аз му казах, че искам по-малък период и на въпроса защо, отговорих, че 8 месеца съм чакала, и още 2г. ли.. Поставих му нещата така-или чувствата му са достатъчно силни и може да забрави за обидите или не са, и не може. Той отговори, че не иска сериозна връзка каквато сме имали преди. Учудена го попитах това значи, че не ме обичаш вече? Отговорът му беше, че може и да има чувства, но да не иска сериозна връзка. Попитах го това ли е окончателното му решение и значи ли това, че няма да мисли и той каза да. Пожелах му приятен ден и затворих.
Сега съм тотално объркана. Не знам какво означава това, че не иска сериозна връзка като се вземе предвид нашата история. Дори вече не съм сигурна, че ме обича. Не знам и какво мнение да имам за него след всичко и как да го уважавам така, както беше досега. Най-лошото е, че понякога си мисля, че той прекали, че не заслужава нищо от мен, а в другия момент, че може би е нормално да не знае какво иска след такава тежка връзка като нашата. Защото когато си е писал с една моя приятелка, която се е представяла в чата за друго момиче, той е споделил за мен и и е писал първо, че е малък за любов, че 3г. е обичал и е преживял много и един вид сега не иска да чува за това, после пък, че иска някое сериозно момиче и накрая, че е още много наранен и затова не знае какво иска.
Сега наистина не знам къде се корени проблема и дали сега е решил, че не иска сериозна връзка или това е така още откакто се разделихме преди 8месеца. Объркват ме думите му, защото ноември месец 2009г. каза, че иска с цялото си сърце да е с мен, но няма как; февруари 2010 каза, че ме обича, но се е изморил и е готов за друга сериозна връзка; а сега-не иска такава. На всичките ми приятелки това повтаря, че тези месеци не съм го потърсила, а той ме бил оставил да види колко ми пукало за него (в което не виждам смисъл, но..) и не знам дали проблемът е, че не може да ми прости за обидите или..
Моля Ви за съвет и мнение по въпроса. Надявам се, че ще ми бъдат от полза, макар че си знам, че това е Краят и че трябва да съм луда да искам още да съм с него. Много боли да знаеш, че това е действителността, че не зависят от теб нещата и най-вече, че човекът, когото обичаш е коренно променен.
P.S. Извинявам се, че се получи такъв роман и ще съм много благодарна на онези, които ще имат търпението да прочетат историята докрай.
|
