Изгонен и потъпкан
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1419 пъти
Здравейте на всички. На 17 години съм имам брат на 14, живея с майка си, баща ми почина преди 6 години. За тези години научих как да не страдам, когато ми е тежко, как да се смея, когато ми се плаче, как да пестя. Много често оставахме без пари, което ме накара да почна работа на 12 години. Започнах да работя в хранителен магазин всеки ден след училище и не ни беше зле. Работих 4 години но финансовата криза принуди шефовете ми да освободят персонала включително и аз. В началото на лятото не си намерих работа, но преди месец някаде ме взеха на работа познати на чичо ми. Колежка ми беше на мои близък жена му. В началото всичко беше наред, работих с ентусиазъм и желание, докато тази моя роднина моято колежка не започна да ме клевети пред шефовете. На тях това не им хареса но си затвориха очите. Работните ми смяни бяха събота от 15:00-21:30часа, неделя цял ден и понеделник от 12:00-21:30часа. За тези 3 дни побучавах 44лв. Сумата ме устройваше но смяната в неделя ми беше тежка. Сам цял ден-имам проблеми с бъбреците, кръвното и нервите. При натоварване цял работен ден вечерта не успявах да спя от бъбреци. Принудих се да помоля шефката да ми взема полоната смяна в неделя днес и тя каза че ще помисли. Тази вечер дойде и ми даде 70лв за изработеното до сега и ме прати по дяволите. Момента в който ми даде парите аз се почувствах изтривалка, чувствах се обиден, накърнен. Разплаках се. Аз съм много чувствителен и имам лабилна психика. В последно време се задушавах когато работех защото в магазина има камери и шефката постоянно следи всяко мое действие и ме навиква за щяло и нещяло. Това е моята история която ме разчувства до дъното на душата ми дано съветите ви ми помогнат да излезна от депресията в която съм.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 4 месеца hash: 68b8094f50

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Според мен е по-добре извън българия.. питаи някои близък роднина които работи там да ти намери работа.. събери си пари и тръгваи, в българия не е живот.. да работиш цял ден за 44 или 70 лева.. Ужас.. В чужбина заплатите са по големи.. ще ти дам пример с бащами неговата работа не е много хубава но и от това се печелят пати.. сабира боклук с камион и работи много но за 1 месец му дават около 1800 евро а маиками е чистачка ходи по 1 ден на седмица за 150 евро.. И макар да не работят чиста работа съм доволна че имам покрив над главата си, от дрехи не се лишавам, храната е евтина, топла вода, кабелна и 2 коли имаме.. и това е, определено в чужбина се живее по добре..

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: f930abb8be

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Просто трябва да се научиш да приемаш по-леко такива неща.

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 7f578162a4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Спокойно, ще се управиш. Ще си намериш по-добра и нормална работа. А на такива като тази твоя шефка всичко се връща. Тя сама ще се погуби със собствения си характер.

 

...

горе^

преди: 10 години, 4 месеца hash: bd8ef5de3b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ако си честен, коректен и работлив, работа от някъде все ще излезе. Бъди упорит и търси, не се отказвай бързо. От опит знам, че работа трудно се намира, но става. Можеш да смениш няколко, докато намериш това, което те устройва, но действай. Дори парите да не са много, все пак са от полза, а и сигурно ще попаднеш на по-човешко отношение. Не се депресирай, защото въпросната ти "близка" е решила да си избива комплексите на твой гръб. Разочарования винаги ще има, хората се озлобяват и оглупяват, когато става дума за пари, но ти гледай да стоиш над тези неща. Не може една провалена работа да те разстройва, ти си само на 17! Поразсей се малко с приятели, почини си няколко дни и започвай да търсиш! Късмет :)

 

...