Семейството ми се разпада
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1193 пъти
До скоро бях безгрижна тинейджърка, която не мислеше да пораства и смяташе, че и в университета ще продължи да прави простотиите, които си прави и в гимназията.
Първият шамар, който получих от живота /вероятно с цел да ме събуди/, бе смъртта на жената, която на практика ме отгледа, докато родителите ми бяха заети да работят, за да мога сега аз да следвам. Това, което ме държи гузна, е, че в последните години, преди баба да почине, не бях кой знае колко добра към нея. В смисъл такъв, че предпочитах да остана в града, отколкото да ходя да ги видя с дядо, спорехме често, правих си каквото си зная и т. н. Нашите не ми казаха, че се е разболяла. Знаех само, че е влязла в болница и е изписана след това-без проблеми. Ето защо на Нова Година се събрах с приятелки и празнувахме. За това също ми е гузно-можех да съм при нея... по-малко от месец след това почина. Не получих обяснение от нашите каква е била болестта, защо, как-беше ме и страх да питам. Отидохме за погребението и вместо да я изпратя в последния й път, останах да гледам малката ми братовчедка. Това също бе грешка. Страх ме е от трупове, но въпреки това... Бях изпаднала в някакво състояние, в което нямах апетит, не можех да заспя и пиех само кафе /да, знам, сигурно кафето е причината за инсомнията/. След като се върнах на училище първата седмица имах изблици на рев в часовете и отказвах да се събирам с приятели. Вероятно ще си кажете, че е било крайно и по жаргон "правежно"-може, да, но за мен това бе първата загуба на важен за мен човек. Това, в комбинация с това, че познавам баба си и знам как би ме нахокала за това, че не отидох на погребението, + да виждам баща ми в не по-добро от мен състояние, много допринесоха за държанието ми в и извън училище. След това нещата бааавно се нормализираха-в началото дядо ми, който си пада лееко пиянка, правеше проблеми, напиваше се, прибираха го и т. н. Сега си е повече от перфектно, но за това по-надолу.
Вече две години и половина след това, съдбата не ми нанесе втори шамар, а направо си ме преби от бой, ако мога така да се изразя. Следвам далеч от родното си място, за това се чувам често с нашите само по скайп. Оказа се, че другия ми дядо е болен. Той и другата ми баба, жена му, хич не се разбират-плюят се постоянно. Братът на майка ми пък е 30+ без работа и желание за такава. Крънка пари от пенсията им и пътува от единия до другия и обратно. Прибрах се за ваканцията, майка ми специално си взе отпуска за да се видим вкъщи. Уви, цялата й отпуска мина в пътувания от вкъщи към баща й и обратно. Взе си допълнително още дни и в момента пак е там. Брат й не иска да се грижи за баща си. Майка й не иска да говори с нея, защото, цитирам: "баща й само симулира, краде й парите и тя като иска да му вярва, нека, да се оправя сама. "Всъщност не исках да говоря с баба ми, защото за мен човек, който поставя детето си в положение да избира страна, особено в такъв случай, не е чист, не заслужава моето уважение. Добавям това, че на майка й се разклати здравето от всичко това-не, баба ми загуби уважението ми. Майка ми ме помоли обаче да се опитам да я убедя да прибере дядо ми на село при нея-така хем ще има кой да го наглежда, хем тя няма да се разкарва. Да, ама не. Те /баба ми и вуйчо ми/ искат хем майка да се разкарва да го наглежда, хем те да му прибират пенсията. Нашите нямат пари да му наемат гледачка, търсиха какви ли не варианти... Искаха да го вземем при нас, но познайте кой не е съгласен-вземем ли го, трябва ние да взимаме пенсията, защото все пак трябва да му се купуват необходимите неща. Чух майка ми да говори вчера по телефона с приятелка- сподели й, че "нещата са на финал", тоест... да, дядо ми си отива.
От другата страна е другият ми дядо, който в момента, две години и половина след смъртта на жена си, по която страда толкова, сега е зарязал жилището си и живее с някаква друга жена, която дори дрехи му купувала. Отвратена съм, не толкова защото има друга, а защото разправял наляво-надясно за старата си жена, че го държала изкъсо, била стисната, сега направо се бил преродил и т. н.
Старая се да съм твърда. Имам един приятел, който винаги се оправя с нещата чрез нагласата си-ще последвам примера му. Не знам как успях да уча и да си взема изпитите този семестър, но се затворих в себе си, за да не боли. Не е никак приятно да си толкова млад, да не си виждал родителите си от около година и когато най-после се прибереш, те да не могат да ти се нарадват, да ти отвръщат само с тъжни лица и въздишки. Разбирам ги.
Всъщност исках само да споделя с някого цялата история. Дори и на най-близките си приятели не съм я разказвала. Утре започвам работа, за един месец, колкото да изкарам някой лев, вместо да вися на нашите, докато съм тук. Надявам се всичко да е наред и да се откъсна от неприятните мисли с тези 12 работни часа на ден.
Благодаря Ви, ако сте прочели това. Знам, дългичко е. Пожелавам Ви да сте щастливи!