Споделена история от Тинейджърски |
Имам чувството, че ще полудея
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1981 пъти
Здравейте! На 18 съм и имам огромен проблем с нервите и агресията...
Ще се опитам да бъда максимално кратка.
Сега малко предистория...
Дете на разведени родители съм. Разведоха се, когато бях на 6 години. Живея с баща ми, баба ми и дядо ми. Детството ми мина по съдилищата. Разпит след разпит, за това при кого искам да остана. Всички съдии, който са ме разпитвали са се държали много спокойно и учтиво с мен, освен един... В деня на разпита отидохме с баща ми и адвоката му, но тях не ги пуснаха в стаята. Извикаха ми е се започна... Първите няколко минути всичко беше ОК, но съдийката (жена беше) ме попита: "Ти при кого искаш до останеш? При мама или при тати? " Веднага отговорих "При тати! ".. И съдийката започна да ми крещи, че при мама щяло да ми е по-хубаво.. Бащи ми не можел да се грижил за мен по-добре от майка ми и т. н. Това продължи час, час и половина. Адвоката влезе помоли я да прекрати разпита, но тя го изгони. Видях баща ми, седеше зад адвоката и се втурнах към него. Опитаха се да ме върнат в стаята, но не успяха. Бях на 7 години тогава, първи клас и си спомням, че цяла седмица не ходих на училище заради стреса, който ми причини съдиийката. После ме водиха на психолог, но не си спомням за това толкова ясно. В последствие съдийката я понижиха, заради моя случай. Минаха години в дела и съдилища и накрая след толкова пръснати нерви, време и пари присъдиха родителските права на баща ми. И си отдъхнахме. С течение на обстоятелствата бащи ми не се ожени повторно, заради мен, защото му казах "Тате моля те, не искам мащеха! " Отидоха му младините заради мен и до ден днешен съжалявам, че го поставих в такова положение... Майка ми (с нея не контактуваме откакто бях на 6) буквално сменяше мъж след мъж, но сега е сама. И да се върна... Станах на около 12 години и се появи здравословен проблем. Съцебиене, нервност, ниско кръвно, за малко не припаднах и след много обикаляне по болниците и множеството изследвания се оказа Териотид на Хашимото. Слез кратко лечение се оправих. Нещата се нормализираха, но за кратко. След около година и баща ми отключи подобно заболяване. И той се лекуваше за кратко и се оправи. След няколко години започна нова работа, нещата горе долу се стабилизираха, но отново не за дълго. От толкова напрежение по времето на развода, бащи тотално се срина, но не веднага. А постепенно. Говореше несвързано, беше изнервен и ме плашеше, но никой не обърна внимание... Един ден отиде на работа както всеки обикновен ден. Но просто тотално беше изключил и се беше озовал в някаква гора с колата, телефона му беше изключен и повече от 24 часа не се прибра. Братовчед ми работи в полицията и го пусна за издирване. Привечер на другия ден баща ми се прибра на всички ни олекна, но буквално за минути пак изчезна. Излязох и го видях на ъгъла. Започнах да тичам след него да го върна. Но полицейска патрулка ме изпревари. Спряха го. И го прибраха в колата. Заведоха го в кметството на разпит къде е бил. Там е говорил несвързани неща и след разпита ни казаха да му приготвим багаж. Питахме защо и казаха, че го настаняват в психиатрична клиника. Направо се вцепених. Прибрахме се да вземем багажа, полицаите постоянно стояха до него. Все едно е престъпник... Закарахме до клиниката, мен не ме пуснаха вътре.. През това време са го упоили и са му махнали връзки на обувки, колана от панталона и т. н. Правили са му изследвания и се оказало Шизофрения... Баща ми беше 45 дни в клиниката... Най дългите 45 дни за мен.. Първите 7 не ни даваха да го виждаме.. Видях го чак на 8-мия ден. Бяха го заключили... И чаках да отключат, за да го видя... Пуснаха го и като се видяхме се разплакахме и двамата. И тати каза, че много съм му липсвала... Цял следобед бяхме двамата, не се отделяхме един от друг... И така мина лечението, изписаха го. В момента пие лекарства и си е същия какво преди.... Но след всичко, което се случи лека полека се започна с моите нерви... Всичко и всеки ме дразни.. И си го изкарвам на първия, който видя, без да има някаква вина... мина се време нещата малко се поуспокоиха.. Докато не си намерих приятел (преди 2 години)... Запознах го с нашите и не го одобриха... Караха ме да се разделим, защото бил еди къв си, естествено, че не го оставих. Цяло лято ми проверяваха разговори, смс-и, фейсбук и т. н, лъгах ги, че не съм с него, но си бяхме заедно. Просто лято 2012 беше кошмар. Лека полека им казах, че съм с него и го приеха. И това отмина... Проблема в момента и винаги е била баба ми... Властна личност... Иска да командва всеки, но аз от много време започнах да и се противопоставям и веднага го свързаха с приятеля ми. Откакто съм била с него съм се била променила. Той бил виновен за това. Днес се скарахме (за пореден път) с баба ми за съвсем различно нещо, но познайте пак успя да намеси него... Така ме изнервя, че от нерви съм я удряла.. Днес я дръпнах няколко пъти и блузата и се скъса.... Не знам какво ми става имам чувството, че от нерви някой път мога да направя нещо, за което да съжалявам цял живот... Не искам да умра млада от нерви... искам само спокойствие и разбирателство... В къщи постоянно се крещи за нещо... Не издържам на това... Изпадала съм в нервни кризи... Имала съм опити за самоубийство... Говорила съм с нашите за това, че искам спокойствие и е имало ефект.. за няколко дни.. После пак същите истории...
Просто исках да споделя.. и ми олекна малко...
Ако имате съвети, ще са от полза!
Благодаря за отделеното време!
И се извинявам, ако имам правописни грешки, развълнувана съм в момента...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: e5d1d8a465 |
|
1. Не искам да те плаша, но шизофренията е наследствено заболяване. Съветвам те да се консултираш с психолог и да се наблюдаваш много добре, да се щадиш, защото се отключват кризите със стрес. Разказът ти е много объркан и не знам дали е шизофрения или нещо друго, но с твоята история е добре да потърсиш професионална помощ.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: dbbbcfd940 |
|
2. Рискът за развитие на шизофрения по наследствена линия е малък, нищожен, но мисля че трябва да посетиш психолог или психотерапевт, но не и психиатър, защото те поставят диагнози ей така, за спорта... Ако нямаш възможност да посетиш някой от предложените от мен, опитай при училищния психолог (ако все още учиш). Повярвай, само споделянето с някой ще свали огромен товар, а и те са специалисти, ще ти дадат насоки за справяна с нервността.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 0ffa6db1d2 |
|
3. Намери си работа и се изнеси от вас и ще бъдеш на спокойствие.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 39d7605432 |
|
4. Авторката: Благодаря на №1. Планувам да потърся специалист.. А разказът ми е объркан, защото не знаех от къде да започна, а и бях разтроена.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 39d7605432 |
|
5. Авторката: Благодаря на всички за съветите и за отделеното време!
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 6d56a83b42 |
|
6. здравей,
средата ти влияе изключително зле (не че не го знаеш). Затова търси начин да живееш самостоятелно.
Не знам дали все още учиш - но след като завършиш 12 кл. задължително се махай!
Ако записваш висше искай общежитие. Или си намери квартира, но задължително трябва да си в спокойна среда.
Относно баща ти - все още не е късно да намери сродна душа. Има жени на същата възраст които също са самотни. Може да намери добър човек с когото да живеят задружно -в това няма нищо лошо. Все пак баба ти и дядо ти са до едно време, ами след това - сам ли ще бъде?
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 80892e1294 |
|
7. Ако имате възможност с баща си идете на почивка. Почивайте си и не мислете лоши неща. Влез в Гугъл и напиши Алекс Орбито. Прочети за него. Повярвай, че това не са измислици.
Успех, късмет и ВСИЧКО най-хубаво!!!
|
|
