Аз
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 1591 пъти
Здарвеи те. Аз съм момиче на 17 години. Искам да споделя моят проблем. До миналата година учех но сега вече не. Защото няма от къде да се изкарват пари за прехраната. живея само с маика ми и баба ми. Почти всяка вечер няма какво да ядем в нас. Например снощти вечерях орехи. Маика ми работи за 25 лв на ден. Баба взема пенсия но я даваме по банки. Виждам как маика ми се тормози и не мога да и помогна с нищо. Писна ми от този живот. Проблемът ми е психически. Тормозя се. Всеки божи ден искаме на хората пари за да можем да вечеряме. Но не всеки път има хора който ни дават. Затворила съм се в себе си. Не общувам с децата на моята възраст. Излизам само с голями хора. Не ходя на кафе с приятелки защото знам че не съм им на нивото. Нямам дрехи като тяхните. Нямам нищо. Но това не ми пречи. Не знам срам ме е от хората. Срамувам се да изляза до магазина. Когато някои ме заговори аз започвам да заеквам. Моля ви кажете ми как да преодолея този срам и тази безисходица. Много благодаря предварително..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 9 месеца hash: 95e9611fd0

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ами на 17 г. ти можеш да работиш и после да си завършиш като частен ученик или да учиш задочно. Аз имам познати, които така завършиха средно, а после и висше, почнаха работа на 16 г. За момиче като келнерка е много добре да работиш, защото има бакшиши. Иначе на бензиностанциите смените са мнофо добри, ако учиш и т. н. На училище защо не ходиш? Ако е заради пари за учебници - вземи употребявани. Има и много хубави дрехи втора ръка, но ако изобщо нямате пари, не става с рев, а с работа. Намети КАКВАТО и да е работа, а образованието можеш да продължиш задочно или като частна ученичка!

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: ee5c349739

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   На 17 си .. тръгни на училище изтикай някак си и си завърши. А на тези години можеш и да си намериш някаква работа. Има работа почасово , а за сервитьорки и на смени .. поразпитай, въпреки че зависи и в кой град си или село не те знам .. но не стой безучастно а дай нещо и от себе си ! ;)) когато си стъпиш на краката ще видиш как всичко ще се управи .. пиши какво е станало, а ние ще ти помагаме с каквото можем :) аз лично ще следя историята ти, защото и аз съм д.г в твоето положение за пари

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: 192bf2756e

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Лесно е да се коментира отстрани, наистина. Аз не знам какво ти е, имам щастието да порасна в семейство, което може да ми осигурява всичко, но никога не е късно да се обърнат нещата. Казват, че животът учи, може днес да си добре, а утре да ти се стовари някакъв проблем на главата и да трябва да го преодоляваш. При теб това се случва наистина рано, само на 17 си, не би трябвало от малка да се тревожиш за прехраната си и да мислиш дали ще има какво да вечеряте. Но ето, че се случва. Какво можеш да направиш? Първо, благодари се, че имаш все пак покрив над главата си, че ти, майка ти и баба ти сте живи и здрави. Човек трябва да цени това, което има. Ако отсега се предадеш и паднеш духом, излизане от безизходицата няма да има. Ти трябва да им бъдеш опора. Майка ти се труди явно много, помагай й вкъщи и евентуално си потърси и ти някаква работа. Може да е почасова, на смени, не бива да изпускаш училището, защото после горчиво ще съжаляваш за това. Ако имаш желание да изкараш пари, работа ще се намери от някъде, само трябва да я потърсиш по-упорито. Например, като сервитьорка можеш да получаваш добра заплата, както и бакшиши, дори да не си на работа по цял ден. За дрехите и вещите, които ти липсват и те комплексират, какво да ти кажа, разбирам как се чувстваш. Трябва да приемеш, че положението е такова за момента, но да вярваш, че ще го промениш. В противен случай, ще се затвориш в себе си и ще изгубиш всякакви социални контакти. Клиширано е да ти казвам, че материалните придобивки не правят човека, чували сме го много пъти. Лесно е да го кажеш, когато всъщност ги имаш и смяташ, че можеш да живееш и без тях. Ако имаш истински приятелки, които те уважават, никой няма да съди по теб за дрехите. Това, че сте в затруднено финансово положение, не е нито смешно, нито по твоя вина. Дрехите не те правят по-специална, не те издигат на по-високо ниво, те само допълват визията ти, нищо повече. Може да имаш най-лъскавите нови телефони, таблети, най-скъпите дрехи и бижута и да си някакво жалко подобие на човек, което е празно като черупка. Има много такива хора. Не допускай вещите да те определят.

 

...

горе^

преди: 10 години, 9 месеца hash: ffc5a42e6b

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Че 25 лв на ден са си средно статистическо семейство, аз издържам тричленно семейство с 400-450лв /толкова остават след ипотеката/ вие три жени с 25лв не можете да се нахраните? А и парите, които баба ти изплаща с пенсията, вие сте похарчили. 550лв-600лв за трима може да се нарече бедно съществуване, но не и гладуване или пък липса на прехрана. Както е казал №1 можеш да се хванеш на работа на 17г въобще не си малка, междувременно можеш да се запишеш задочно в училище и да се явиш на изпитите. В магазините втора ръка има сносно изглеждащи дрешки, а от ходенето по кафета нищо няма да спечелиш. Знаем животът е труден, но вярвай още по труден е за тези които са си изоставили образованието. Баба и мама няма да са винаги живи и здрави до теб и ще дойде ден ти да си на тяхното място, да издържаш деца, а без образование...

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: e101852406

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   А как имаш пари за компютър / телефон?

 

...