Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Единственото, което ще направиш като се преместиш ще е да избягаш от проблема и ще провалиш призванието си, което не ти е дадено просто ей така. Това, че класа ти те е намразил и те обижда, заради това момиче не значи, че трябва да се оставиш да се държат с теб като с парцал! Аз на твое място бих пробвала първо с добро. Поговори с момичето и разбери защо се държи така или с някой друг от класа ти, дори и един човек да имаш на своя страна пак е нещо. А ако не говори с родителите си или с учителите. Според мен е по-добре да се изправиш пред проблема, отколкото да избягаш, но това е твоя живот и ти избираш какво да правиш и какво не. Късмет! :)

8.   Мила , щом си имаш отличен успех , и в другото училище ще ти дадат стипендия , като си подадеш молбата и като проверят и видят, че имаш хубави оценки.
И защо си избрала това заглавие за темата ? Не е никак правилно.
Колкото до съучениците ти , това се случва на много хора , на мен също. точно годините 7-8 клас са най-кофти ,защото това е възраст в която хем излизате от детските години , хем не сте и толкова големи, но ви се иска и точно тогава „готините“ се нахвърлят най-жестоко върху останалите. Защото тогава още не са се отърсили от смешните стереотипи и детския манталитет , а същевременно искат да се правят на Големи, много готини и интересни и най-лесното нещо , което могат да сторят , е да тормозят някой , най-често този , на който завиждат и от който тайно се боят, така хранят болното си Его и същевременно пречат на въпросния човек да осъзнае колко повече е от другите.
От всички разбира се , това са най-вече момичетата , които завиждат и са всеобщи фаворитки и другите ги слушат като кученца , държат се все едно всички обичат надутите лигли , но всъщност всички ги мразят, защото са гадни , манипулативни кучки, които просто умеят да се налагат , а другите предпочитат да бъдат или незабележими , за да не ги тормозят, или да станат като тях , за да оцелеят. Или просто ги имитират ,защото им се струват много яки , много красиви , стилни и едва ли не , велики.
И за мен 8 клас беше кофти , като си спомня как се държаха две момичета с мен. Обиждаха ме ,че съм зубър , не съм грозна , че съм се обличала кофти ,че не съм имала стил и пр. , а аз просто си гледах учението и въобще не ми пукаше ,че косата ми не е топирана , че не съм с грим , или че веждите ми не са оскубани.
По-късно започнах да обръщам повече внимание на това да се поддържам и да се чувствам добре в кожата си , но съм горда ,че оцелях и че не си провалих успеха ,както други направиха.
И ти ще оцелееш ! Ако не се чувстваш добре , премести се другаде заради нещото , което искаш да учиш. Но ако обичаш това , което правиш, не бива да се отказваш от него ,защото някаква си стереотипна , самовлюбена гаднярка ти завижда , а другите овце от стадото вървят след Великата кифла. Това си е просто конформизъм ! Едва ли твоите съученици са чували тази дума и знаят какво означава !
Всеки го е преживял, всеки някога е бил тормозен , обиждан и потискан , дори и да е била сравнително кратко при някои.
Помисли си добре дали искаш да се преместиш !
По-добре изкарай поне първия срок , да видиш какво ще стане , защото към 9 клас детските мозъци и ограниченият начин на мислене започват да олягат и наистина да израстват. Може да си намериш приятели и да се справяш по-лесно с това ,че някаква си надувка има комплекси.
А ако толкова много ти е писнало, стани по-отворена , почни да отвръщаш и малко по малко ще видиш как ще им докажеш , че освен добър ученик , си и силна личност ,която не се страхува да покаже на другите какво мисли , каква иска да бъде и защо е такава каквато е, и най-малкото , ще се поспрат да те дразнят , защото ще си ги поставила на мястото им !

*Silver Moon*

9.   №7, като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!

10.   номер 7 - няма значение какво учи в момента! Като има дарба - добре. Да си я развива у дома и след това в университет! Тези профилирани гимназии са да получиш някакво начално образование.. но не е толкова важно, защото само със диплома от средно не може да си намериш работа.
така, че да се мести щом не се чувства добре!

12.   Първо с това, че учиш в "грешното" училище изобщо не си проваляш бъдещето. Второ, добре гадното е да те тормозят, ама кой ти гарантира, че като се преместиш в друго училище там ще е по-добре и няма да попаднеш на цял клас изроди? Тези поне си ги познаваш и им знаеш номерата, така че концентрирай се върху ученето и все ще изкараш до края, пък после като завършиш нещата ще са други. Ще можеш да избереш какво да учиш или да работиш и изобщо имаш всички шансове бъдещето ти да е доста хубаво. Така, че нищо не проваляш, спокойно.

13.   В другото да не мислиш, че ще те обичат ? Всеки който го познавам да го тормозят са го тормозили във всяко училище което е бил/а и ще продължават. Просто е пълно с т*пи комплексари, които тормозят по-слабите заради някакво извратено чувство на удовлетворение. Ако се преместиш ще трябва напълно да се промениш, а това не е възможно.

14.   #1, има, и още как. Нямаш представа какви поражения може да нанесе това върху психиката и самочувствието й. Казвам го като човек, преживял училищен тормоз, комплексите, които ти създава, могат да избият по най-различни начини. При мен беше чрез храната - докарах се почти до хранително разстройство от комплекси и чувство за малоценност.

Бях на 11 или на 12 (5ти клас), когато започна тормозът. Винаги съм била добра ученичка, но след като сложих очила, заради проблеми с очите, ми лепнаха етикета "зубър". А да, и не бях особено слаба тогава, но не съм била и дебела. Обиждаха ме, изолираха ме, повечето ме избягваха, унижаваха ме и се опитваха да ме смачкат. "Зубър", "Грозна", "Погледни се, изобщо не мязаш на момиче", "Погледни се какъв голям задник" и т.н.На никого не бях направила нищо лошо. Е, почти успяха да ме пречупят. Лятото след 5-ти клас се започна с манията ми какво и колко слагам в устата си. Бях стигнала дотам, че по едно време храната ми за целия ден беше чаша мляко и 2-3 бисквитки, а теглото ми беше почти 10 кг под нормата.

Мама тръгна да ме води по лекари, караха ме да ям насила. По три пъти на ден, всеки път с рев и истерии. Сега като си спомня, си е направо страшно. Постепенно започнах да се храня по-нормално, но и сега, почти 4 години по-късно, не мога да се насладя на парче шоколад като нормалните хора, не мога просто, чувствам се дебела, чувствам се зле. Стриктно следя какво ям, никакво сладко, нито захар, мазно или тестено - просто ме карат да се чувствам ужасно.

Малко преди да започна 7-ми клас махнах очилата и сложих лещи. Сякаш станах друг човек. Бавно и постепенно, но станах много по-уверена, непукист и егоист. Тормозът беше намалял вече, но постепенно спря съвсем (не е заради лещите, а защото видяха, че станах по-силна и вече не ми пукаше, загубиха интерес). Дълго се чудих дали след 7-ми клас да не се махна и да започна на мисто някъде другаде. Накрая останах, за да уча италиански (в Лицея в Горна Баня уча още от 1-ви клас).

Не съжалявам. Осми клас беше една от най-хубавите ми години. Седях на един чин и се смеех заедно с някои от хората, които преди се бяха опитвали да ме смачкат. Не знам какво виждат те сега в мен. Не ми и пука. Вече нямат власт над мен, защото аз не им я давам. Разбирам се с всички, запознах се с нови хора (разместиха ни малко класовете), сега имам нови приятели, а все още съм и с някои от старите, които бяха до мен през цялото това време.

Не съжалявам за нищо. Колкото и клиширано да звучи, това направи ме по-силна, по-уверена, спря да ми пука за мнението на хората, а и за самите хора като цяло. Научих се винаги да поставям себе си на първо място, никога да не показвам истинските си чувства и да не допускам хора до себе си, преди да са доказали, че заслужават доверието ми.

Сега ще бъда 9-ти клас, също като авторката. Все още съм добра ученичка, рисувам добре, доста слаба съм, с хубава кестенява коса и светла кожа и хубава фигура. И да, мисля че съм хубава. И съм щастлива в новия си клас. Днес си направих табло със снимките ни от завършването на 8-ми клас и като ги гледам, направо се разплаках от вълнение. С приятелите ми изглеждаме толкова усмихнати и безгрижни, само пред тях мога да покажа лъчезарната си и чувствителната страна.

Останалите виждат в мен просто една надута и безчувствена злобна кучка. Така и искам да бъде. Нека се плашат.

Авторке, не си споделила в какво се изразяват подигравките, но това не е от голямо значение. Не оставяй нещата така, защото последствията може да са сериозни. Дали ще останеш или ще се преместиш е твое решение, но аз бих ти препоръчала второто. И не, #7, това не е бягане от проблема. На теория звучи много лесно, но на учителите не им пука, а родителите мислят, че драматизираш и ти дават акъл: "не им обръщай внимание". После ще има да се чудят защо дъщеря им се е докарала почти до анорексия (например). НЕ СТАВА С ДОБРО. Трябва да отвърнеш на злобата със злоба. Трябва да си кучка, за да те уважават. "Не можеш да накараш хората да те обичат, но можеш да ги накараш да се страхуват от теб". Никога не им позволявай да разберат какво чувстваш - това им дава власт над теб.

15.   Разбира се, че можеш да се преместиш. И стипендия също ще вземеш, на базата на отличния си успех от предходната година. Но ще трябва и приравнителни изпити да държиш, по предметите, които се учат в съответното училище, а в твоето не си учила.

16.   От кой град си, дете мило?

17.   Здравей! И аз да се изкажа, вече помъдрял, след като съм минал тези неща и мога да ги погледна от дистанцията на времето. Да, така е, боли, когато ни нараняват. Но искам да знаеш една истина, много изстрадана, но проверена в живота ми: НИЩО НЕ СЕ СЛУЧВА СЛУЧАЙНО! ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В МОМЕНТА С ЕДИН ЧОВЕК Е НАЙ-ДОБРОТО ЗА НЕГО.

Самият ни живот е училище и всяка ситуация е нашият урок. Но това го разбираш, ако имаш мъдростта да се обърнеш назад след 20-30 години и да видиш обективно нещата.

Аз самият бях тормозен много в училище, ходенето ми там беше кошмар, от стреса се поболях и това доведе до физически деформации. НО... това не би се случило, ако тогава имах мъдростта, която съм натрупал днес. Ето, моят син вече ходи на училище, но ходи с голямо удоволствие, защото знае нещата, които аз някога не знаех. А те са:

1. Всяка случка в живота ни е урок, който ни е нужен. И трябва да гледаш на нея само като на урок, с благодарност.

2. Урокът се прекратява в момента в който го научиш. С бягане от проблемите уроците не се учат, те ще се повтарят под една или друга форма, отново и отново в живота ти...

3. Сходното привлича сходното, каквото сееш, това жънеш. Ако ненавиждаш насилниците ти, ако ги мразиш, ако гориш в "справедлив" гняв, ще получаваш в отговор същото - омраза, сплетни, лъжи... И обратно - ако възлюбиш враговете си, ако виждаш в омразните ти хора най-добрите черти (а няма хора на земята, които да не носят добро в тях), то отношението им към тях ще се промени.

Това са проверени истини!

18.   Искрено Ви благодаря, наистина сте страхотни! Надявам се тази година бъде по-добра за мен и дано нещата се оправят. Още веднъж - благодаря. :)