 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Имам сериозен проблем - моля ви за съвет!
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1649 пъти
Здравейте, момиче съм на шестнадесет години. Съжалявам предварително, ако историята ми е разбъркана, но такива са мислите ми.
Съвсем накратко ще разясня проблема, няма да навлизам в подробности. Общо взето - от три години съм в депресия, която се влошаваше, когато започнах да имам телесните симптоми, като сърцебиене, потене, треперене, безсъние или спане по 17 часа, постоянна умора, безсилие да стана от леглото, започнахме да ходим на лекари и изследвания, докато накрая стигнахме до психиатъра, който ми постави диагноза - тежка депресия и някаква невроза/невротично заболяване, не помня точно какво. Това се случи преди половин година - оттогава пия лекарства, които не действат и скоро ще влизам в детското психиатрично отделение. И на психолог ходя, но засега нямам някакъв ефект... просто говоря за един час, тя го записва и си тръгвам.
Както и да е, проблема ми е следния - имам страх да излизам навън, почти цяло лято не съм излизала, само рано сутрин когато няма хора. Не мога да понасям да съм сред хора, получавам панически атаки, ужасно зле ми става. Това започна да се влошава с всяка година. Миналата година издържах да ходя на училище, но едвам - постоянно някакви бележки търсех, за да не съм в тази сграда. Тази година се намирам в чудо в началото на годината - не мога да отида! Тази сутрин се опитах, отидох до вратата на стаята - не можах да вляза, веднага ми потекоха сълзи от притеснение. Върнах се вкъщи. Сега за четвърти час ще се опитам да отида - само при мисълта да съм там се ужасявам.
Искам да мина на самостоятелна подготовка, психоложката ми каза, че това може да се направи. Искам да подчертая, че това няма да повлияе на ученето ми - целта ми не е да се освободя от учене - уча френски език и ми е интересен, искам да го уча, както и другите предмети. Миналата година въпреки многото ми отсъствия, завърших с 5, 60 - но едвам успях. Срива ме това напрежение, разяжда ме и не мога да работя в училище, нито да внимавам, сред толкова хора, не мога, не мога. Вкъщи сама - няма проблем.
Въпрос - как да накарам родителите да осъзнаят, че това ми е нужно? Майката изобщо не се интересува от здравословното ми състояние, баща ми - формално.
Благодаря предварително за съветите, които ще ми дадете, моля ви не питайте защо съм в такова състояние и подобни, факторите са много, не искам книга да пиша тук - а историята стана дългичка, за което съжалявам.
МОЛЯ редакторите да пуснат историята ми. Отчаяна съм.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 5812be1e16 |
|
1. здравей , нарича се социална фобия аз също съм така , на времето напуснах училище заради това , сега уча отново на самостоятелна форма но мина доста време , имах период когато не излизах 6 месеца . Едва ли някога ще се променя , преди просто исках да избягам от всичко и да се скрия , но с времето свикнах да съм такъв примирих се казах си- такъв съм и сега просто трябва да продължа живота си както мога , имам цели мечти които трябва да стигна без значение от методите , както куция хваща бастуна и продължава да върви а не остава в леглото за винаги . Колкото до как да убедиш родителите си нека психоложката с която се консултираш да ги убеди . Бих искал да си пиша с теб
slepia
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 55f0ec961c |
|
2. хмм..аз съм на 20 и аз се чувствам подобно....не ми е приятно да съм сред много хора,чувствам напрежение,напрягам се главата ме заболява..ходил съм по всевъзможни лекари...пил съм антидепресанти и какво ли не...няма оправия..единствения човек ,койо може да ти помогне си самата ТИ,както ти си я изградила тази илюзия само ти чрез силата на позитивното мислрюене ще се отскубнеш от страха :)...Ако искаш да си говорим ,защото аз наистена знам какво е ... velkanngradev@gmail.com .Успех,и няма страшно :)
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: e66a790cc2 |
|
3. Не се отчайвай, и аз бях същия, обърни се към вярата и Господ Иисус Христос, отвори сърцето си за него, дай грижите си на него, и той ще поеме върху себе си игото ти. Бъди вярна! Старай се да се подчиняваш на словото му, бъди чиста до църковния брак, не одумвай, не се съревновавай, не завиждай, и победата ще е твоя, в Неговото име! Ако имаш плътски изкушения, ти препоръчвам книгата "Чиста младеж" на д-р Тихамер Тот, има я в нета.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 20b44e4eed |
|
4. Не вярвам родителите ти да не ги е грижа, все пак дори и по касата цялото това лечение, разговорите с психолог, лекарствата и т.н. струват пари и е ясно, че вашите са много наясно с проблема. Може би просто не осъзнават колко са зле нещата всъщност, за това помоли лекарката да им се обади и да им обясни, че въпросът не е, че те мързи да ходиш на училище, а просто състоянието ти не позволява това да се случи и за таб ще е най-добре да учиш като частна ученичка вкъщи. Ако тя го препоръча, мисля, че вашите ще обърнат внимание и ще го приемат като част от лечението ти. Дано се оправиш! Депресията е много коварно заболяване и без да се усетиш може доста да си навредиш на здравето. Аз и до сега си се боря с косопад и развалени зъби заради стрес и депресия. Но както и да е, това е друга история. За това обясни на писхоложката как се чувстваш и я помоли да поговори с родителите ти специално за проблема с училището. Мисля, че ще се вслушат, а после трябва да оправите проблема и документално, т.е. от училището да се съгласят да си учиш сама и да се явиш на изпити. Но ако имаш сериозен мотив, а и родителите ти те подкрепят това ще се реши лесно. Ще се справиш!
Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
