 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Стрес при излизане навън
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 3761 пъти
Здравейте, читатели. Много бих искала да споделя моят проблем с вас, и много бих се радвала да получа отговори.. Трябва ми съвет. Момиче съм, на 15 години. Не съм асоциална, разбирам се много добре с хората, не мисля, че имам недоброжелатели, но все пак, моят проблем сякаш става с всеки ден, по мащабен..
Всеки ден ми се налага да излизам навън.. като на всеки нормален човек. Ходя на училище пеша, излизам след училище, разхождам се.. проблемът е, че НЕ мога да изляза навън, без да слушам музика, без приятел, с когото да разговарям или без да говоря по телефона. Минавайки по улиците, имам чувството, че всички ме наблюдават, но не с добро чувство.. и че един вид ме коментират, което знам, че не е точно така. Винаги, наистина винаги, когато видя, че по улицата, по която вървя, има седнали на пейки хора, или само един човек, абсолютно винаги заобикалям или направо минавам по друг път, за да не мина оттам. Единствено чрез музиката се успокоявам, но дори и музика да слушам, пак ме е страх или срам, дори аз не мога да определя, да мина през даден човек. Неприятно ми е. Много. Притеснявам се, че този страх няма да спре. Няколко пъти се разходих ей така, без музика, без нищо.. сама със себе си.. но уви, това чувство не изчезва..
Искрено ви моля за съвет. Благодаря! :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 95969397f4 |
|
1. От авторката: Простете за многото граматически грешки!
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 3e480450bc |
|
3. Срамежлива си или от нещо те е страх :)
Няма други възможности
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 19bdb0b182 |
|
4. Не се притеснявай от тези неща. Никой човек излязъл навън не е излязъл с цел да седне на пейката и да гледа хората които минават мислейки им злото. Всички хора излизат навън с някаква цел. Едни искат да останат насаме със себе си и да помислят. Други излизат с приятели с цел забавление. Повярвай ми само някой луд би излязъл навън с цел да гледа хората и да им мисли злото. А ако имаш съмнения, че ти се подиграват, това винаги е възможно, но в никакъв случай не трябва да те притеснява. Замисли се на 99% съм сигурна, че когато видиш някой например странно облечен се замисляш за начина му на обличане, та дори и понякога ти става смешно. Бъде себе си и винаги върви с гордо вдигната глава. До края на живота ти ще има хора, които да те обсъждат, но това ще е само защото тяхното ежедневие е толкова скучно, че нямат за какво друго да мислят освен за чуждите недостатъци. МИНАВАЙ С ГОРДО ВДИГНАТА ГЛАВА ПОКРАЙ ХОРАТА НА УЛИЦАТА. (бъди сигурна, че това което си представяш, че те си мислят за теб е само в твоята глава и не е реалност)
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 9a9b38ccce |
|
5. Гледай филма "Генезис" (Inception)!
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 79e78bb990 |
|
6. Социална тревожност. Често срещано тревожно разстройство. Аз се чувствам ужасно когато трябва да излизам.
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 54e9d5b502 |
|
7. "Социална фобия" се казва проблемът ти.
Потърси консултация с психолог, докато е време.
Успех.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 7e43370a43 |
|
8. Ами май излиза, че ако не слушаш музика всички те гледат и коментират, а ако слушаш - никой не те гледа. :)
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 069210d5c5 |
|
9. Май родителите ти не са те научили на самостоятелност.Утре като навлезеш в сериозния живот пак ли вечно ще търсиш някой да те тантурка?
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 448846b020 |
|
10. Да не би да си преживяла нещо неприятно и за това да си развила този страх? Примерно да са те ограбили. Защото обикновено хора преживели нещо подобно развиват такъв страх, че пак ще ги нападнат. Но каквато и да е причината най-добре поговори с психолог. не трябва да се оставяш това нещо да ти трови живота.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 77be5bfff4 |
|
11. Да не би родителите ти да са искали да си различна от това което си? Постоянно да са ти го натяквали или да са те наричали, , некадърна", , , наказание" или нещо от този род?
Не мисля, че е страшно да излезеш сама. Хората са клюкари, винаги има някой, който коментира, но това не означава, че всички го правят. Всеки си има негова си работа. Не може един непознат да те коментира толкова. Така, че спокойно! По-важно е как те възприемат приятелите ти, а не случайните минувачи по улицата. :)
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: b38e498c15 |
|
12. Това се нарича агорафобия ;)
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: b36df10a3c |
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: b36df10a3c |
|
14. От авторката: Благодаря за коментарите ви. Явно наистина се налага да се обърна към психолог. За радост,майка ми е такъв,но малко се притеснявам да обсъждам това с нея.
До номер 9-Самостоятелен човек съм. Съвсем не е причината това.
До номер 11- С родителите ми нямам никакви проблеми,единственото нещо,което са искали и сега искат от мен е да правя само това,което ме прави щастлива,да се изправям лице в лице със страховете си и да се усъвършенствам духовно.
Предполагам,че до някаква степен страхът се дължи на това,че като малка след училище винаги ме причакваха деца,за да ме набият. Но в момента съм почти на 100 процента сигурна,че това не е причината.
И все пак,много благодаря за помоща и отделеното време!
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 77be5bfff4 |
|
15. От номер 11: Напълно възможно е в подсъзнанието ти да са останали лоши спомени от тези, които са те причаквали и са те били. Не е задължително да говориш с майка си, можеш да си потърсиш друг психолог ако ти е неловко с майка ти. Има някои безплатни центрова за помощ от психолози. :) Наистина ще ти е от помощ.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 1b1f110a0e |
|
16. Здравейте!
Много е хубаво, че майка Ви е психолог, но не трябва да забравяте, че тя на първо място Ви е майка! Т. е. може да споделяте с нея като с майка, а не като със специалист. Можете да обсъдите с нея и семейството си това да се обърнете към психолог. Ето тук има списък на психолози http://www. bgtherapy. com/psychologists/psychologists-sofia, а има и други сайтове с регистри. Също ако се регистрирате в страницата на credoweb, може да задавате въпросите си свободно на специалисти от различни сфери. Успех!
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 1a65673355 |
|
17. Е как е възможно да нямаш проблеми с родителите си според теб, а да не можеш да обсъдиш всичко това с майка си, която е правилния човек? ! Имаш проблем със сигурност. Може би наистина е по-добре за теб обаче да потърсиш психолог отвън, защото предполагам си наясно, че сеансите са безполезни, ако не съдействаш, т. е трябва да си абсолютно искрена и да си откриеш душата максимално. Това с майка ти едва ли ще се получи.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: ef0ddc2298 |
|
18. В момента преминавам през същото..
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: ef0ddc2298 |
|
19. Аз съм същата. Имам паническо разтройство също така!
Някак трябва да се преборим с тези неща.. Не можем да позволим да контролират живота ни! Сподели с някой от семейството си..
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: cb7bfab7d5 |
|
20. аз съм момче и бях така като малък. когато видех някаква групичка, пелех цигара примерно или заобикалях, щото имах чувството че ме притесняват само с погледи. това беше като бях на 15-18 после изчезна. но аз знам при мен на какво се дължи. имах проблеми с по-големи съученици които често се опитваха да ме ограбят и това ми беше причинило някаква невроза.
сега като се замисля ми е смешно, защото вече имам самочувствие, но тогава ме беше страх/срам.
всичко е в главата ти, ако се държиш смело и зашитаваш позицията си, другите ще усетят товаи ще те уважават. тогава няма нужда да се криеш. просто на по-млада възраст тези неща още не са ти ясни.
така, че споко, ще поживееш и ще натрупаш опит с хората, след това и ти ще си припомняш това време с усмивка.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 77be5bfff4 |
|
21. Не е задължително да има проблеми с майка си. Или поне не някакви необичайни. Много тийнейджъри, включително и аз, имат проблеми с родителите си. С моята майка сякаш си говорим на различни езици. Ето защо ако ще ходиш на психолог, не е хубаво да е майка ти.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
