Сякаш някакъв инстинкт за самосъхранение ме спира да прекрача поставена граница...
преди: 14 години, 8 месеца, прочетена 3286 пъти
Преди време, както всяко едно хлапе навлизащо в по-зряла възраст, виждайки живота от различни ъгли се влюбих за 1-ви път. Бях 7-ми клас, когато имахме изобразително изкуство и се запознах с въпросното момиче. Тя е с една година по-възрастна от мен и в този период от време беше 8-клас. Причината за присъствието и не ми е ясна, но седна до мен и започна да рисува.

Аз обичах да рисувам и точно това правех. Последва похвала от нейна страна за старанието ми и запознанство... И тя обича да рисува. Може да се каже, че станахме приятели, но никое момиче не се беше отнасяло толкова специално, както тя се отнасяше с мен.

Милото и любезно държание от нейна страна в продължение на цялата учебна година ми създаде впечатление, че няма по-мило и добро момиче от нея. Неусетно се влюбвах и заобикалящият ме свят въобще не ме късаеше. Виждах само нея. Никога не бях изпитвал подобно нещо и реших, че е възможно просто да отшуми и ще ми бъде отново само приятел.

Цялата лятна ваканция не поддържахме никакъв контакт, а аз все повече и повече се вманиячавах и непрекъснато си мислех за нея. Едва изтърпях да започнем училище на 15 септември, за да я видя и прекарвам максимално повече време с нея (нямаше интернет във всеки дом,както днес да се разберем по скайпа и да се видим).
Бях единственият ученик, който нямаше търпение да свърши ваканцията:)...

Най-сетне започнахме училище и аз веднага и поисках плахо телефонния номер и я поканих на кино, а тя взе че прие поканата ми с усмивка. Веднага след приключването на тържеството купих 2 билета за наи-продължителният филм, който го излъчваха и се уговорихме за среща. Бях най-щастливото момче, което имаше среща с най-милото, добро и красиво момиче... 1/2 час преди прожекцията я чаках на уговореното място, но нея я нямаше....

Реших, че се е случило нещо важно и не е успяла да дойде, но все пак, за да бъда сигурен чаках пред киното до края на прожекцията.... Разбрах, че не е имала възможност да дойде, но предложи пак да излезнем и отново бях щастлив и изпълнен със сигурност, че и тя ме харесва.

И отново чаках безкрайно, но този път не се здържах и се разциврих на центъра на града. Бях изцяло пленен и се надявах, че пак се е случило нещо. Обади ми се да ми каже, че си е намерила гадже и ще излезем друг път...

От този момент ме отбягваше и се правеше, че не ме познава, а аз се съсипвах от мъка, че не ми даде възможност да и разкрия чувствата си. Навярно изглежда глупаво и смешно, но всеки приема и изживява по свой начин случващото се с него.

Дори и не забелязвах останалите момичета. Не успях да се преборя със себе си до завършването си, когато се запознах със сегашната си приятелка. Сега съм 2-ри курс и от близо две години сме заедно, но нещо ме спира да се влюбя така силно, както се бях влюбил преди.Чувствам се виновно, защото приятелката ми е прекрасна личност и го заслужава най-много, а не си позволявам въпреки, че и имам доверие и искам.

Обичам я, но все едно инстинкт за самосъхранение ме спира да прекрача поставена граница. Мислех си, че с времето ще забравя всичко преживяно, но не...

Въпреки всичко се радвам, че имаме прекрасна връзка и мога да вярвам отново. От това, което ми се случи се научих още по-добре, че трябва да ценим хората, които ни обичат и заслужават да им отвръщаме най-малко със същото.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 8 месеца hash: 9b18c2955e

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Какво да ти кажа, така е, появява се една жена "прецаква нещата" и после всички жени в живота, след нея и обират негативите! На пръв поглед доста детска и банална постъпка, но за съжаление е оставила много горчив спомен у теб, за това трябва ли да се вярва на жените. И си прав за това, че всеки изживява случващото му се по различен начин. Явно ти имаш по крехка душевност. Дали някога "ще прекрачиш границата"? Едва ли! Просто с времето ще се отпуснеш и малко по-малко ще позволиш чуствата да вземат превес над логиката, над подсъзнателното. Винаги ще има едно недоверие обаче, някъде там дълбоко заровено в съзнанието ти и предимно ще излиза на повърхността в тежки моменти. Така са устроени нещата...

 

...

преди: 14 години, 8 месеца hash: e8ba596b6c

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Това е един от феномените наречени "първата любов". Чувствата, които изпитваме по време на първото влюбване в повечето случаи се помнят доста дълго време. И аз имах подобно преживяване с едно момиче, котато бях на 16. Не знам дали е точно инстинкт, но определено това чувство си е намерило място в сърцето ти и не иска да си тръгне. Трябва да продължиш напред. Трудно е и мъчително, но ще я "преживееш". Пък и да ти върже тенекия два пъти в центъра пред киното никак не е приятно. Не се кахъри ами горе главате, живота продължава. FerNando

 

...

преди: 14 години, 8 месеца hash: d6d3b794b9

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Според мен, тази граница си я поставяш само от страх, да не би отново да изпаднеш в положение, в което ще седиш и ще чакаш и никой няма да дойде. Отърси се от тези спомени, виж, че момичето до теб те обича и се хвърли във връзката. В крайна сметка, не може цял живот да се криеш и страхуваш, що за съществуване ще бъде това? Трудно е да се бориш с миналото, но понякога трябва, за да наредиш добре бъдещето си. Успех! mosh

 

...

горе^

преди: 14 години, 8 месеца hash: 3ec4390d24

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Всичко пореда си, няма нищо ненормално в това което казваш.Преминал си през изпитанието на т.нар. платочниеска любов,почти винаги не споделена.Следва опити за реална връзка и по-трезво отношение към нещата.

 

...

преди: 14 години, 8 месеца hash: 96430811c5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Стана ми адски тъжно, съжалявам, че така си страдал, но....така било писано. Може и да е за добро, дано преудолееш напълно разочарованието и да отдадеш заслуженото на сегашната си приятелка! Ж.

 

...