До кога?? :( - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (103450)
 Любов и изневяра (24676)
 Секс и интимност (12093)
 Тинейджърски (20745)
 Семейство (5249)
 Здраве (8269)
 Спорт и красота (4299)
 На работното място (2397)
 Образование (6364)
 В чужбина (1378)
 Наркотици и алкохол (980)
 Измислени истории (749)
 Проза, литература (1543)
 Други (14561)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

До кога?? :(
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 1308 пъти
Аз съм момиче на 15 години..
Знам, че съм в пубертета, но смятам, че постоянната ми тъга и стрес се дължи на това или поне само на това. Не мисля, че е нормално където и да отида да ме е страх. Винаги съм неспокойна за каквото и да е било-дори да излезна от нас. Социална фобия мисля, че се наричаше.. Знам сигурно Ви звучи много филмирано, но не мога повече.. Да плача толкова много и да се депресирам. Имам нужда от психолог, но ме е страх да кажа на майка ми.. тя може би ще си помисли, че вината е нейна. Но всъщност не е така.. семейството ми е прекрасно и съм благодарна, че ги имам, но аз провалям всичко. Аз съм грешката.. във всяко едно отношение. Голяма част от стреса идват от мойте съученици.. те не ме харесват и затова винаги си стоя сама в междучасията. Да не ме харесват, защото съм смотана и да вината е моя.. Ще ми се да излизам навън, да си имам приятели, но всеки би ме отблъснал.. Имала съм толкова засрамващи моменти в живота си. Знам, че има хора, който нямат дом и т. н и моето е нищо сравнение с това.. , но проблема ми е голям-поне за мен е твърде голям и един ден имам чувството, че ще ме погълне :(

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 години, 6 месеца
hash: fde603665c
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Това твойто се нарича пубертет - точната диагноза - ще оживееш и ще живееш.

 
  ...
преди: 6 години, 6 месеца
hash: 957228240a
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Момиче, на 13 съм и дъм асолютно същата! Все едно четяхза себе си! Виж, важно е как се приемаш ти самата! Мисля че имаш нужда от повече духовна литература, чети, използвай времето си, откривай! Аз така като съм сама започвам да разбирам много интересни неща за себе си! Ако искаш гледай филма, , тайната, , , също така музиката помага много, истинскат музика, която носи послания за хора, които я обичат и разбират :))) по цял ден съм с книгите и слушалкте и не говоря с никой, пробвай, на мен това ми е утехата... понякога и аз не разбирам от какво е, как другите се веселят, събират се на компании... Вярвай в себе си, живей заради себе си! Да не ти пука! Поздрави :)))

 
  ...
преди: 6 години, 6 месеца
hash: 852fc99fac
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ох миличка, ти не си виновна за нищо! Просто понякога нещата така се получават, но могат да се оправят! Първото, което забелязах от поста ти е, че ти си много добра и грижовна щом се замисляш най-напред за майка си. Второ, ако си мислиш, че си направила някакви грешки и затова съучениците не те харесват си го избий от главата и не се обвинявай изобщо! Просто днес голямата част от децата са много груби, цинични хора, без изградена ценностна система. Нормално е за добър човек като тебе да е трудно да се впише в такава обстановка. Моля те, сподели с родителите си - те ще се радват да ти помогнат и повярвай ми - биха предпочели да им кажеш отколкото да го криеш в себе си. Те сигурно дори понякога се чудят защо си тъжна и като не им споделяш те ще се тревожат повече. Кажи им, че ти се иска да поговориш със специалист. Може те да те заведат или пък да говорят с училищния психолог да го посетиш. Първата стъпка към това да се оправиш е да споделиш проблема. Нали знаеш, казват, че споделен проблем е половин проблем! Не се бори сама, има хора, на които им пука и с радост ще помогнат. Може дори да напишеш тук как е минало. Пожелавам ти много успех и кураж! :)

 
  ... горе^
преди: 6 години, 6 месеца
hash: 72b5a78115
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Намери си някой батко на 17-18 да ти е спокойно и приятно с него. Не се шегувам. Просто се огледай и намери човека.

 
  ...
преди: 6 години, 6 месеца
hash: 6a97e08433
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Имаш социална фобия и си доста чувствителна и даже прекалено.. Няма нищо лошо да отидеш на психолог наистина.. сподели с родителите си!

 
  ...


...
преди: 6 години, 6 месеца
hash: a8485b9866
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Аз съм 3 коментар. Просто открий какво обичаш да правиш най-много и се наслаждавай, понякога всички испадаме в такива моменти. И много често и се нуждаем, от хауса се ражда танцуваща звезда, нали знаеш! Започни да се наслаждаваш, да откриеш силната страна на положението ( винаги я има! ), прецтавяй си, помисли си каква искаш да бъдеш и се опитай дасе чувстваш като такава! Според мен ти просто се променяш! Замисли се какво би направила ако не се страхуваше...? Понякога в неизвестното са най-хубавите неща... Чрез МНОГО музика, книги, мислене и визуализации, откриване на нови неща и идоли, наслаждаване на неща, които казват че неса за мен, но коитоми харесват, без да ми пука, си стоях в моята, , тъмна стая, , и малко по малко депресията изчезна. Когато ми се доплаче, приемам тъгата като моето желание сега, и си я изливам, наслаждавам й се, уставям й се, наслаждавай се на силните си емоции, каквито и да са те! Ами... друго не мога да кажа, всичко зависи от теб, и личната ти промяня, междодругото съм на мнение че най-добрият психолог винаги се крие лично в теб, лесно е да паднеш, трудно е да се изправиш сам и истински, да откриваш себе си, но си заслужава нали? Помисли си колко невероятен може да бъде този живот, колко много предлага! Ти си умна, сигурна съм, можеш да се издигнеш! Не, не си смотанячка, зависи само как се приемаш ти! Ако ти се приемаш кято такава-и другите ще те! Всичко е в твоята глава! Незнам.. Не съм сигурна дали ти помагам, все пак съм по-малка от теб и е смешно да се правя на философ, но ми се искаше да напиша тези редове, тази година преживях многоо неща, испадах в какви ли не депресии, от както се помня обаче слушам и се интересувам от философия/психология инапоследък си изграждам собствена прецтава и вяра за нещата, после започнах да чета много книги по тази тема, вкъщи имаме цяла блиблиотека! :) Музиката винаги ме е крепяла също, и се радвам че израстнах в такова като моето семейство, защото освенвсичко друго ми, , предадоха, , и много надъхващи песни, които не се забравят лесно, та незнам дали обичаш рок :)))), но те поздравявам с тази песен, дано ти хареса, моля те после пиши тук какво става с теб! https://m. youtube. com/watch? v=ZO6giM9UAv0

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker