Когато нещо липсва
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1294 пъти
Може би не трябва да пиша тук, едва ли някой го вълнуват моите проблеми, но просто имам нужда да споделя. Аз съм момиче на 16 години и ще звучи супер егоистично да почна да се оплаквам при положение, че имам страхотно семейство и приятели. Проблемът е, че нямам приятел. И сега не искам да ме разбирате грешно, не съм разглезена госпожица, която само това я вълнува и т. н. Просто ми е тъжно. За моите скромни години съм имала една връзка, детска любов. След това разбира се съм харесвала и други момчета, но никога не се е получавало. Последната ми занимавка също не свърши добре. Лошото беше, че много си повярвах, влоших много чувства и се привързах бързо. А отсрещната страна не се чувстваше по същия начин. Както и да е, не се получи и в момента нямам никакъв контакт с това момче, не получих и обяснение дори, просто си тръгна... От тогава нещо ми липсва. Не знам как да обясня, но просто толкова се привързах към него, той беше част от ежедневието ми. А сега него го няма и се чувствам някак си... празна. Дори, когато се забавлявам не се чувствам на 100% щастлива, винаги първата ми мисъл сутрин е за него, както и мислите ми през целия ден. Пробвам да се разсейвам, но просто не става. Постоянно си задавам въпроса къде сгреших, какво направих, че да си тръгне дори без да ми каже нищо, това ли заслужавам...
Искам нещо ново, да срещна някой, да се отърся от това момче, само че не знам как, не мога. Благородно завиждам на приятелките си, които винаги се оправят в такива ситуации и в момента всички те имат някаква занимавка и т. н. Само, че при мен не е така. Трудно ми се приковава някъде интереса, а и вече не знам мога ли да имам някакво доверие на някой след всички издънки. Бих искала някакъв съвет, дори не знам какъв точно просто съм много объркана. Може би да ми кажете къде мога да срещна повече хора, да се запозная с някой и т. н.
Самотно ми е и искам това чувство да отмине и веднъж и на мен да ми провърви в "любовта". Наистина не знам къде винаги бъркам, просто явно съм прекалено наивна. Не искам винаги да е така...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 1 месец hash: baf0eefd27

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Силно ти препоръчвам да се освободиш от тези мисли и ще е много добре за теб, ако ме послушаш и ще обясня защо. Казвам ти това поради факта, че на твоите години аз също исках да срещна някого и да ми провърви в любовта и това се случи. На 16 имах сериозна връзка, която ми повлия много на психиката и положително и отрицателно, ако бях започнала връзката си онова момче сега нямаше да съм толкова сериозна и съвсем начина ми на живот и мислене нямаше да е като сегашния. Но на мен така ми е било писано и съм горда със себе си, че преминах достойно през всички неща. Но страшно бързо изгубих детското в себе си и като се обърна назад само това ми липсва, не съм много много по-голяма от теб, но в никакъв случай не се чувствам на годините си. Радвай се на живота, не бъди тъжна. Един ден любовта ще те сполети и момента ще е точния, сега не му е дошло времето явно, недей да се противиш и се радвай на живота. Като я срещнеш, като я изживееш и ще дойде момента, когато ще трябва да я преодоляваш, тогава ако още съществува този сайт ще пишеш как да минеш през трудния период. Затова ти казвам радвай се на настоящето!!!!

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 3148935eb7

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   От авторката: Благодаря за съвета, но мисля, че и аз се нуждая да усетя тази промяна в живота си, която ти си усетила в своята връзка, да израстна един вид, да усетя и аз тези трепети. :)

 

...