Споделена история от Тинейджърски |
Много съм доверчива, май.
преди: 15 години, 3 месеца, прочетена 2683 пъти
Ох,проблема ми е там,че хората много ме дразнят толкова са лицемерни..въпроса е ,че им се доверявам много преди да ги опозная какви са..на 16 години съм хубава съм..много хора искат да бъдат около мен ,но просто ги режа ,защото знам какви са и ми омръзна от тъпите им интриги един ден приятели на другия ден ти говорят зад гърба мислят си ,че съм надута само защото не искам да имам нищо общо с тях..и особено има едно момиче което много ми завижда горката,че пуска някакви слухове за мен..просто с такива хора не искам да имам нищо общо..общителен и весел човек съм стига да ме опознаеш..винаги съм готова да помогна и се възползват от този факт и често ме нараняват..опитвам се да не контактувам с тях ,но по този начин едва ли не ставам черната овца в ситуацията..а като им кажа истината не искат да я приемат и си показват рогцата..все ме търсят като имат нужда от нещо,а аз като имам проблем съм сигурна,че всеки ще си намери някакво оправдание..защото хората са некви такива тъпи,самовлюбени същества борещи се за едно голямо нищо...така и не мога да разбера в мен ли е проблема за случващото се..или те нещо не са наред..или аз търся най-доброто и искам всичко да е Ок..нямам идея..моля ви дайте ми някакви съвети..
|