Споделена история от Тинейджърски |
Моята приятелка и той? Имам нужда от мнение.
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 1377 пъти
Здравейте. Аз съм момиче в шести клас и харесвам едно момче. Може да съм малка за любов, но не и за симпатии. Ще ви представя отсега някои хора, които ще вземат участие в разказа ми. Имената им ще са сменени, за да не бъдат разпознати. Калина - моята най-добра приятелка, Мария - друга моя близка приятелка, Калоян - момчето, което харесвам, Рая - момичето което също харесва Калоян, Йоан - негов приятел. Общо взето - това са.
Поредна година съм в този клас, но забелязах, че Калина доста се е променила. Сега тя е станала голяма приятелка с момчетата - говори с тях, помага им на тестовете, държи се понякога твърде предизвикателно с тях. Отдалеч изглежда сякаш харесва всеки един от тях. А и те се радват на присъствието й. Не искам да я обиждам или да се хваля, но аз съм по-слаба от нея и предполагам, че това би имало някакво значение.
Близо до нас в училище седи Калоян, с който тя постоянно говори и толкова пъти съм я питала дали изпитва чувства към него, но тя отрича. В началото наистина не го харесвах, питах само заради Рая, но с времето, както гледах как си говорят щастливи усетих ревност. Имах нещо против това тяхно приятелство и бях обзета от тъга. Реших, че ако й споделя за чувствата ми тя ще ме разбере и ще спре да се държи по подобен начин с Калоян. Казах й и тя го прие добре, но с времето отново се приближи към него. Говорех с нея за това колко гадно ще се чувства той, ако разбере че тя не го харесва, в случай че той я. Мислех си че Калоян изпитва чувства заради постоянното му желание да говори с нея. Понякога я вика просто за да й каже някаква безсмислена глупост - за майка й (която живее в друг град, но работата й не й позволява да се вижда често с нея), но той много добре осъзнава, че мисълта за нея не я наранява. Всички го знаят и съм сигурна в това - не ме питайте защо. Калина ми казва да спра да ревнувам, защото съм ставала ревнива като Рая (тя ни сподели, че харесва Калоян в началото на лятото, но ето че нашето приятелство всъщност не е кой знае какво). Говорих с мой приятел, който ми каза, че трябва да му призная, но ето че направих грешка, защото (поради срамежливостта си) помолих Мария да му каже. Реакция от негова страна - какъв беше въпроса? какво? не те чух? . Това донякъде ме успокоява, защото не ме е отрязал изцяло. Преди с него бяхме горе-долу приятели - понякога си подмятахме бележки (винаги аз бях първата) и си говорехме, измислих му три прякора, като единия използвам аз, другия me and my friend, а последния - всички.
С Калина измислихме план как той да спре да се прехласва по нея - тя да се прави на надута и горделива пред него, като в деня, в който тя приложи това той ми писа известно време по фейсбук. Но това беше всичко - на следващия ден в началото той се шегуваше с мен, но само докато на Калина явно престана да й се стои на едно място без да го гледа. Започна да се обръща към него, говореха си и той сякаш забрави за мен, може би защото тя му обръщаше внимание. Виках я да ме погледне, но тя сякаш ме игнорираше нарочно. Когато я попитах какво стана с плана тя просто ми отвърна, че не искала да се прави на нещо, което не е. Донякъде я разбирам, но от друга страна сякаш тя върши нещо грешно, като ме кара да ревнувам и то точно от нея.
На края на учебния ден Калоян и Йоан се събраха до нея, когато стаята се изпразни и започнаха да говорят някакви неща, които дори аз не разбирам, обиколиха я и от двете страни, сякаш я пазеха и колкото и да я виках, защото беше време да тръгваме, тя отново не ми обърна внимание. Говореше си с тях.
Тръгнах си с Мария и след една минута може би Калина дойде и ни пита защо не сме я изчакали. Защо ли? Когато се разделихме с нея, заедно с Мария, с която много обичаме да говорим за променения й характер тази година, отново започнахме да й се дразним, за това как заблуждава момчетата, че изпитва чувства и ги предизвиква с държанието си да я харесват. По време на разговорите с Мария осъзнавам, че не съм истинска приятелка. И съжалявам затова, но не мога да се променя. Щеше да е добре и тя да не се беше променила.
Искам да ми кажете нещо, което ви идва наум, докато четете. Момчето, което харесвам колко % е възможно да изпитва чувства към мен? Наистина ли губя приятелката си или е просто заблуда? Как да се държа по подходящ начин с него, за да се интересува от мен? И може би да напишете още нещо, което ви се иска, стига да е свързано с това, което написах. Извинявам се, че разказът ми стана толкова дълъг, но ми е в кръвта да пиша повече, отколкото трябва.
Моля модераторите да публикуват историята ми, защото такива истории има много, но всяка е различна по свой собствен начин.
|
