Споделена история от Тинейджърски |
Красотата, човешка - прочети
преди: 14 години, 7 месеца, прочетена 3027 пъти
Преди да прочетеш, знай че не съм писател, не съм се старал да го оформя стилистически, това е поток от дълбоки мисли, нахвърляни на листа, преди да бъдат забравени.
Искам да ви разкажа за красотата на хората. Днес в ден на размисъл и поток на дълбоки мисли извиращи право от душата ми, си спомних за двама братя. Мисля, че беше преди 5 години когато един футболен мач бе напът напълно да промени мирогледа ми, играта се разгаряше, а с това и момчешките страсти. Двамата братя, за които говоря бяха аутсайдерите на детското ни общество, каквото и да правеха те винаги бяха подценявани, бяха пренебрегвани, гонени и обиждани, въпреки това те винаги бяха себе си, бяха добри към останалите, независимо от тяхното държание. Играта беше в разгара си, когато спринтирах с топката, усетих как дясното ми ходило се огъва на прав ъгъл, паднах, а сълзите бликаха от детското ми кръгло лице, бях навехнал глезена си много тежко. Бях седнал на терена и плачех, а никой не ми помагаше, оглеждах се наоколо с премрежен от сълзи поглед, с надежда помощ да дойде час поІскоро, ридаех, а сякаш бях невидим за другите, те подрължаваха да играят. Тогава двамата братя дойдоха, вдигнаха ме и ми помогнаха да се пребера в къщи. Не мога да ви опиша какво изпитвах в този момент. Господи, колко красиви бяха и двамата в този момент, на човешка проява, колко лошо се чувствах, за това което бях казвал за тях, сякаш болката от предишните ми постъпки – десетки пъти надвишава физическата болка. Сълзите, които течаха от сините ми очи, вече не бяха резултат от травмата ми, а от постъпките ми от преди, в този момент ги обичах и двамата, те бяха най – близките ми хора. След около 5 години, вече бях забравил за постъпката на двамата братя, те вече бяха изчезнали безусловно и безвъзратно от живота ми, ходилото ми бе излекувано напълно, когато на същата дата след цели пет години, спомените изплуваха, когато помагах на един непознат, който си беше счупил крака докато играехме футбол. Кракът му беше счушен много лошо, но той стискаше зъби, казах му да плаче и сякаш той бе чакал тази подкана. Бяхме само двамата и той зарида силно, в този момент си спомних за постъпката на двамата братя, изживях, това което вече бе изживяно, спомних си за помощта, която ми оказаха и заплаках. И така плачейки, чакахме около 30 минути линейката, никога няма да забравя погледът му когато го качваха в нея. Прибрах се и заплаках отново, двамата братя бяха в глава ми, спомних си за тяхната помощ. Къде са сега те, къде изчезнаха тези, които ме научиха да бъда човек, къде изчезнаха единствените ми истински приятели, дали има кой да и помогне сега, дали не са отхвърляни отново, дали се нуждаят от приятел сега, аз мога да бъда, но тях ги няма, изчезнаха толкова бързо както се появиха в живота ми, нима няма да ги вида никога повече, дали знаят, че някой плаче за тях сега? С унил поглед, гледах към земята, а сълзите капеха по пода…
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: ff98964a98 |
|
1. Малко а,ла Хорхе Букай..:)
Ева
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: b9d812aadf |
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: bac58bdc70 |
|
3. Дълго скучно и досадно...
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: aa752719af |
|
4. Страхотна история,БРАВО !!!
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 1d54cd6fe8 |
|
...
| преди: 14 години, 7 месеца hash: eb70f926a7 |
|
6. Явно днеска ми върви на теми за приятелство.Ако историята е истинска, то аз съм впечатлен.Явно си познавал ЧОВЕЧНИ хора.Но в момента действителността е такава, че винаги ще има някой, който не се вписва в дадена компания или група.Обикновенно този човек се озлобява и намразва хората.
Историята за тези братя ме накара да се замисля за това колко хора има и колко от тях са останали такива.
*Syndrome
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 2dc5012d64 |
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: b57ebfa778 |
|
9. Красиво. Жалко, че днес рядко се намират такива хора или по-скоро човеци като тези двама братя. Днес малко от хората, които не се вписват в обществото, биха реагирали като тях, по-скоро ще се подиграят и радват на ситуацията, отколкото да помогнат.
След като прочетох историята, се замислих колко от познатите ми биха направили това, което те са направили, за жалост, списъкът се оказа кратък.
GD
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 4839e75b85 |
|
10. Целта на живота е този списък да стане дълъг да те запомнят с нещо хората ....................
|
|
