Прекалено се тревожа за нашите!
преди: 14 години, 7 месеца, прочетена 2327 пъти
На 15 и 7 месеца съм и съм момиче, ще съм 10 клас септември месец.
Родена съм, когато нашите са били на по 41 и 42. Доста е късно. От всички мои приятели, аз съм с най-възрастни родители. Баба ми и дядо ми също са възрастни - на техните години някои имат правнуци. Причината - има я, но няма да я споделя.

Всичко на всичко, ние сме доста интелигентно семейство. И двамата ми родители са лекари; обаче много стрес и много напрежение. Направо не издържам, като ги гледам. С ръка на сърцето мога да ви кажа, че майка ми е едно от малкото светила в своята област, но въпреки това може да остане без работа... Вечно са заети и не ми обръщат внимание, но гледам да не го правя на проблем. Все пак, нека отсега да се науча да се оправям сама.

Тревожа се за баба ми и за дядо ми също. Въртят още бизнеса с вилата на морето. Знаят, че не трябва да се морят много, затова и избягват да се трудят много по горещите часове. Не мога да им помогна много-много, докато не ми приключи курсът по немски. Да вземат жена, няма смисъл при тая криза. Чувствам се някак виновна, че понякога предпочитам да се забавлявам в града сред приятели, макар че може би е по-важно да помагам на село.

Как да помогна на всички? Онзи ден попитах 80-годишния си дядо, дали е доволен от живота си. Той ми каза - да. Успокоих се. Той е оптимист. Баба ми също. Избягвам да се карам с тях, винаги когато ходя там, гледам да е максимално весело. Защото - знаете, смехът лекува, смехът дава дълголетие.

Но на родителите ми не мога да помогна! Осъзнавам, разбира се, че и те трябва да имат желание, но... имам чувството, че ВЕЧНО са в депресия тези моите. Майка ми пуши много, а пък да ги откаже - тц, вече съм вдигнала ръце, няма да го направи. А баща ми все си изкарва яда навън; дори когато коментира новините, усещам натрупания в него гняв. Знаете колко е експлоатирана работата дори на лекарите СПЕЦИАЛИСТИ в България. Тъжно е, но това е може би единственото, което не мога да променя.

Често звъня по джиесемите и на четиримата, за да видя дали са добре... Понякога си набивам мисли, че може да им се е случило нещо лошо. Случвало се е да изпадам в ужасна истерия, защото майка ми не си вдига телефона.

ПОМОГНЕТЕ МИ!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 7 месеца hash: 71263c27bd

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Моите родители са били на по 40 и 41 когато съм се родила. И те разбирам много добре,защото и аз живея нон-стоп с мисълта,че може да им се случи нещо. Пък аз съм само на 20 и наистина имам нужда от тях все още. Баби и дядовци нямам живи от няколко години. И като си преставя,че баба почина когато вуйчо (примерно) беше на 60 и се замислям,че винаги е била до него през целия му живот едва ли не,а пък моите... дори не искам да си го помислям и за секунда. Ужасно е,но трябва да се примирим с съдбата си,затова пък ме обичат и се грижат за мен много много повече от другите родители (в това съм убедена),защото съм се появила доста трудно. Таа мило момиче,опитай се да не мислиш затова,защото много измъчва.Просто се опитвай да ги радваш повече! :)))

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: aad4515981

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Трябва да приемеш, че родителите сами са избрали професиите си и съответно последствията.Не знам какво е да си лекар, но със сигурност е адски отговорно, ангажиращо и психически смазващо.Пък и твоите са над 40 вече нормално е да са нервни, когато съпоставят текущата ситуация и това, което е било "едно време". *Syndrome

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 192f4911f3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Всяка професия носи своите плюсове и минуси, няма професия, която да носи само удовлетворение. Най-доброто, което можеш да направиш за тях, е да им покажеш, че си щастлива с този си начин на живот, че получаваш всичко, от което се нуждаеш, защото всеки родител иска детето му да се чувства добре. Продължи да им помагаш дори и да не ти казват нищо, те ще оценят помощта ти. Поговори с тях за това, че не ти обръщат внимание. Примерно, когато вечер родителите ти се прибират, питай ги как е минал денят им и така с времето това ще стане рутина и няма да ти липсва вниманието им. GD

 

...

горе^

преди: 14 години, 7 месеца hash: e16a7bc235

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Искам да им помогна!! :( Макар че едва ли ще се съгласят, ако им предложа да направят терапия или нещо такова... - авторката

 

...

преди: 14 години, 7 месеца hash: 6fae124ad2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Аз имам приятелка в същото положение..не е особено хубаво ама :( При нея е малко по-оплетена историята ама... Според мен трябва да им се радваш и да не мислиш за това :)

 

...