Как да намеря общ език със съучениците си?
преди: 10 години, 16 дни, прочетена 1470 пъти
Здравейте, пише ви момиче на 16 години. Значи от около 1 година съм в нов клас и като цяло нямам проблеми със съучениците си, но почти никога не мога да намеря общ език с тях. Понякога ми е много скучно и имам голямо желание да си поговоря с някой. Не, че не мога да го направя, но в повечето случаи имам чувството, че си говорят празни приказки, които не ме вълнуват и няма кой знае какво да кажа по въпроса.

Попринцип съм горе доло общителна и в стария си клас не съм имала този проблем. Имах няколко съученици, с които се разбирах много добре и до ден днешен се виждаме, но не ми е приятно докато съм на училище междучасията да дремя само или да си играя на телефона.
Понякога всякаш се притеснявам да не им досаждам. Имаше един ден, в който откачих от скука и реших да се включа в диалог с едни момичета, които ми бяха горе доло близки и едната ме погледна така все едно ми казва "Какво търсиш тука" и не ме отразиха като цяло. А иначе като аз съм си говорила с някой тя се е включвала, макар че изобщо не и влиза в работата. Сега ще кажете ами, ето че има с кога да си говориш, но това се случва рядко, а все пак да не забравяме, че повече от половия ни ден минава на училище и човек откача ако не прави нищо през междучасията поне. Знам, че съм там за да уча, но часовете ми стигат за това.

Незнам аз ли не мога да преценя кога е подходящия момент да се включа в даден разговор или просто има нещо друго, защото в интерес на истината макар и рядко, когато съм се включвала са ми отговаряли и са се държали мило, дори и сами са ме заговаряли, но не са изглеждали по-различно от случая, в който уж си говореха "нещо тайно". Аз мисля, че просто не искат да ме допуснат много близо до себеси.
Как да преценя, кога бих им била досадна и кога не? Знам, че въпроса ми е тъп, но просто е кофти цялата тая работа.
Какво бихте направили вие, ако бяхте на мое място? Благодаря предварително. Надявам се историята ми да бъде публикувана. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 15 дни hash: e6e305b1ff

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Решението е едно - общуване, общуване и пак общуване. :) Търси контакти със съучениците си, а не се изолирай сама. Например може да ги питаш неща, свързани с училище и така ще завързваш някакъв разговор. Постепенно ще намерите и общи теми за разговор и интереси. С повече общуване и те ще успеят да преценят какъв човек си като характер.

 

...

преди: 10 години, 14 дни hash: 791f262005

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Повечето са такива, няма кво повече да кажа. Не си длъжна да преценяваш кога си им "досадна" или не, защото това си ти, а не кукла на въже. Просто си гледай кефа и хич да не ти пука за другите, които се смятат за върха на живота. Весело посрещане на НГ

 

...

преди: 10 години, 13 дни hash: 838ea21c18

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Прави сте, така е, но дали ако постоянно търся контакт с тях няма да изглеждам като "отчаяна за внимание".

 

...

горе^

преди: 10 години, 13 дни hash: 046bc134a7

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   е, защо да изглеждаш отчаяна? нормално е като прекарваш по 6 часа в училище да размениш по някоя дума с някого - за училище, за музика, спорт или каквото се сетиш. питай ги гледали ли са някой филм, харесват ли някой певец и т. н. и не се задълбавай толкова да мислиш как изглеждаш в очите на другите. успех!

 

...

преди: 10 години, 12 дни hash: 6d6e2bf825

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Благодаря много, ще послушам съветите ви и ще се постарая да ги спазвам.

 

...