Споделена история от Тинейджърски |
Понякога ми се иска да нямам сърце
преди: 10 години, 8 дни, прочетена 1131 пъти
Здравейте. Това е моята история. Който иска да си направи труда, нека я прочете и ако може някакви съвети ще съм благодарна.
За пореден път съм с разбито сърце.. Да вярно е, че съм млада на 17 години.. да мисля по този начин, но е така. За мен не съществува истинска любов. Понякога дори и приятелството не е такова за каквото го мислим. Понякога и човека, от който не очакваш да те предаде и забие нож в гърба го прави. Имах един "приятел" цели две години. Беше ми просто приятел, а и разликата в годините ни беше 7-8. Държеше се нормално в началото, помагал ми е с много неща, излизали сме и сме се забавлявали, но изведнъж започнахме да се караме. Той ме обсебваше, държеше се гадно и започна да прави интриги и както се досещате приятелството ни приключи.. Убедена съм в това, че няма истинска любов, а както дори казах дори и приятелството понякога е само "облаги". Както в любовта, така и в приятелството могат да те използват и дори да не осъзнаеш за дълго време..
Два пъти са ми разбивали сърцето и просто вече мисля, че в днешно време не съществува истинска любов или ако има, то тя е за много кратко и все някой си тръгва с разбито сърце.. имам приятелки, които са жив пример за това.. Както и други, които се срещат с няколко момчета само и само, за да си хванат гаджета, модерни са връзките без чувства, все пак сме 21 век.. Има и други, които са като мен влюбват се в човека и биха тръгнали само с този, който обичат.
Аз обаче се различавам от другите. Мислех, че това, което чувствам е просто временно, но съм така от 3 години и явно не е. Бях се влюбила в две момчета, едното от които ми заби нож в гърба и не знаеше, че го харесвам, лъжеше ме в очите, а другото харесваше друга, която не го харесваше. Е, второто момче разбра от първото, че го харесвам, но нищо не се промени.. и напук и на двамата тръгнах с едно друго момче, бяхме заедно повече от 9 месеца, но не чувствах нищо към него, тогава осъзнах, че просто не мога да бъда с някой, който не обичам. Промених се. Станах недоверчива към всички. Бях в тежка депресия 1 година въпреки че си имах гадже и си мислех, че така ще го забравя, но не се получи и след още една година аз просто забравих за тях, а и нямаше особен смисъл.. да тая напразни надежди. Някак си преодолях всичко.
Но живота ми поднесе още гадости..
Има едно момиче от класа ми, което доста ме обърка и в началото отказвах да приема това, което се случва с мен и с чувствата ми..
От началото, когато се запознахме (преди 2 години) не й обръщах особено внимание. Беше мила и забавна. Но половин година по-късно не знам какво се случи, но започнах да изпитвам повече от симпатии към нея.. започнах да гледам как да я заговоря и т. н. Изобщо никога не съм си мислела, че някой може да има такъв контрол над мен и емоциите ми, настроението ми.. , но всеки път беше така. От тези 2 години съм се представяла за човек, на който за нищо не му пука и че не могат да ми разбият сърцето, че нямам чувства.. Просто поредната маска, която всеки притежава. Това момиче просто не й пука особено за нищо, освен от скоро как да си намери гадже и колко яко щяло да бъде.. Ставам и си лягам с мисълта за нея.
Не знам какво да правя, опитвала съм да не мисля за нея много пъти и всеки път съм си казвала "край, това беше, ще я забравя, на нея не й пука за мен" и всеки път се е появявала надежда.. Повечето от класа ми приемат, бисексуалните и хомосексуалните, даже с почуда разбрах, че й повечето момичета(дори и някои от тях са хомофоби.. ) са целували други момичета.. аз разбира се не съм.. отделно прочетох много теми, филми и т. н и не знам дали да кажа на въпросното момиче истината, просто ме е страх да не си развалим сегашните отношения, тя беше обиждана, в старото си училище, че е хомосексуална, но това не доказва нищо. Просто не знам дали да й кажа. Просто ме изгаря от вътре, а и мисълта, че може да си хване гадже макар и да не чувства все още нищо към него ме убива.. Какво да направя ако може някакви съвети от хора попадали в подобни ситуации, ще съм благодарна. Не знам как да й кажа, а искам. Единствено мисълта, че мога да я загубя ме спира.. Мисля на някой купон да се напием и просто да й кажа всичко.. без да ми пука..
Сега чак се замислям колко лесно щеше да бъде ако нямах сърце като повечето в днешно време. Щеше да бъде лесно, нямаше да бъда с разбито сърце, а аз щях да разбивам чуждите. Винаги е по-лесно да бъдеш егоист и коравосърдечен.. Искам просто да бъда щастлива? Нима толкова много искам?
Ж17 от София.
|
