Най-голямата ми грешка...
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1617 пъти
Здравейте. Май ще трябва да пиша тук, защото няма с кого да споделя, а от доста време ме измъчват едни чувства и не знам как да се дистанцирам от тях. Преди да започна ще ви помоля вместо да ме съдите, да се опитате да проявите разбиране. Преди няколко месеца се запознах с един човек, мина около месец и започнах да се влюбвам в него, докато се усетя и вече го обичах, а не трябваше, защото разликата във възрастта ни е огромна, той е на годините на баща ми и няма бъдеще за нас.... но въпреки всичко не спирам да мисля за него, крия чувствата си, но тайно се надявам да го видя, да го срещна, да ми пише или пък някакъв знак, за да почувствам, че съм важна за него. Всичко, което искам не се случва, вярвам, че е за добро... но дори и да знам, че не съм нищо специално за него, аз продължавам да се надявам на нещо, а не искам, не искам животът ми да протича така и съм адски объркана, какво толкова има този човек, което другите момчета на моята възраст нямат... Точно за това мразя себе си, защото допуснах да се влюбя в някой, който не е за мен, адски виновна се чувствам, а не знам защо... Исках да споделя това и наистина ще ми бъдат от полза някои съвети. Благодаря за отделеното време.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 1 месец hash: 262299221a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Ами какво да ти кажа...Ти сама си разбрала,че такава връзка няма бъдеще,но не си виновна,защото не можем да контролираме чувствата си.Какво си видяла в него ли?! Вероятно сигурност,мъжко държание,уравновесеност...нещо,което рядко се среща при момчетата около твоята възраст.Съвета ми е да страниш от този човек,колкото е възможно повече.Като не го виждаш ще ти е по-лесно да го забравиш и след време ще срещнеш подходящия.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: a9432582a2

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   По добре обичай баща си, и не се занимавай с глупости. " Точно за това мразя себе си, защото допуснах да се влюбя в някой, който не е за мен, адски виновна се чувствам, а не знам защо..." !? Какви тъпотии, съзнава че е глупост, а не може да се дистанцира от това!? Да не би влюбването да е химия която се поглъща като наркотик. Щом си убедена, че подобна връзка няма бъдеще, какво има да умуваш, забравяш и си намираш подходящ. Нямаш ли си разум? Само олигофрените не могат да се владеят, а ти не си такава. Не ви ли се е случвало, в някой магазин си харешваш някаква дрешка, която не те оставя на мира, докато не си я купиш. Но след време разбираш, че в другият магазин има още по хубава подобна дреха, и започваш да съжаляваш защо си си купила първата. Точно така е и в любовта. Набързо се хвърляте на първият срещнат(като умопомрачени), но след време съзнавате, че той не е подходящият( или той смята, че вече сте използвана) и тогава скачате на друг, като пчелички, от цвят на цвят. Пчеличките поне събират мед и има полза от това прелитане, но вашето прелитане млади момичета, ви трупа само негативи, трупате лоша репутация, и тези момчета които сега се възползват от вашата наивност, утре ви оприличават на кифли. Ако искате да сте кифли, скачайте от цвят на цвят, живота е ваш.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 1bb8d42183

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Със сигурност той притежава много качества, които момчетата на твоята възраст НИКОГА няма да имат, понеже вече не ги възпитават така, като дисциплина, кавалерско отношение, достойно и мъжествено държание. Житейският опит, знанията и разумът също си казват думата. Ти би ли отишла да лекар, който е по-млад от баща ти? Аз лично - за нищо на света! Дори и пари да ми дават за това, и дори да умирам. Много добре си се ориентирала, само дето сама, в главата си, си режеш клончето. Разрови се из форума. Почти ежеседмично има истории за хора като вас. Напоследък подобни случаи зачестяват и все повече от тях са с щастливо продължение.

 

...

горе^