Споделена история от Тинейджърски |
Треперя и заеквам, когато говоря пред хора
преди: 10 години, 3 дни, прочетена 1494 пъти
Здравейте!
Аз съм 7 клас.
Като малка(до 2-3 клас) без проблем казвах стихотворения наизуст пред класа, свирех пред публика, танцувах.
Но започнах да се притеснявам все повече. От трети клас всеки път, когато свирех пред публика, започвах да треперя. От 5 клас, когато трябваше да казвам стихотворения пред учителите, се бърках, въпреки че ги знаех идеално.
Преди наколко дни ни изпитваха на "Опълченците на Шипка". Всики го казваха много бързо, като скоропоговорка. На техния фон звучах като флегматик. Въпреки че го рецитирах перфектно пред родителите ми и пред приятелките ми, в часа се вцепених. започнах бавно, изразително, но постепенно започнах да забравям стихотворението. Цялата треперех, дори и гласът ми, също заеквах. Към средата исках да кажа думите, но щях да ревна, не можех да кажа нищо, въпреки че го знаех, сякаш имах буца в гърлото.
Случва ми се да треперя и да заеквам, когато ми зададат въпрос, дори да мога да отговоря. Когато не мога просто казвам, че не знам. Нищо повече-не треперя, не заеквам.
Когато съм със съученици от класа не се притеснявам, но когато съм с други познати от извънкласните, ме е страх какво ще кажа, уместно ли ще е, как се държа, ще се изложа ли по някакъв начин. Ставам все по-мълчалива. А преди бях от най-говорливите. Аз събирах другите и се забавлявахме, а сега ме е страх да кажа "здрасти" и да си засеча погледа с някого.
Според майка ми това е от пубертета и или ще ми мине, или ще си остана притеснителна. Но искам да чуя и други мнения. Моля да ми дадете съвети за това как да се справя. Мисля, че не е нормално да се притеснявам толкова. Ще има ли смисъл, ако отида при училищната психоложка?
Благодаря!
|
