 |
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Проблем с общуването
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 1664 пъти
Здравейте, пише ви момиче на 16 години. Знам, че за да те уважават трябва да имаш самочувствие. Понеже като се преместих в гимназията бях доста затворена и съучениците ми са си изградили някакво мнение за мен и сега, въпреки че съм се променила те не искат да си го променят. Приятелите ми извън училище са ми казвали да си изразявам мнението и да общувам повече с тях и как да го направя като не ми го приемат на сериозно или ми отвръщат с нещо от сорта на "Теб пък кой те пита" Вече гледам да не съм безгласна буква като преди, но съучениците ми изглежда не са свикнали с това и не искат да го приемат. Иначе мисля, че съм добър събеседник и има какво да научат от мен. Когато някой е седял близо до мен или са си говорили за дадени контролни примерно и аз като ги попитам за какво става въпрос и те или не ме отразяват или казват нещо от сорта на "Изпусна вече, Всичко искаш да знаеш" и т. н. или пък се намръщтват и започват да си говорят по-тихо, а не виждам да си говорят нещо тайно.
Гледам да не досаждам на никой, просто искам да проведа някакъв разговор с тях. Не мога да стоя там половин ден и само да уча и да мълча, в часовете си уча достатъчно, а междучасията пак ли да уча? Не ми пука за тяхното мнение, аз самата умирам от скука като не контактувам с тях.
Има 2 момичето, които макар и рядко ми обръщат някакво внимание, но го правят наистина много рядко и говоря ли с тях повече от 1-2 в седмицата примерно и те започват леко да странят. Понякога и това ме притеснява и за това много не искам да им се включвам в разговорите им, за да не загубя и малкото внимание, което ми обръщат от дъжд на вятър.
Не мисля, че дрънкам празни приказки, не ги занивам с проблемите си, с интриги, клюки и не разбирам с какво ги отблъсквам.
Знам, че ще отминат и тези години, но не искам докато съм в това училище нещата да са така.
Има ли начин да променя мнението им за мен да им стана по-приятна.
Благодаря предварително и се надявам темата ми да бъде публикувана. :)
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 10 години, 6 месеца hash: 1e588fe2cb |
|
2. Не е нужно да чакаш някой да те заговори. Може да ги дразниш, понеже те да си мислят, че се месиш в разговора им, като до сега не сте общували. Затова просто отиди и ти започни темата. Така постепенно ще започнат да ти обръщат внимание.
Освен това можеш да поискаш съвет и от родителите си.
Успех!
|
преди: 10 години, 6 месеца hash: 7632162f04 |
|
3. Намери обща тема за разговор.
|
преди: 10 години, 6 месеца hash: 7c85b118e4 |
|
4. Това е тмного трудна тема...
Има един принцип, който действа в общуването и той е - "Еднаквостите се привличат", (за разлика от обратното схващане, че противоположностите се били "привличали") Човек представлява сбор от качества, които се проявяват при общуването (дори и при мълчането (субективната природа излъчва)). Част от тези качества педставлява ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА - (способността за преценка на обектите на сетивата) Интелигентността при различните хора е различна. Интелигентността се проявява в два аспекта - материална и духовна. Духовният аспект е привличащият към себе си. За развиване на духовния аспект е необходимо да се положат усилие и грижи, защото той е изключително нежен. Всичките проблеми, с които хората се сблъскват, независимо от възрастта си се дължат на не достатъчно внимание и грижа на духовната си природа, от една страна, а от друга, поради вредното въздействие върху духовната природа към останалите живи същества (което всъщност е следствие от първото). За да реши проблема си с общуването, човек трябва да насочи вниманието си към развиване на добри духовни качества, защото те именно (духовните качества) привличат към личността.
|
преди: 10 години, 6 месеца hash: 8566592c02 |
|
5. От авторката:
Номер 1, може би грешката ми е в това, че вместо аз да започна аз даден разговор, се опитвам да взема отношение в чуждите разговори, в които пак казвам, ме не виждам нещо тайно, но.. Понякога като просто вметна нещо ме "отразяват", но за да не ги питам: "За какво става въпрос? " и дефакто те за да не ми отвърнат нещо от сорта на "Всичко искаш да знаеш. ", трябва да ги подслушвам, което също ги изнервя до някъде.
В повечето случаи започвам разгор с "Как си? " и чакам те да ми кажат нещо. Малко ми е и трудно да започна разговор, защото мисля, че ще е малко тъпо да ида и да кажа: "Харесваш ли еди кой си певец? " или "Кой ти е любимия спорт? " примерно.
Номер 4: Какво имаш впредвид под духовен аспект? И как бих могла да развия духовните си качества?
П. С. Благодаря ви за коментарите. :)
|
преди: 10 години, 6 месеца hash: 4fe0288907 |
|
7. Незнам аз ли си го внушавам, но в моментите, в които съм тъжна или в лошо настроение, което се старая да прикривам се отдръпват много от мен и незнам защо го правят.
|
...
преди: 10 години, 6 месеца hash: 7c85b118e4 |
|
9. (Номер 4)
"Номер 4: Какво имаш впредвид под духовен аспект? И как бих могла да развия духовните си качества? "
Духовен аспект означава чиста духовна природа, която по същество представлява конкретни трансцедентални качества като: "спокойствие, търпение, себеконтрол, нежелание за търсене на недостатъци, въздържание; простота; ненасилие; честност; превъзмогване на гнева; отречение" и т. н. Духовните качества могат да се замърсяват с демонични и тази смесена природа се проявява във взаимоотношенията ни един с друг. Примерно при по-ниска степен на търпение по-лесно се пораждат конфликти (някои от които с фатален край). С развиването на чистите духовни качества се развива по-висша интелигентност, а от там - по-висше съзнание. По- висшето съзнание поражда така нареченото аристократично поведение. По-висшето съзнание влияе и върху тялото ни - начин на обличане, чистота - външна и вътрешна, дейности, движение, излъчване и т. н. Т. е. по-висше съзнание значи по-голяма чистота на личността, а нашата природа на живо същество по естествен начин се стреми към чистотата (дори в материален план – чист въздух, чиста вода... ).
Меланхолията, депресията, безнадежността, липсата на смисъл, лошото настроение и т. н. замърсяват чистотата на душата, защото това не е част от нейната природа, а неблагоприятни влияния. В материалния свят неблагоприятните влияния идват от много места и ние се мъчим чрез интелигентността си да им се противопоставим или преодолеем, но в някои от случаите не успяваме и наред с добрите неща, които ни се случват, това се нарича съдба. Т. е. ние имаме известна възможност да действаме в матералната природа, но така също и сме принудени да търпим определени последствия.
Освен това с развиване на добрите качества се постигат някои съвършенства, като красота, знание, слава, богатство...
Духовните качества се развиват като целенасочено човек започне да се стреми към това – следване на конкретни принципи, докато достигне абсолютната духовна чистота. Освен това следва да се използват елементи и на философията, за да може да се изяснява (разбере) взаимовръзката между причина и следствие. Ако не се следват конкретни духовни принципи тогава се следва материалната природа на тялото и ума и човек влиза в разнообразни филми. Тялото може да се сравни с автомобил: ако не управляваш автомобила по определени правила, става произшествие. Същото е с тялото и сетивата – ако нарушаваш определени правила, управлявайки тялото си по прищявка на сетивата и неконтролирания ум, влизаш в лоша ситуация и страдаш.
И като пример за финал: използвай ситуацията от която така или иначе не можеш да излезеш бързо, да тренираш примерно „търпение”, „спокойствие”, „нежелание за търсене на недостатъци” и се наблюдавай в ума си до каква степен тези качества се обсебват (изместват) от демоничните като: лоша оценка към другите, неудовлетвореност, недоволство, грубост, пренебрежение, високомерие, зла реч, искусно оскърбяване, и... т. н., това което почти всички провяват в една или друга степен.
|
преди: 10 години, 6 месеца hash: 4fe0288907 |
|
10. ^
Благодаря ти много за дългия и изчерпателен отговор! Помогна ми доста. Но доколкото разбрах едно от нещата, които се изискват за да подобриш духовните си качества е да нямаш желание да търсиш негативи у околните, това ок. Но едно от нещата, с които се забавлява класа ми са именно тези негативи на хората, с които се шегуват. Това разбирасе не значи, че им се подиграват, а просто се шегуват с тях. Това дали няма да промени по някакъв начин чувството ми хумор.
А и ставайки по-интелигентна, дали пък ще спра да обръщам внимание на тези дреболии и да стана много по сериозна. Ако стане така, ще стана още по-различна от съучениците си и дефакто това може би ще ги отблъсне.
Дано да съм намерила точните думи, с които да се изразя правилно, защото ми беше малко трудно и извинявай, ако ти ставам досадна с глупавите си въпроси.
|
преди: 10 години, 6 месеца hash: 7c85b118e4 |
|
11. Аз също ти благодаря за перфектните (важните) въпроси. Това, което питаш е сериозно (дори за всяка възраст).
„А и ставайки по-интелигентна, дали пък ще спра да обръщам внимание на тези дреболии и да стана много по сериозна. ”
„Дреболии” винаги има, зависи на какво ниво. И в тъмното и в светлото – образно казано - е пълно с дреболии (качества). Въпросът е даден човек от какво изпитва удоволствие, наслаждение. Дали от малките прояви на божествените качества или демоничните такива. Не е едно и също, ако някой ти каже за добър ден „Миличко, нямах търпение пак да те видя „ и „Ама кифло, да ти го набие хималйска мечка, закъсня с половин час” (извинявам се за грубия израз). Изгарадените качества са храна за ума. Дори и на шега, когато нещо се повтаря много пъти, постепенно става собствена природа. Например човек постоянно среща хора на различни възрасти, на които изразяването им е около оплюването, подигравателния сарказъм, обидите, недостатъците, агресията. Предполага се, че човек с възрастта става по-зрял и интелигентен, но това не е така, ако не се грижи за духовната си природа. От друга страна боравенето с материята и развиването на техническия прогрес е материална интелигентност, но ако имаш един високомерен и саркастичен, успял в материалното знание професор насреща си, който с подмятанията си те кара да се чувстваш като червей пред него, няма да си привлечен да продължаваш това общуване. Какво от това като той/тя има някакви академични знания, просто общуването не ти доставя удоволствие. Техническия прогрес носи удобство на тялото, а духовния прогрес носи удоволствие на АЗ-а, ето защо с материалния просперитет, добро оразование, професия, красива съпруга, деца, уютен дом и т. н. човек не може да бъде напълно щастлив ако пренебрегва духовното извисяване. Общуването носи вкус и в зависимост от изграденото съзнание, едни хора изпитват удоволствие когато дават на другите, а други – когато им причиняват страдание. Лошите качества причиняват страдание. Атакуването с лоши качества атакува финното тяло на другия и се стреми да го деформира или разкъса. Финното материално тяло се състои от ума, интелигентността и егото. Ако на приятелска основа се използва жаргон и грубост това е взаимна дефомация на финните тела (дори на шега), а то (финното тяло) има значение и за след смъртта. Деформацията на финното тяло се отразява на грубото ни тяло. Затова често, дори несъзнателно ние се вглеждаме в някой за да разберем що за човек е. Т. е. ние истинктивно искаме да видим скритата от сетивата ни духовна природа чрез признаците отразени с тялото. Смесеността между божествените и демоничните качества се нарича личностна природа. Демоничните качества заради свойствата си (свойството привързаност) дават сила и мотивация за действие, и понякога изглежда, че успяла в материален план или дадености демонична личност (например красота, атлетичност, произход, богатство, талант... ) е достойна за подражание, но това може да бъде голяма грешка.
Чувството за хумор е голяма дарба и то изисква интелигентност. Просто човек може да го насочи в по-приятна за ухото насока, да не се атакува личността по груб начин. Това е висш пилотаж. Различните думи вибрират по различен начин. Грубата реч е неблагоприятна - вибрация в мрака. Речта е пряк израз на придобитата природа. Можеш да разбереш някой когато си отвори устата. Заради енергийния заряд на думите човек трябва да се опита да бъде внимателен в словото. На мен лично ми е втръснал например просташкия хумор по телевизията и за това не го гледам, защото почти всичко е на сексуална основа.
„Ако стане така, ще стана още по-различна от съучениците си и дефакто това може би ще ги отблъсне. ”
Човек не се променя на раз. И другото е, както смислово може да се извлече от казаното горе, добрите качества винаги са приятни (защото не целят аткуване на личността). Ако някой, с когото общуваш, се дразни от добрите качества, това е ясен признак за демон в човешка форма. И още - ако станеш по-интелигентна, ще можеш да общуваш и с хора на по-ниско ниво, защото ще разбираш тяхната природа. Така че, при всички случаи печелиш.
И още нещо. Има един преход от детство към юношество - 14-16 години, когато започва по-отчетливо да се проявява личностната природа. Именно тогава по-ясно човек може да види признаците на придобитите божествени и демонични качества на една личност, които ще го съпътстват до края на дните му, освен ако не ги промени или задълбочи, като по този начин променя съзнанието. Това е една добра възраст на която човек може да започне се оглежда в себе си кой е, да види с кой общува и да си помисли какво иска.
По един начин имах идея да го напиша, а стана малко по-друго...
|
преди: 10 години, 6 месеца hash: 7c85b118e4 |
|
12. ... и още
Понеже споменах за финното материално тяло, което може да се нарече ефирно, то има форма. С нашите сетива обаче не можем да я видим. Тази форма се формира от положителните и отрицателни качества, които имаме и тя не съвпада с формата на грубото (телесното) материално тяло. В повечето случаи финната форма е деформирана от демоничните качества. И чрез речта и жаргона, който
ползваме, чрез мислите и оценките към другите, чрез емоциите, с които атакуваме другите, ние деформираме това тяло и като се вгледаме в тези наши действия, можем да видим какви отклонения от чистотата правим, и да си казваме в ума, че другият път в подобна ситуация няма да позволим на негативните качества да надделяват. Всичко е война на енергии и демоничните енергии са много могъщи. Това всеки може много лесно да го провери, като се опита да се противопостави на нещо в живота, за което разумът му подсказва, че не е добро – било то спиране на цигари или наркотици, отказване от псуване, контролиране на гнева, приемане спокойно на лоша ситуация и още стотици други. Всички тези неизброими проявления в живота са различни енергии, които възбуждат нашя ум и сетива и според природата, която сме си изградили, ние или се поддаваме или се съпротивляваме по определен начин. Но в много от случаите на нашата интелигентност не и достига достатъчна яснота или „твърда решителност” и сила за да се противопостави успешно. С развиване на добрите качества човек започва да променя нещата в своя полза (включително и материално) и постепенно развива по-висш вкус.
Всяко живо същество е чиста душа („малко пухче)” с всички добри качества, но поради егоцентризъм, лоши навици и общуване се е замърсило до една или друга степен с груб материализъм. Всеки трябва да вижда това малко пухче в другите, но в никакъв случай не трябва да е наивен, защото наивността не е добродетел.
С развиване на добродетелите се развива ангелската красота на финното тяло, която се отразява и върху грубото материално тяло. Добродетели се развиват когато човек целенасочено работи за това, те не идват сами, само защото много се обичаме и уважаваме, или си мислим, че сме много умни и печени. Животните също се обичат. Обичат и близките си, но с това не стават възвишени. Ако искате да отнемете живота на някое животно, то се съпротивлява, но в животинската форма на живот не могат да се спазват принципи, които човек може (например въздържание). Отделен е випросът дали даден човек иска да следва по-висши принципи или се удовлетворява само с дейности, които и животните извършват – хранене, спане, самозащита и съвкупление. Тогава няма разлика между човек и животно. Именно на тази основа са базира злото в човешките общества – на ограничаване на дейностите само до животинските такива. По-висшата позиция е да даваш на другите, а най-висшата е да служиш на абсолютната чистота. Даването на другите значи да се стремиш преди всичко да действаш от позицията на абсолютната чистота, като провяваш уважение, търпение, спокойствие, нежелание за търсене на недостатъци, блага реч, благосклонност, неосъждане и т. н. Ако човек развива такава природа, постепенно преминава на друга платформа на действие и дори да имаш трудности и предизвикателства, можеш да ги изтърпиш, както се търпи лошо лаещо куче покрай ограда. С това постепенно се променя съзнанието. Съзнанието е по-висша енергия, която продължава да действа след смъртта и затова е много важно какъв вид съзнание формираме.
|
преди: 10 години, 6 месеца hash: 3a397e15f8 |
|
13. Много си прав/а и ще се постарая да спазя това което ми казваш! Благодаря ти много! :))
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|