Изповед
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1181 пъти
Здравейте! Просто искам да споделя с някой историята ми, животът ми... Това, за което ще помоля са субективни мнения и разбиране.
Аз съм момиче на 17 години от малък град. От 2 години насам животът ми е тотално объркан. Имам чувството, че всичко, което се случва е срещу мен, че целият свят е обърнат с главата надолу.... Случиха се неприятни неща в живота ми и ме промениха като човек. Като за начало родителите ми се разведоха, след това с приятелят ми, с който имахме връзка една година се разделихме, намразих себе си и сега, колкото и да се опитвам не знам по кой път да поема. Постепенно животът ми започна да се разпада- губех приятели, постоянно бях в депресия, напълнях и повечето хора ме мразят, не се държа гадно, напротив, но явно предизвиквам нещо негативно у другите. Объркана съм... Искам да се променя, просто искам да вкарам живота си в ред, но не знам как, не знам как да променя изцяло себе си и да успея да се харесам поне на мен самата. Постоянно имам чувството, че греша, грешка сред грешка и че не постъпвам правилно, дори не знам от къде идват тези внушения, но е така. Силна съм дълго време, но при първия удобен случай се разпадам и мога да плача с дни и да се обвинявам, за всичко, което съм пропуснала или не съм направила в живота си... Сякаш аз просто живея, без да има някаква емоция в мен, без да има един различен ден, просто рутината е навсякъде, всичко е монотонно... И като за завършек - това, което най-много ме измъчва в последно време... Влюбих се, дори обикнах един човек 20 години по-голям от мен, не сме се целували, прегръщали и т. н., говорили сме си, но не за връзки и такива неща, единствено в чата съм му писала какво изпитвам към него... срам ме е... предполагам, че ще започнат нападки... съжалявам, че не контролирах чувствата си -да... но сега ги има и не знам какво да направя... Постоянно мисля за него, от както го срещнах сякаш дните ми придобиха някакъв смисъл, с него се чувствам добре, чувствам се пълноценна, но.... разликата в годините и всички пречки, това, че той тепърва ще създава семейство, а аз съм в най-хубавите си години ме карат да се чувствам зле.. Ако майка ми и баща ми разберат за това, ще ме убият и намразят, приятелите ми ще бъдат в спомените, защото няма да имам такива повече... И въпреки всичко, което е срещу нас аз адски много искам да бъда до този човек, с него се чувствам щастлива, дори не искам да ми дава нищо, а просто да му дам най-доброто от себе си, да му помагам в трудни моменти, да държа ръката му, да избърша сълзите му, когато има нужда и никога да не си тръгвам... Дано има хора, които са се сблъсквали с този проблем, надявам се да ме разберете. Благодаря, че стигнахте и до последните редове.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: 81b089a5f5

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Яко те тресе хормонът, ама яко. В много трудна възраст си, но ще ти мине.

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 2061fd7df6

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не се занимаваи с глупости по добре си гледаи училището

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 050804db4c

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   До номер 2, айде спрете се вече с тия училища. Животът не е само училище, все тая дали си най-умния/та на света, ако нямаш хора до теб, които да те подкрепят и обичат. Пък и като те гледам как пишеш, май ти трябва да си гледаш училището. Като не можеш да дадеш някакъв хубав съвет, по-добре си замълчи. Момичето явно е достатъчно объркано, само и липсват такива като тебе.

 

...

горе^

преди: 9 години, 11 месеца hash: e12ccfd42c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   "а аз съм в най-хубавите си години.." - наистина ли е така? От написаното от теб изобщо не личи да е така? Кое им е хубавото на годините ти? На теб хубаво ли ти е? От 2 години насам? И това ти наричаш "най-хубави години"??? А какво остава за най-лошите, които ще доживееш, ако това са ти най-хубавите? Докато четях първата половина си мислех да ти отговоря, че точно заради това, че си се разпаднала и си си изгубила пътя и не знаеш какво да правиш, трябва да се събереш със стабилен мъж около 30-те, който да те вкара в релси. Но ето че това се е случило вече... Тези 20 гини разлика в днешно време все по-нищо не означават. Веч1е има много такива успешни двойки, включтелно и сред приятели и познати. Но на тебе мозъкът ти е явно ако промит. Свестните хора не се намират над път и под път - от мен да го знаеш! А и коолкото повече са годинките на мъжа, толкова по-зрял, улегнал и свестен е той, стига да не е престарял, естествено, но тук определно не става въпрос за това. Човек рядко може да създаде здрава връзка за повече от 5-10 години, а точно в тези години вие ще сте активни и изключително успешни. Пък ако искаш, прекарай "най-хубавите си години" в депресия, дебеланство и мизерия, за да не си кажели нещо вашите - изборът си е твой!

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 6a9beb3b8b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Коментиращи не се справяте добре, авторката иска "субективни мнения", а вие само обективни давате.

 

...