 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Страх от смъртта
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1455 пъти
Здравейте, реших да пиша тук и се надявам за помощ. Преди един месец с родителите ми катастрофирахме (между другото на 15 години момиче съм) аз бях много изплашена, ужасно много, бях вдигнала кръвно 140/100. 2-3 дни след катастрофата бях сравнително добре, обаче настъпи период, в който аз започнах да изпитвам страх от всичко. Вечер като си лягах започваха да ми треперят краката, чувството, че се задушавам не ми стигаше въздух и ме беше страх да заспивам. Сега пък нямам никакво желание да излизам, постоянно ми се плаче, постоянно се страхувям че нещо лошо ще се случи и ме е страх от смъртта а няма видима или здравословна причина, преди два месеца ми правиха пълни изследвания и всичко е наред, преди един месец ходих на калдиолог и всичко е Ок. Моля за съвет дали е заради случилото се или от самия пубертет? А и също имам чувството че имам буца в гърлото а ми казаха чее това е депресия. През повечето време гледам да седя у нас защото когато изляза навън се поражда страх в мен... МОЛЯ за съвет!!! Много е гадно това състояние! Постоянно споделям с майка ми и тя ми дава чудесни съвети обаче вече и писна в продължение на един месец всеки ден дрънкам едно и също...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: ddb83ed587 |
|
1. О, да! Тя е отвратителна! Прилича на скелет или по-скоро на почти разложен труп. Ходи облечена в черно расо с качулка и носи ограмна коса, с която ще покоси живота ти!
Има некрофили, които дори са дръзвали да се влюбят в Нея, но са си плащали с това, че тя ги е погубвала, нарязвайки ги с косата си на слайсове като шунка!
Безпощадна ковра е и на никого не прощава!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: ed36192ddb |
|
2. НЯма смисъл да мислиш за смъртта - тя още не се е случила, а когато се случи, вече ще е мианло, а ти ще си на по-добро място.
От къде знам, че е по-добро? Ами щом никой не се е върнал, значи им харесва на всички.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 56661d0c0e |
|
3. Това мисля, че е нормално за първите месеци, аз съм на твоите години преди две години се срещнах за пръв път със смъртта(загубих близък) и след към две седмици ми се появиха едни много гадни мисли за смъртта, чудех се как е възможно така да свършва всичко, как един ден всеки си отива от този свят, имах по-късно и подобен страх като теб, било ми е наистина тежко, знаех, че мислите ми са без причина, просто стрес от загубата, но всичко мина ей така след време. Може би ще е хубаво да говориш с училищния психолог или някой приятел, намери си някой който да те подкрепя. Радвай се на малките неща в живота, сще го преодолееш това. Излизането навън би ти помогнало също.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: fcf67e5323 |
|
4. Мило момиче, подобна катастрофа е серизона травма – такова травмиране се получава при сериозна заплаха за живота. А възрастта в която се намираш е твърде крехка за да си обясниш такива големи понятия като „смърт“. Смъртта е най-големия ни страх – на нас, хората – а ти си била много близо до нея.... Затова е нормално да се чувствуваш така... При подобна травма никакви рационални и логични обяснения и съвети не помагат. Това усещане с времето намалява, но може да създаде и постоянние следствия затова би било добре посещение при добър прихолог за леуване на травми. Като начало приеми, че е НОРМАЛНО да се чувствуваш несигурна и да се страхуваш....
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 85e19c4830 |
|
5. Като почина внезапно баща ми се чувствах по същия начин.
Добре е да отидеш при лекар и да ти изпише хапчета за успокоение... на мен даже ми се виеше свят и ми се гадеше. Всичко това е на нервна почва.
С малко успокоителни(забравих ги точно как се казваха) и след няколко месеца ще си по-добре. Води активен живот, прави нещо да не изпадаш в размисли и страх.
Смъртта е нещо, което рано или късно ще дойде.... рано или късно и никой не може да избяга. Въпроса е ние с каква нагласа ще сме да я приемем. Ако сме подготвени психически и приемем, че това ще дойде като естествен ход на живота ще е по-леко. Когато е инцидент на по-млади хора гадно защото все пак са имали още години напред да остареят много и чак тогава да си умрат спокойно.... Но всички сме гости тука и това един ден ще ни дойде до главата, колкото и да отбягваме да мислим за това. Всички се раждаме, живеем, умираме -така е тук и в природата.
Но пък смъртта е начало на нещо друго някъде... така, че няма да сме напълно и завинаги изчезнали. Само няма да сме тялом тук.
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: a6241cdb2b |
|
6. От авторката към номер 4 благодаря за разбирането, олекна ми, обаче състоянието е непоносимо, зано отшуми :)
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 0fad9c6200 |
|
7. Това се казва страхова невроза. Лекува се медикаментозно с лекарства, предписани от специалист психиатър, а не психолог. Това, че си седиш в къщи, а когато излезеш вън ти хваща страх не е добър признак. Може да развиваш агорафобия, а това е нещо наистина ужасно. При обострена агорафобия, няма да можеш да си покажеш носа от вас, дори и входната врата да отвориш. Просто ще изпитваш панически страх да прекрачиш прага на дома си. Мой съвет, отивай колкото се може по-скоро ма психиатър, обясни му всичко без да премълчаваш нищо, ще попиеш малко лекарства и лека-полека всичко ще отшуми. Успех!!! А, и относно смъртта. Няма нищо страшно. Тя е най-нормално нещо в нашия живот, толкова нормално, колкото храненето, спането, дишането. Няма от какво да се страхуваш. Прочети една книга "Пътя на душите" на Майкъл Нютън. Така, може би малко ще се успокоиш.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 5ca3b5e5b3 |
|
8. Аз съм момче на 17 години и трябва да ти кажа, че преди 2-3 години бях по същия начин. Всичко започна от една голяма уплаха, но със сигурност по-малка от твоята. При тебе е от 1 месец, при мене беше в продължение на години. За няколко време това чувство изчезваше, но отново се връщаше. У дома се чувствах по-спокоен, но на друго място направо откачах, особено вечерта след като си легна. Страх ме беше да не умра, да не стане нещо с близките ми и тем подобни. Най-големия ми страх беше да не ми се случи нещо със сърцето, въпреки че видима опасност от това нямаше. Посещавах куб психолози и дори психиатри. Изписаха ми лекарства, които аз отказах да пия. Чак вече на 3тата година намерих една психоложка, която работише много старателно с мен и след точно 2 месеца посещения страха почна да оттихва. Преместихме се в нов град и мислех, че притесненията ми ще се върнат отново както преди, но не беше така. Намерих си нова компания, нови приятели. Изправих се срещу страха си - започнах да живея не толкова здравословен живот - научих цигарите ( не че това беше решението ) и сега вече след като има по-голяма опасност от това мен не ме е страх. Прочети това и виж кое ще ти помогне най-много. Съветът ми е да си намериш добър психолог и когато те обхванат мисли на паника, започни да мислиш за нещо друго, дори и да е за други съществуващи проблеми, само не и за това. Така свикваш и ще забравиш за тази смърт. Те бабите станали на 80 години не ги е страх, апък нас младите ни е страх.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 88e39de06b |
|
9. Доста си се стреснала. Не се притеснявай, всичко ще отмине. Просто си казвай, че това е невъзможно да се случи. Аз съм виждал смъртта на близък в катастрофа- твоето е нищо. Успех!
Момче на 13
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
