Споделена история от Тинейджърски |
Внимание
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1183 пъти
Живота ми е скапан, не мога и няма с какви думи да го опиша... На 14 съм - момиче. Да започна с това, че нямам истински приятели, с които мога да споделям каквото и да е. В училище почти с никого не говоря, не ги понасям всички префърцунени момичета в класа ми, ужасни са. Не съм много общителна с хората, затворена съм в себе си, обичам да слушам песни от типа на Металика, Нирвана и се обличам с дрехи, стил 90-те и метълски, за което ми се подиграват.. Нямала съм гадже досега, засега не ми и трябва. Оценките ми са горе-долу добри - 4, 5 и 6. Случиха ми се доста неща това лято, с моята добра приятелка не си общувахме и не излизахме често, защото аз бях на село, отдалечихме се и вече може да се каже, че не се си говорим изобщо. Тя наистина много ми липсва, защото с нея можех да споделям много, всичко, но няма как просто да отида при нея и да и кажа, , Хей, хайде да спиш довечера у нас, ще се забавляваме'' както преди. С едно момче си писахме във Фейсбук и той изглеждаше напълно реален, изпращаше ми свои снимки, уж, че ги е направи сега, но накрая като разбрах, че е фалшив профил, направен от една моя съученичка, за да мен избазика, ми стана толкова гадно... Нямате си представа, как сте си писали толкова време, за толкова неща, с човек, който дори не е истински- Абсурд. Родителите ми... Те са перфекционисти, искат да съм идеална във всяко нещо, което правя (тренирам волейбол и ме карат да ходя 4 пъти в седмицата, след училище) на мен изобщо не ми е любим спорт, но как да им го кажа, баща ми е толкова строг с мен, страх ме е да не ме накаже или посегне... Майка ми е отвратителен човек, постоянно крещи, кара се, но гадното е, че само на мен крещи (имам сестра на 9 г. ) Тя е толкова разглезено хлапе, малка, , фръцла'', винаги на нея се е обръщало специално внимание, това най-много ме дразни, защото не съществува само тя... Искам човек, с когото мога да общувам нормално и да споделям какво чувствам, искам приятели, пред които да съм себе, не да се правя на тази, която не съм всъщност, искам родителите ми да ме разбират, да не се държат пренебрежително към мен, просто искам малко внимание, това е... Толкова ли искам...
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 9 години, 11 месеца hash: c7c8704e4c |
|
1. Нормално е да искаш такива неща. Аз съм на 13 и също имам разглезена сестра. Не се търпи! Казваш, че родителите ти са перфекционисти. Това също е гадно, разбирам. Говори с тях, настоявай, затова имаш уста. Радвам се, че все пак сред всички тези кифли, има и нормални момичета. Аз мога да кажа, че ще си откриеш приятели. Бъди търпелива и късмет!
Момиче на 13
|
преди: 9 години, 11 месеца hash: b8b25671d6 |
|
2. Честно казано съм съгласна. Повечето момичета са кифли като моя клас всички са разглезени. Бих ти дала като съвет да се запишеш ако имаш любими неща на които да можеш да се срещнеш с хора с твоите интереси или нещо подобно. Бих ти казала че ще е готина защото хората с които се запознах в уроците по английски се оказаха по-готини от моя клас. Успех!
|
преди: 9 години, 11 месеца hash: c2ebe1d838 |
|
3. Тресе те хормона, моето момиче. И това се лекува, но не искам да ти казвам как, защото ми е малко неудобно, а и вероятно се досещаш.
|
|