Споделена история от Тинейджърски |
Напълно ме игнорира.
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1400 пъти
Така, това е една история на едно момиче, което я тресат хормоните и да, отнася се за момче.
На 14 съм в 8 клас. Аз съм от момичетата, които са отличнички в училище. Познавам хора от другите паралелки. А с него с запознах благодарение на един мой съученик. Оказа се, че тренират заедно волейбол, което беше логично, защото той е много висок. Отначало ми беше безразличен, но след време осъзнах, че ми е приятна компанията му. Когато свършвахме училище ходихме заедно до спирката и си говорихме.
Предстоеше класна работа по литература и го помолих да ми вземе учебника, за да може между двата часа да прочета отново текста. Разбира се, той забрави. Не можех да си тръгна без учебника и след часа останах да си взема Литературата и когато го помолих, съучениците му започнаха да го подиграват за това че съм говорила с него. До ваканцията не си говорихме много, а след това дори не ме поздравяваше.
Тъй като искам да се занимавам с музика, като хоби, написах много текстове за него и пробвах всякакви начини да се сближим отново, но без успех.
Ако има някой с подобен проблем или е преживял нещо подобно да каже как се е справил с проблема.
P. S. Извинете ме ако имам някакви грешки не само правописни и пунктуационни,
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: ce4a4feaff |
|
1. Хмм като мен си... Но без наднпрменото тегло. не му обеъщай внимание и ще видиш после как ще те търси
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 4c144c1047 |
|
2. Благодаря ти №1. Мисля така да направя.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: ce4a4feaff |
|
3. Няма защо. (^. ^) О, и се прави на недостъпна!
|
|
