Станах черната овца, те пък решиха, че съм луда
преди: 10 години, 1 месец, прочетена 1639 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 15 години. Когато бях на 11 ми се случи нещо много лошо, свързано с катастрофа и то ме промени много. Тогава загубих по-голямата си сестра, а тя беше най-близкия ми човек. Майка ни е починала при моето раждане, а баща ни се интересува само от парите си. Винаги съм била "малкото сираче" в очите на другите. След смъртта на сестра си аз станах и вечно отчаяното момиче. А след дръзката ми промяна вече ме наричаха и "уличната дрипла". През главите на хората никога не е минавала хубава мисъл за мен. Дръзката промяна е това, че станах типичната черна овца. Не съм искала това, то просто се случи. Живота ме промени, но ме направи много далечна и самотна. Около мен няма други такива-черна коса, а беше руса, черни дрехи, черен грим, черен живот. Нямам си никого и нищо. Баща ми е фрашкан с пари, но осъзнавам колко съм бедна всъщност. Той винаги си е мислел, че имам някакви проблеми с психиката, но преди по малко от седмица видя едни мои рисунки и когато се прибрах от даскало вкъщи имаше психиатър. Дори не съм ги слушала, заключих се в стаята си и след един час безуспешни молби да си покажа главата психиатърът си тръгна, но сега е още по-зле. Знам, че може би съм различна и то по един лош начин, но не съм луда, напълно наред съм си. Въпросът защо хората винаги ме гледат на криво и защо съучениците ми винаги ми се подиграват ще си остане вечно.
Аз не искам да се променям, просто искам да общувам, да се веселя и да живея, но някой може ли да ми каже как с имиджа и славата които ми се носят. Кажете ми как да имам приятели и как да спечеля баща си отново?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 1 месец hash: ac1700e65f

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Съжалявам за загубата.Аз съм същото положение.А съм момче на 17 години.Горе главата и не се предавай

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: c82a783a0c

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   За да ти отговоря, кажи какво толкова си нарисувала? Няма как да се поставя на негово място и да ти дам нужната ти информация, ако знам само, че са едни рисунки.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: fb458757fa

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Положението ти е доста зле. Обществото просто не може да приеме различните, за жалост. Бъди себе си не се прави на такава, каквато не си. Могат да мислят каквото си искат, но важното е, че ти не си луда и го знаеш. За баща ти- няма нищо по- голямо от човешката алчност. Не мисля, че този проблем може да се ж реши толкова лесно, но се опитай да поговориш с него и го нскарай да разбере, че е твой баща и психологът, колкото и скъпо да е платен не може да помогне на човек, който няма проблем. Надявам се да съм била полезна. момИче на 13

 

...

горе^

преди: 10 години, 1 месец hash: c8b67b305d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Здравей, макар и налудничево, отиди пред огледалото и се погледни добре. Искам да вникнеш във самата себе си и да се приемеш такава каквато си, защото ти си тази която се познава най-добре. Обикни себе си с красотата си вътрешна и външна. Не позволявай лошите мисли да обхващат съзнанието ти, защото те няма да доведат до по-хубаво. Единственото нещо което правят е да те карат да се чувстваш нещастна и ранима. Опитай винаги да си със положителна нагласа за нещата - животът за теб продължава. Също, какво толкова те интересува какво хората мислят за теб? Хората винаги ще мислят за теб. Те винаги ще говорят. Аз съм в ситуация като твоята - на 22 съм и съм супер чудак. Работата е там че аз пък съм се отдръпнал от хората, защото няма какво да си кажа с повечето, поради това че интересите ни са съвсем различни и аз като чудак обичам по-градивното. Казвам чудак, защото в българия това да си ограничен и да не виждаш по-далеко от селото си е нещо нормално. Имам шепа приятели които са също като мен, но са хора които ценя и които не са просто от тези хора които идват и си отиват както обикновено. Ние сме разделени - всеки тръгна на някъде, но пък поддържаме връзка. Аз знам че ще си запазя приятелството със тези хора през годините. Най-добре се обгради с хора които имат сходен характер със твоя и имат подобни на твоите интереси.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 1eea362dd6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Съжалявам за загубата ти ... трудно е да се разделиш с човек , който обичаш. Не забравяй обаче, че баща ти ти мисли само най-доброто. Няма родител, който да мисли лошото на децата си. Не бъркай психолога с психиатъра . Според мен е добре да поговориш с него - не защото имаш проблем, а заради душевните ти терзания. Странно защо в България консултациите с психолог се считат за нещо ненормално. Желая ти много щастие. Ж 26

 

...