 |
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Нещо е сбъркано с мен
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1472 пъти
Не мога да виня пубертета за нещата, който се случват с мен главно емоционално.. явно има нещо в мен самата.
Замислям се и осъзнавам, че през по-голямата част от живота ми съм била със сълзи на очите.. от тъга. Може да е станало възможно най-маловажното нещо едва ли не, но аз го приемах на сериозно. Казвала съм ужасни неща на семейството си.. неща който не мисля. Понякога имам чувството, че не ги заслужавам. Защо постоянно трябва да съм толкова мрачна нервна и да крещя? А в другия в момент да съм мълчалива и незабележима. В друг момент пък гледам как да угодя на останалите. Държах се прекалено добре с дадени хора и те ме приемаха за даденост. Чувствам се ужасно объркана.. явно в момента, който чете това се спуква от смях. Да и аз се чудя как може да създавам толкова проблеми и да съм такъв товар. На хората около мен явно им е доста трудно :( Още от първи клас помня как едно момче започна да се заяжда с мен. Всъщност още от първия учебен ден. Тормозеше ме с години наред психически и даже понякога физически. Но аз глупавата не споделих и не поисках помощ. Хваща ме срам.. понякога си умирам да се върна и да променя нещата. Но не мога.. затова искам да променя бъдещето си. Страх ме е да излизам навън. Страх ме е да съм сред хора-имам чувството че ще се изложа. Не се чувствам спокойна където и да отида.. да отида на училище е все едно да отида на битка. Искам да сменя училището си. Искам да си намеря хоби но ме е страх да кажа на майка ми. Не искам повече да я натоварвам с мой проблеми.
Знам че има хора, който нямат дом храна и т. н. Не искам да изглеждам неблагодарна. Съжалявам, ако изглежда така не съм искала :)
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 10 години, 4 месеца hash: c3a25e61da |
|
1. Хей, я се поуспокой спрямо нервите и аз съм бил, като теб дори и в по-голяма степен, а после като съм се успокоявал съм си мислил защо правя така. Но не съжелявам за нищо :). Недей и ти, няма нужда. Бих те посъветвал да намериш начин да се сдържаш, та "хобито" ще ти помогне, дори ще ти помогне да се отпуснеш сред хората. Спрямо нервите преди да започна кикбокс и да тренирам здраво, винаги имах напрежение, като теб, но сега там това напрежение си отива дори ме стимулира за повече постижения :). И да ти споделя - само пълен тъпанар би се смял на това, което пишеш, а мнението на "нисшите" не би трябвало да те засяга :). Кажи на майка си, та какво ще стане толкова? Каквото и да е, щом го правиш с удоволствие би те освободило от тия нерви. Няма да я натовариш с нищо още повече, че ще предотвратиш още караници и хем ще ти е по-спокойно на теб.
|
преди: 10 години, 4 месеца hash: 806c8c06ed |
|
2. На колко години си? Аз ти препоръчвам да си смениш училището, а общуването с хора се ''научава''. Колкото повече време прекарваш с тях, толкова повече свикваш и не чувстваш това безпокойство. Стига да искаш да прекарваш време с тях. На мен лично не ми е от любимите неща. Намери си хора с интереси като твоите и на твоето интелектуално ниво.
|
преди: 10 години, 4 месеца hash: d6ba0201dd |
|
3. Това е нормално като си в пубертета. Аз също се чувствах по този начин преди няколко години, когато навлязох в него. И аз съм казвала ужасни неща на родителите си, бях много, много бясна на света, че съм се родила. И още е така, но не чак такава умраза. След време това постепенно ще мине.
момИче на 13
|
преди: 10 години, 4 месеца hash: 6fd04b9732 |
|
4. Не рaзбрaх зaщо от мaйкa ти зaвиси, ТИ дa си нaмериш хоби. По същaтa логикa, още ли очaквaш мaйкa ти дa бърше дупето и ядосвaш ли се кaто откaже? Лиглa!!!
Ми нaмери си хоби, не търси виновници зa собствения си мързел дa нaпрaвиш нещо полезно, не зa другите дори, зa себе си поне. Инaче дa, поведението ти е нa почти зaвършен социопaт. В първи клaс те тормозили - че кого не? ! Aз в първи клaс бях с едни огромни очилa- нaучих се дa се зaщитaвaм сaмa. Не съм очaквaлa родителите ми дa " зaчиствaт " бесовете ми от съученици. С тях съм споделялa човешки, без викове и истерии. Тa кaкво, мaйкa ти дa ти ПОДAРИ хоби, че дaже и дa се зaнимaвa с него вместо теб, щото ти пък дa не се умориш и изнервиш, a? !
|
преди: 10 години, 4 месеца hash: 6725d55c64 |
|
5. Спокойно и с мен се държат така казват ми всеки ден по няколко пъти че съм приличала на "пиле" те пък приличат на кокошки ама техните приятели явно се нуждаят от очила за да го видят. "Пилето" вече е по малко интересно за тях но сега съм къдрокосата, оная русата с очилата. От много време ме тормозят но ме е страх да се бия затова им отвръщам със същото. Вече имам една приятелка с нея заедно четем книги защото и тя обича да чете. Но за хобито ти не се тревожи сети се какво обичаш да правиш най много да рисуваш, да слушаш музика и да пееш с телефона, да плуваш, да четеш, спокойно ще откриеш и своето.
|
...
преди: 10 години, 4 месеца hash: eae7e752a2 |
|
6. Хаха до номер 4-Момичето знае ,че само си е виновно. Поне аз останах с такова впечатление. Все едно казваш на човек със счупен крак да тича. Да трябва да се стегне, но ти пък на какъв/ва се правиш? Не помагаш.. ;)
|
преди: 10 години, 4 месеца hash: 5ccd125a00 |
|
7. За другите не знам, но поне аз не ти се смея. Напомняш ми на мен самия и то твърде много. Пожелавам ти това, което и на себе си: след време да теглиш чертата и да установиш, че животът ти и ти самата все пак си била страхотна, а споменатото в темата е било нещо временно, срив, някаква дупка, през която се е налагало да преминеш.
|
преди: 10 години, 4 месеца hash: 42d12940dd |
|
8. И аз съм същата, описа ме (:
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|