Споделена история от Тинейджърски |
Най-добрият ми приятел влюбен в мен?
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1507 пъти
Преди година се влюбих в момче от класа си. Прекарвахме доста време заедно покрай училищните проекти. Толкова го харесвах, че вече бях решила да му кажа. Само чаках подходящият момент. И един петък, когато се прибирахме заедно от училище, просто му казах. Преди да му кажа си общувахме много често и в часовете той почти винаги беше обърнат към мен, но след този петък загубихме всякаква връзка и почти не разговаряхме. Вече наближаваше края на годината и аз си мислех, че нищо няма да излезе, но в един час по химия госпожата подхвана темата за най - хубавата в класа. Едно от готините момчета в класа каза, че това съм аз. Не ми направи впечатление, защото знам че той не ме харесва. Но когато момчето, което харесвам (ще го нарека K. ) каза, че и той мисли така се изненадах.
Започна новата учебна година и К. започна да се държи по - мило. Мислех, че е от съжаление, но той започна да ми измисля прякорчета, винаги гледаше да ми услужи с каквото може. Наближаваше рожденият ден на една приятелка от класа и аз я попитах кой ще покани, а тя ми отговори, че няма да кани много хора и че ще покани К. Помислих че се шегува, но не било шега. Когато започнахме да празнуваме, аз се чудех как ще издържа три часа близо до К., но някак си успях. Рожденичката накара тези, които мислят, че аз съм най - хубава да вдигнат ръка. Е, познайте, и К. я вдигна. Когато рожденият ден свърши го помолих да ме изчака и му казах, че "този път няма да му казвам нищо". Вървяхме 20 минути и той все подхващаше теми, защото аз не обелвах и дума, беше ужасно неловко.
Два дена след рожденият ден, вечерта към 21:40, влязох в фейсбук просто да проверя дали нямам нови съобщения. И тогава К. ми писа. Това не се беше случвало от цяла година и мислех, че едва ли ще се случи някога отново. Започнахме да си пишем като преди, дългите разговори отново станаха ежедневие. Изяснихме някои неща по по - деликатните теми. И странното е, че след тази случка не просто останахме приятели, ами станахме най - добри приятели.
Той започна да ми прави много комплименти, стана много загрижен, пишеше ми че му липсвам дори. Аз пак се влюбих в него, но вече мислех че и той е влюбен в мен.
От седмица може би ми казва, че съм хубава, че съм сладка, че съм забавна, че съм най - доброто момиче от всички, които той е видял досега. Преди няколко дена ме разпитваше за едно момче, което му казах че харесвам. Написа ми, че "някой път трябва да отидем някъде заедно", че "въпреки всичките ни дълги разговори не ми е казал всичко". Има и още много неща, които приех за намеци, защото след всички тях ми пишеше намигвания.
Бях болна до преди ден и отидох в училище за два часа, за да си запиша домашните и за да кажа наученото стихотворение. Преди да го кажа, той ме окуражаваше и почти ме хвана за ръката, а когато забравих няколко думи той ми ги напомни. Когато вече стана време да си ходя, започнаха прегръдките с приятелките. К ми се усмихваше през тези два часа и постоянно се обръщаше към мен. Когато стана време да си ходя той четири пъти ми каза чао усмихвайки се по онзи сладък начин.
Според мен това са намеци, но аз искам да чуя и вашите мнения, защото съм много объркана и не знам какво да направя. Моля добавете историята ми, защото наистина искам да бъда с това момче, но не съм сигурна какво чувства той, а не мога да го попитам. Предварително ви благодаря за помощта :)
|
