Провалих живота си
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1862 пъти
На 18 съм, 12 клас. От 3-4 години съм изпаднал в състояние на хронична депресия. Нямам приятели, нямам никакъв талант или увлечение, нямам никакви умения.... Проблемът е, че вместо да направя нещо по въпроса, аз пропилях тези години в самосъжаление и бездействие... Точно, когато трябваше да се стегна аз мързелувах. От февруари месец си казах, че е време да уча сериозно, но се страхувам, че вече няма време... Като втори държавен зрелостен изпит избрах история. Мисля, че предпочитам хуманитарните науки. Очакванията на близките ми ме притискат и задушават. Ако бях започнал да уча по-рано, нещата щяха да са по-различни, сега все повече се отчайвам и губя надежда. И да се справя задоволително на държавните зрелостни изпити, не знам какво ще правя след това.. Понякога изпадам в състояние на оптимизъм, но рядко и за кратко.

П. С. Пропуснах основното, но то май се подразбира - общуването ми е неописуемо трудно. Не знам как да водя разговор. Когато има съученик до мен казвам 2-3 изречения и след това - нищо

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: b8c1aa5887

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здрасти, За тебе сигурно съм застаряващ чичка, който наближава 50-те и едва ли може да ти каже нещо важно. Нали знаеш как е- на тази възраст само парадираме колко сме умни и опитни, но реално само знаем добре да прикрием това, което не знаем. Наскоро влязох в едно известно заведение където имаше млади хора- такива между 14-16 години. Хубави деца, на пръв поглед нищо им нямаше. Това обаче беше само на пръв поглед. А иначе тези деца не си говореха. От 10 деца 9 се бяха вторачили в телефоните, а последното унило гледаше напред- май нямаше телефон в него. Аз стоях 15 мин. и нищо не се промени. Общуването е сложна работа. 2/3 от информацията идва извън думите. Това касае особено много теми като секса, бизнеса, "натрапването" на мнение и внимателното "посочване" на правилното решение. Научил съм се да познавам хората от вратата и мога безпогрешно да ти кажа кой кой е само след 30 секунди. Телефонът е като колата- той е измислен да ти служи, а не да пречи. Или пък ти да му служиш на него. Липсата на живи контакти, особено когато нещо мъничко не ти е наред, създава отшелници, които смятат, че са болни. Те не са болни, те просто не знаят как и на кого да си кажат проблема. И това не е проблем за психиатър, а за приятел- жив и истински. Само така можеш да се оправиш.

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 6508e1e770

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Можеш да разговаряш с останалите, но се страхуваш прекалено много. Как нямаш талант, предпочитания? Всеки човек има някаква дарба в определена сфера. Примерно аз на 10 години получих първия лаптоп - след 4-5 години се занимавам със уеб програмиране, въпреки че нищо не разбирах преди :) За съжаление българите като цяло са ужасно нахални, подигравателни, но има някой "цветущи". Отивай на психолог, обясни за проблемът, какво ти пречи .. Ако питаш мен нещо те мъчи вътре, затова нямаш вяра в себе си. __XPX__

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 1daa58b634

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Приятел не се отчайвай не си написал много за себе си, но от това което чета виждам че не ти е леко, аз самият минах през нещо подобно преди да завърша. Мога да ти кажа само не губи надежда, на тия години няма как да си провалил живота си, той е пред теб осъзнал си проблема си, просто тр да го решиш. Няма да стане отведнъж но трябва да започнеш и да бъдеш упорит и да не се отказваш дори когато се проваляш. С радост бих си початил с теб, за да ми разкажеш(ако желаеш) повече за това което изживяваш и може да измислим някакво решение. Фейс-а ми е Vasil Lambrev и горе главата :)

 

...

горе^

преди: 9 години, 11 месеца hash: 976aeb7228

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Същата съм като теб, знам какво е. Но имаш още време, не се отчайвай. Ще си вземеш матурите, а това, че не си помислил по-рано го остави в миналото и продължи напред. Ще видиш, че ще влезеш в хубав университет и всичко ще се промени. Не е късно за нищо. Може би съжаляваш за някои неща, но не си единствен. Трябвало е, не сме направили някои неща, но да не съжаляваме. Гледай за в бъдеще да не се повтарят лошите неща. Единственото, което можеш да направиш е да си дадеш воля и да не се отказваш. А колкото до общуването.. там не мога да ти кажа нищо, тъй като съм даже и по-зле с него :Д Но какво да се прави, не всички хора са родени да бъдат лидери..

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 9d4f3540ba

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Същата история тук и аз съм момче на 18год в 12 клас, от 2 години и аз всеки ден се самосъжелявам казвам си, че ще остана на улицата защото си провалих живота и в почти нищо не ме бива, никъде не се виждам почти нямам приятели пък за приятелка да не говорим. С всеки изминал ден животът става по-голям ад за мен. Понякога си казвам защо съм роден само да се мъча, не се страхувам от смъртта постоянно си мисля, че ще е по-добре да умра, не знам защо съм се надявал да се разболея от болест която ще ми провали живота или направо да го прекрати. Но общо взето такава ситуация наистина на никой не пожелавам да изпада, защото с всеки изминал ден става все по зле и по зле няма положителна промяна въпреки, че е само мисловно всичко е мъчение, но когато дойде време за живота след училище ще стане 5 пъти по-зле.

 

...