 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Постоянен тормоз в училище. ПОМОЩ!
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 2613 пъти
Момиче, на 15. От малка винаги не съм успявала да се разбирам със съучениците си. Учих усърдно, и най-вече, защото исках да попадна в елитно училище, да си намеря приятели и с една дума да започна всичко отначало. Ето че ме приеха в такава гимназия, но съучениците ми се държат по отвратителен начин с мен. Нямам си приятели, но това вече не е дори проблем, който мога да поставя на последно място. Отдавна съм се отказала да търся истински приятели. Винаги съм обиждана и унижавана от другите, измислиха ми отвратителни прякори, нямам грам спокойствие, но не мога и да се изместя, тъй като положих адски усилия да попадна тук. Опитвам се да не им обръщам внимание, но не винаги се получава. Междучасията постоянно съм сама, няма къде и с кога да отида. Това продължава вече 8 години и просто не издържам. Вече дори не искам приятели, а само спокойствие и да не бъда обиждана и подложена на вечен психически тормоз. Момчето, което харесвам също ме обижда и ми се подиграва, това ме кара да се чувствам по отвратителен начин. Иска ми се да не мисля за него, но просто не мога. Освен това ми се иска да вярвам, че с течение на времето нещата ще се променят, все пак порастваме и се надявам, че не винаги ще живеем с глупостите си и разсъжденията на първокласници. Не знам на какво се дължи отношението им към мен. Не съм толкова грозна, т.е. има и по-грозни от мен. Отличничка съм, но не съм зубърка и се обличам готино. Под "готино" не разбирайте, че съм някоя кифла, а се обличам спортно и с модерни дрехи. Може би, се отнасят по този начин с мен заради малкото самочувствието, което всъщност дори нямам. Но не знам как да се променя и какво да правя. Не знам как да променя отношението им към мен, как да се държа, и дали изобщо някога момчето Х ще ме хареса, дали ще си имам приятели? Моля ви, помогнете ми и ми дайте някакви съвети. Всяка помощ ще ми е от полза. Благодаря предварително за публикуваната ми история! :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: f669853575 |
|
1. Остават още 4 години и всичко ще свърши !
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 98261df81b |
|
2. Хората са такива дори когато остареят само дето тогава ги гризе съвестта и се правят на добри някои де... няма да те лъжа каквото и да правиш това няма да спре докато не завършиш с такива да се общува трябва и ти да си гадна а и да им вървиш акъла не е гарант, че нещо ще се промени...
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: aaec66498f |
|
3. Абе как така 4 години ще чака? Луди ли сте бе деца? Няма да се оставяш да Те тъпчат. Сподели с родителите си. Ако разбера, че това се случва с мойте деца ще полудея. Премести се ако трябва. Не може да се живее така. Какво му е толкова елитно на това училище щом е пълно с такива лайненца? Мило дете това трябва да са най-хубавите години от живота Ти. Направи всичко друго, но не и да се примириш и просто да чакаш 4 години. Никой няма право да Ти се подиграва и обижда, не приемай това. Просто си смени училището. Как може да не искаш приятели? Не може децата да нямат приятели. Накарай родителите Ти да те преместят веднага. Свят голям, училища много. Дано си намериш един готин клас, от който да Ти останат приятели за цял живот. Успех мило дете!!!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 597367ca64 |
|
4. Заведи дело за нанесен психически тормоз срещу този, който най-много се заяжда с теб другите ще се уплашат и няма да те закачат повече. Лесно можеш да си намериш приятели, дори да не са на твойте години само търси общи интереси. А в междучасията, за да не си сама просто си вземи някоя книга и си чети! И помни щом се заяждат с теб означава, че ти ЗАВИЖДАТ!!! Това са комплексари!!!
Хубав ден!
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: a6682e7318 |
|
6. Знаеш ли, на твоята възраст минах през същото. И аз учех в "елитно" училище тогава (Американския колеж в София), но пак имаше обиди, подигравки, унижения, заедно с един особено неприятен прякор, който ненавиждах, но ми лепнаха ТОЧНО защото ми беше изключително обиден и гаден. После правех какво ли не - и аз се опитвах да измислям прякори, или се правех, че не ми дреме. Нямаше значение, прякорът си остана.
За обидите и униженията нямах друго решение, освен да си трая. Да си мълча, да стискам зъби, да си поставям мислени граници, отвъд които да реагирам, ако тормозещият дръзне да ги прекрачи.
Веднъж, по време на физическо, едни от друг клас искаха да тичам да им донеса една топка - като слуга. Тогава ме жегна достойнството и отказах - замълчах си, направих се на глух. Така авторитетът на този, който отправи "заповедта", се оказа под въпрос. Трябваше да си я защити! Дойде при мен и тръгна да се репчи, да се прави, че ще ме набие. Сигурно и щеше, но тогава си бях решил, че ако не друго, то поне ще отвърна на първия удар. Тогава се намеси учителят - едва ли не ни обясни, че независимо от случая, и двамата сме щели да загазим здрават.
Тогава реших да се направя на мъж (и освен това не ми се рискуваше - колежа тогава (а може би и сега) имаше минимални изисквания, за да не те изгонят, а аз тогава (поради нисък успех) бях на ръба) и да кажа, че всъщност проблем нямало, че просто сме се закачали, нищо особено не станало. Мислех си, че така се показвам като по-голям, че си пазя достойнството като не падам на нивото на оня, дето щял да ме бие.
Днес, като човек на почти 30 години, щях да реагирам по съвсем друг начин. Най-лошото за мен е, че макар и да е минало толкова време, все още изпитвам горчивина за част от преживяванията си в гимназията. Че не съм взел по-драстични решения.
Защото, ако можех да се върна назад във времето, щях ПЪРВО да попитам дразнителите си ЗАЩО го правят. Какво искат да докажат, като ме обиждат. Какво целят. Какво искат да спечелят. От какво са толкова нещастни и дали нямат проблеми в семейството си, че да искат да го изкарват на някой, който нищо не им е направил. Щях да намеря условия да говоря с тях лице в лице, насаме, и щях да ги гледам в очите, докато настоявам да ми дадат обяснения. Защото това е едно от нещата, които научих през живота си - че хората лесно говорят едно, когато са част от стадото, но когато са сами, когато ги гледаш в очите, се държат съвсем различно. Защото тогава ги няма "приятелчетата" за "морална" подкрепа.
А ако от обясненията им (или липсата на такива) се окаже, че просто са жалки лайненца (както написа 3)... тогава щях да се обърна към всички възрастни - учители, директори, родители. Да се обърнеш към тези хора НЕ Е СЛАБОСТ, а УРОК.
В крайна сметка, както тия дето те тормозят те учат, че в живота винаги ще има гадняри, които да ти сговнясват живота, така и ти ще научиш дразнителите си на факта, че ВСИЧКО носи ПОСЛЕДСТВИЯ.
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: ba83d774a2 |
|
7. Здравей! Аз също съм на петнайсет и имам същият проблем. От първи до седми клас бях в едно обикновено училище - бях отличничка, но заради това, че нямах приятели намалих и успеха си до дъно. В онова училище разбрах какво е да си влюбен в някой и също така колко е гадно и той да те обижда. Всичко е защото се стеснявам когато има повече от пет-шест човека около мен. А в един клас са около 20, има и по 30. Затова в училище съм загубенячка. Всичко ми минава много емоционално там... изтощавам се от мнението на другите за мен. В осми клас ме приеха в едно елитно училище и стана още по-зле и от преди. Тук съучениците ми осъществяват психически тормоз - говорих толкова пъти с психолог, директори, учители, но нищо. Вллизам в класната стая закъсняла и всички започват да ме освиркват и да ми се смеят, косата ми била ужасна - супер мазна, смърдяла съм, не съм носила сутиен и от тъпо става още по тъпо. И при това тези неща ми ги казват момчета, което не е присъщо за тях. По приемливо щеше да е да го чувам от момичета - това за сутиена и бельото и косата, не че не го чувам и от тях, но просто е невероятно тъпо и странно да го чууеш и от момче... Подигравките им са супер жалки и безмислени. Аз съм готина, обличам се готино - розови кецове, яки дънки и т. н., косата ми си е ок, просто те вече не знаят какво да измислят, готови са дори и да е адски тъпо и невярно да ми го кажат, само за да видят реакцията ми. Целият клас са срещу мен, освен двама - едно момче и едно момиче, които се държат нормално и нищо не ми казват относно каква съм и дали им харесвам или не. Това че такива като нас са по-самостоятелни и индивидуални не означава, че нямаме самочувствие, а напротив - ние можем да извадим по-голямо самочувствие и от онези, които се правят на големи около нас. Аз например танцувам - хип хоп и съм загубенячка в даскало, но жива в танците и впрочем не съм споделила на нито един мой съученик. Те няма да го повярват. Аз живея с музиката и това ме кара да се чувствам много над тях.... сигурна съм че ти си готина, те просто искат да са като теб, но не могат, затова се държат така ;)
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 1533ed6e34 |
|
8. ужас преди година но при мен беше различно имах една много богата и властна съученичка и си държеше адски надменно и грубо и търпях унижение не ходих на училище заради нея беше ме страх и накрая реших да се преместя в ново училище. От 2
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 0e4fbf7191 |
|
9. Аз вече съм завършил училище, но и аз бях унижаван в училище. Де да имаше тогава, който да ми даде такива съвети, като сега в хората в интернет. Ако можех да върна времето назад щях всичко да променя, щях да им се опълча на всички лайнари, които са се опитвали да ме унижават, щях да прибегна дори към насилие. Към авторката и други като нея и мен - когато някой ви обиди отиди и му/й начупи главата от бой. НЕ МИСЛИ какво ще стане това, защото аз мислих какви ще са последствията и ме беше страх, и заради това страдам от това - тормоза в училище ми се отразява и в живота извън него. Насилието се отвръща с насилие, вярвай ми, после ще спрат да ти досаждат. Такъв бой им удари, че после всеки в цялото даскало ще те уважава.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: c6f0c43692 |
|
10. Авторке, аз съм в абсолютно същото положение. Момиче, на 15 години, постоянно тормозена. Заяждат се с мен че съм с очила, че съм добра по математика и го показвам, идват прякори, като - кошница, затова че малките косъмчета от 1-2 см от главата ми не стоят вързани на опашка.... ЦАЙСМЕН... затова че нося очила. А каква ирония само? ! Това го казва кривогледото момиче от класа, което има страшно самочувствие. Ще ми се някой път да ? отговоря - кажи бе кривогледо и да затръшна вратата излизайки, но така само ще разпаля нещата...
ЕДИНСТВЕНАТА ми приятелка в училище е от моя клас, разбираме се супер, само дето в някои отношения се различаваме - тя обича да ходи по магазини и молове, а аз предпочитам разходка из града, из парка, гората... сред природата.
Днес в час по психология и логика проведохме един експеримент. Трябваше да се съберат 8-9 човека. Аз вдигнах ръка и бях един от тези души. Накараха ни да излезем от стаята, излязохме. И се оформи следната картинка. 4 момчета и едно момиче бяха в дясно от мен. Аз бях сама, подпряла се на стената, а в ляво от мен стояха две момичета и си говореха. Стана ми гадно че съм сама. И изведнъж едното момче ми проговори, после и друго и едното момиче... но всичко свързано с този експеримент, какво се очаквало от нас да правим. Използваха ме за информация. След 5 мин ни поканиха да влезем. На дъската имаше написани от 1 до 10 хора, с различни професии. Като например "Бременна жена, учен, въоражин полицай, възрастен мъж от БАН, ... и др" Попитаха ни кои 7 човека ще вземем с нас, ако утре Земята избухне. 3ма трябва да останат на Земята. Всъщност се оказва, че не са изследвали как разсъждаваме, а как се държим.
Едно момиче беше лидер, само то казваше и налагаше мнението си. Каза да оставим бременната жена, защото нямало да оцелее в космоса. А аз не бях съгласна!! Та тя е БРЕМЕННА!! НОСИ ЖИВОТ! КАКА МОЖЕ? ! Замълчах си, стоях по-настрани.
Казаха ни накрая, че останалите от класа са ни наблюдавали какво правим. Аз бях от изолираните, не казах нищо, не допринесох с нищо за избора. Но въпреки това решиха че друго момче заслужава "приза" за изолираният, понеже той е казал нещо, но не са му зачели думата, игнорирали са го.
Тогава разбрах, че всъщност аз наистина съм си такава. През целия си живот си мълча. Чакам... какво чакам и аз не знам. Сега съм 9 ти клас. Продължават обиди по мой адрес. Мразя съучениците си. Но се налага да ги търпя до 12 клас, понеже съм от малък град и друго училище тук няма. Баща ми живее във Варна, там ще отида като завърша училище. А знаете ли какво ми отговори той на въпроса "Тате, мислиш ли си, че като се преместя ще си намеря приятели? "?
Знаете ли? Не! Толкова ме заболя да го чуя.. отговора беше - Не знам, тате.... не искам да те обезнадеждавам, но дори си мисля, че тук ще стане по-зле.
И ТОВА ДА ГО КАЖЕ БАЩА МИ! Направо се разревах, и сега очите ми се насълзяват. Той смята, че дори още повече ще ме тъпчат там :( Какво да правя? !
Ако отвърна на удара на съучениците си, ще ме помислят че се правя на голямата работа, на отворка и пак ще ми затворят устата.. ако обидя кривогледото момиче.. групичката от 5-6 приятели ще ме направят на парцал само с думи.... как се оцелява в този суров живот?
Моля, отговорете ми, искам мнения. МОЛЯ ВИ СЕ! ;(
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
