 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Има ли днес истински приятели?
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1793 пъти
Аристотел е казал О, приятели мои! На света няма приятели!
Гледах един филм за детския затвор в Бойчиновци и там юношите казаха доста интересни неща за приятелството.
Единия който е на 17 казва Убедих се че в днешно време истински приятели много трудно се намират.
Другия който също е на 17 го попитаха Как стигна дотук? той отговори Благодарение на приятели.
Щото аз в моя живот хора които съм мислил за приятели винаги са се отдръпвали от мен а много често са ме и предавали. Дори има предателста за които не знам.
Тъй като знам английски и в интернет попаднах на една много интересна киргизстанска поговорка. Приятел те гледа в очите, враг те гледа в краката.
На друго място в интернет попаднах на една мисъл
Не се страхувай от приятелите - най-лошото което те могат да ти направят е да те предадат.
Не се страхувай от враговете - най-лошото което те могат да ти направят е да те убият.
И за последната част на поговорката има две версии. Те звучат различно и имат коренно различно значение и едната част от хората цитира първата версия, другата част от хората цитира втората версия.
Страхувай се от равнодушните(или безразличните). Те нито те предават, нито те убиват но:
1 версия но при тяхното мълчаливо съгласие има предателство и убийство
2 версия но при тяхното мълчаливо съгласие в света има предателство и убийство
Значението е противоположно.
Кое е правилното?
И някой знае ли кой я е казал тази мисъл или човекът който я е казал е неизвестен?
А на въпросът дали имам врагове. Имам няколко стотици в родния ми град.
Истината ражда ненавист, подлизурството приятели. древноримска поговорка
Дори сега като се замисля аз не знам имам ли истински приятели. Имам ли един или са няколко? Тъй като земния човешки живот е един изпит за вечния живот в Небесното царство
там аз ще науча отговори за моя живот които аз не знам.
Какви ли неща ще науча. Кой знае колко пъти ме е спасявал Бог от смъртта и от опити на изчадия да ме убият. Защото имам много лоши спомени от миналото.
Животът е най-великият учител.
Да ви кажа конкретно какви са моите приятели.
Казвам им на няколко човека които мисля или мислех доскоро за приятели че изчадия от родният ми град се опитаха да ме убият а тези въобще не им пука. Все едно им казах Левски победи Миньор Перник на футбол. Това има три варианта или не им пука за мен или не ми вярват или са шизофреници. Или и от трите.
Е кажете ми драги читатели това истински приятели ли са?
И на такива аз до съвсем скоро съм вярвал безрезервно и съм бил готов дори да рискувам живота си за това те да са добре.
И съм мислил всеки ден за тях. И съм плакал за тях дори.
Още и друго свързано с тази тема искам да кажа.
Казвал съм на 200 човека познати и някой от тях непознати за случая ми.
Никой не ми каза Съчувствам ти. Как може така да правят с теб.
Повечето като им кажа това мълчат като камъни, или не ми вярват, или ми казват някви простотии които даже не ги и помня какво са казали толкова са безцветни.
Пък и не си спомням през живота ми някой да ме е черпил някога. Или някой да ми даде 2 лева да каже момче върви се почерпи. Пък и никой не ме потърсва удома. Досега за 25 години да са ми честитили не повече от 15 пъти рожденния ден и то 2-3 човека все роднини които няма как да не го честитят.
Ама приятели да ми честитят по телефона амме това никога не е било.
Който не вярва че народа е неморален да излезе на пътя извън града да види шофьорите как карат. Минават на 30 а понякога и на 20 сантиметра от мен с 100 км в час а някои минават и с повече 120 км даже минават всеки път и с 150 км
Или пък кво става като те подкарат МВР по арести, по психиатрии, по затвори, по съдилища?
Всеки казва не съм чул, не съм видял, не зная.
И кат те отпишат за жив.
На мен досега за 25 години никой не ми е дал 2 лева ами ако утре си счупя грабначния стълб и трябват 10 000 лева за операция и аз нямам от къде да ги взема кво ще правя.
За пръв път чух Мис Бони гримьорът да казва една много вярна поговорка От приятелите да ме пази Господ, от враговете ми мога и сам да се пазя.
По-правилно е да се каже Бог а не Господ.
Колкото до мен аз оставам съвсем сам. И всеки ден ме заплашват. И всеки ден стават проблеми с лица от града.
Това искам да ви прочета какво мислите за тези известни поговорки за приятелството.
Споделете и вашия опит с хората.
Къде и кога срещнахте най-истинските приятели?
Кажете кога са ви предавали?
Кога ако някой направи еди какво са аз да се пазя.
Пишете коментари.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 98f3f2c0c5 |
|
1. За поговорките съм напълно съгласна. Отдавна съм се убедила, че с лицемерие можеш да имаш много приятели, а като казваш истината в очите хората се оддръпват.. не на всеки му понася. А пък на мен такъв ми е характера, казвам си всичко както го мисля, затова хората които мога да нарека приятели се броят на пръстите на едната ми ръка. Повече не искам и не ми трябват. С тези няколко човека се познаваме от деца, знаем всичко един за друг, винаги ме съветват и ми помагат и аз ги ценя ужасно много. Така че, ако питаш мен, най- истинското приятелство е от детството. Толкова по въпроса с приятелите.. Колкото до твоя случай, явно имаш някакви сериозни проблеми, за да те заплашват непрекъснато и т. н. Не бих се очудила, ако историята ти беше просто, че нямаш много приятели, това означава, че най- вероятно си срамежлив и не особено общителен, много хора са така и се чувстват самотни, защото винаги чакат другите да отидат при тях и да ги заговорят. Но тези хора са "незабележими" и обикновено нямат врагове, а ти казваш, че имаш "стотици". Явно просто си вълк единак и вървиш срещу течението.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: bf47e5eb64 |
|
2. Тази история не я ли четохме и преди 1-2 седмици?
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 0d2f6bf561 |
|
3. Знаеш ли не съм прочела всичко това, което си написал, но ще ти отговоря направо на въпроса... истинските приятели за мен съществуват до време... какво имам в предвид - просто човека или хората, които даден човек смята за приятел/и са до него единствено и само дотогава, докогато имат какво да си кажат и все още не са си омръзнали... или дотогава, докогато не срещнат други много по - добри от тях... Преди време бях публикувала тук една история за мен и моята бивша ''най -добра приятелка'', но не я одобриха... Накратко разказвах как едно многогодишно приятелство се развили ей така от нищото... Искам да ти кажа, че бях най щастливия човек на света, защото бях срещнала един великолепен човек, който наистина можех да нарека приятел.. Искам да ти кажа, че това момиче, което наричах ''най-добра приятелка'' беше истинско чудо в моя живот... Може да си помислиш, че преувеличавам и всичко това, което ти пиша изглежда едно детско разказче на едно лапе - не не е така.. просто не можеш и да си представиш за какво говоря... Изключвам факта, че си имахме доверие за всичко и си споделяхме абсолютно всичко... В това приятелство имаше разбираемост и независимо от какво се нуждаех, тя беше първата и единствената, която ми подаваше ръка и винаги беше до мен... Даваше ми съвети и насоки и ме приемаше такава каквото съм... Много пъти сме се карали, но никога не сме си обръщали гръб... Но, ето че краят настъпи... Момичето просто се отказа от мен... момичето просто предпочете други... този човек просто си имаше други занимания... и аз вече не и бях нужна... Не мисля да се задълбочавам повече тук... След време срещнах едно друго момиче, но по същия начин и тя ме предаде, а уж бяхме много близки.. и знаеш ли, какъв извод си направих - че истински приятели няма, има само общи интереси... Просто не се сближавай твърде много с някой, защото след това болката от раздялата е неописуема... Подбирай хората си правилно и знай, че всичко, което ще ви сближи е само общи интереси. Това е мое мнение все пак :) Но повечето неща са реално такива, каквито ги и описвам.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 7757200612 |
|
4. Може да се повторя с номер 3, но замислял ли си се дали проблема е в теб. Но тези хора не са ти истински приятели или си мислят, че преовеличаваш с това "всички искат да ме убият!". Не знам какво да те посъветвам, но мисля, че номер 1 и 3 са ти дало добри съвети. Успех!
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: af75621d53 |
|
5. Има истински приятели само, че са много малко, може би 1-2 за цял живот. Останалото е просто използвачество в по-малка или по-голяма степен. Хубавото е, че в голямата си част използвачите си личат, но за да започнеш да ги разпознаваш трябва поне веднъж да си се разочаровал. При мен разочарованието дойде от хората, които смятах за най-добри приятели. Беше гадно, но пък ми отвори очите за кое трябва да внимавам и как да се пазя. В една такава ситуация изпаднах съвсем скоро с мой уж доста добър приятел, с който се познаваме от училище. Принципно, за него отдавна знам, че си избира приятелите според ползата и никога не съм имал големи очаквания, но в конкретната ситуация успя да ме изненада. Ставаше въпрос да ми помогне набързо за 15-20 минути, нищо тежко или ангажиращо. Отказа ми директно, оправдавайки се, че е зает. Отговорих му, че няма проблем и не ми е спешно, да ми се обади, когато може. Не ми се обади изобщо. В същото време аз съм ходил да му помагам доста пъти за най-различни неща - от изхвърляне на обзавеждането на цял апартамент до пренасяне и сглобяване на мебели и съм го правил с желание. Хубавото в случая е, че така човек научава на кого може да разчита и на кого - не. По-лошото според мен е, че хората стават все по-антисоциални и отчуждени един от друг. Особено откакто навлязоха т. нар. "социални мрежи" голяма част от хората си живеят в някакъв измислен свят и почти нямат живи контакти, какво остава за приятели.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
