Споделена история от Тинейджърски |
Любовта завършва ли с приятелство?
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 1216 пъти
Здравейте! Наистина този сайт е много полезен, въпреки критиката от страна на някои хора, към тези, които се нуждаят от съвет. И преди съм писала тук и съм намирала разбиране. Дано и сега да е така, въпреки че това, което ще напиша изглежда странно. Първо да кажа, че съм момиче, на седемнадесет. Никога не ме е бивало в създаването на приятелства, но не ми е правило впечатление, защото съм се чувствала добре така. По принцип много трудно се доверявам, трябва ми много време да опозная човек и просто съм много затворена в себе си за едно приятелство, камо ли за връзка с някой. Наскоро ми се случиха много странни неща, които преобърнаха спокойния ми до тогава живот. Не че съм нямала проблеми, но някак си ги изтривах от съзнанието ми, тъй като имах много интереси- спорт, музика, рисуване.. Не ми е правило впечатление, че съм самотна. А и щом семейството ми е добре, нищо друго нямаше значение. Преди около месец и нещо реших да вляза в сайт, в който си пишеш с непознати и ако си допаднете си разменяте фб, скайп и т. н. По принцип влизам рядко там и то когато ми е скучно или искам да си пиша с някой с моите интереси. До преди месец не съм се сприятелявала с никой от там. Но стана така, че се запознах с момче от моя град и се сприятелихме. В следващия чат си писах с друго момче, по-малко от мен и си допаднахме, тъй като и двамата се преживели доста и имаме проблем със сприятеляването. Допадна ми идеята да си споделяме и да се опитам да му помогна. Чувствах го като по-малък брат, нищо че разликата ни е две години. Обичам да давам съвети на хората и да им помагам. Стана така, че въпросното момче изпитваше нещо към мен и ми сподели, че иска да опитаме да сме повече от приятели, независимо, че сме от различни градове. Съгласих се да пробваме, тогава не знаех за какво ми беше. Както и да е в момента сме "заедно". Той ми е повече като най-добър приятел, не изпитвам повече от това към него. Другото момче от моя град също ми каза, че ме харесва, но му казах, че няма да се получи. Същия ден, в който се запознах с тези две момчета, в една група за спорт се запознах с един друг, който даже живееше до нас, а аз не знаех за това, въпреки, че квартала ни е малък. Допадна ми като характер, искаше да сме приятели и така. След два дена се видяхме, което беше голямата ми грешка. Същия ден ми писа, че иска да бъдем повече от приятели и каза, че ако не искам да сме заедно няма да си пишем никога повече и един вид да забравя за него. Не го харесвах така, както той явно се е надявал, но няма и как да е иначе, тъй като кой нормален ще се довери и обикне човек за два дена? Казах му, че искам да си останем приятели, като ми се струваше, че съм се привързала към него, както трудно се доверявах на хората. В крайна сметка ме разкара с оправданието, че не може да бъде с човек, когото харесва. И до днес си мисля, че просто като се видяхме не ме е харесал и е минал с това обяснение, само и само да ме разкара. Кофти ми е, само за това си мисля. Всеки ден гледам статусите му и как тагва други момичета, пишат си сърца и си мисля защо с тях може да бъде приятел, а с мен не. Колкото за другите две момчета просто не знам. Допадат ми, в тях виждам себе си, но с този, с който казах по-горе, че решихме да опитаме, ми се струва, че един вид го залъгвам. Не знам какво стана за броени дни. На един ден да се запозная с трима и един от тях да ми преобърне живота до такава степен. По принцип съм много чувствителна, до сега само са ме наранявали. Когато стане нещо такова, аз се затварям още повече в себе си и не допускам никого. Не знам какво да правя... Искам си стария живот, без приятели, но щастлива. И до днес се чудя как може точно на мен да се случат тези неща. Искам просто разбиране и приятелство, а какво получих? Разкарване по най-гадния начин... Моля публикувайте историята ми, искам съвет какъвто и да е. Наистина ли днес любовта не завършва с приятелство? Съжалявам за грешките и за дългата история. Исках просто да споделя и ако може без обиди..
|
