Споделена история от Тинейджърски |
Една объркана история без край..
преди: 14 години, 6 месеца, прочетена 2148 пъти
Здравейте на всички. Изведнъж усетих нужда да споделя моята история тук. Всичко започна преди 3г. Запознах се с едно момче, което не беше от моя град. Започнахме връзка, то се оказа, че нещата станаха по-задълбочени. Изцяло той поддържаше връзката ни като идваше да ме вижда, звънеше ми постоянно, говорили сме с часове.
Няма как накратко да предам цялата ни връзка, но като изключим това, че той се палеше много бързо и се карахме доста, всичко друго беше страхотно. Отношението му към мен беше страхотно. Беше много мил, нежен, грижовен, романтичен, страшно много ме обичаше и даваше всичко за мен. Много пъти сме се разделяли, но не за повече от 1сед.
Аз се опитвах да сложа край на това, защото заради разстоянието знаех, че нямаме бъдеще, но той все ме търсеше и така и не успявах да удържа на казаното "край". Миналото лято бяхме на море, където един ден се държах ужасно с него, и го обиждах, казах му неща, от които ме е срам и за които много съжалявам. Разделихме се разбира се, обаче 2сед. след това той ми се обади като каза, че не може без мен, въпреки гадното ми отношение понякога.
Месец след това обаче се разделихме и то окончателно. Сега вече-година след това не можем да се забравим. Той опита с 2 момичета през това време-не се получи, а аз не съм била с никого. Просто 12.клас ми беше натоварено, а и не ми се занимаваше с никого. С бившия ми приятел се чувахме в първите два месеца-той ми звънеше когато му презвънявах, след това и тези чувания по телефона спряха.
Изобщо и сега не поддържаме никаква връзка. За 1г. се видяхме 3-4 пъти и то все за кратко. Говорихме разбира се за нас, но единственото, което ми казваше, е, че ме обича още, но че след матурите ни заминава за чужбина някъде и няма как да сме заедно. После каза, че засега нямало да заминава, но тогава ходеше с една от неговия град и ми каза, че не я обича, но все пак имало трети човек и няма как да сме заедно, че ако замине някога някъде аз нямало да го чакам и ме обвини, че през всичките тези месеци не съм го потърсила, а той явно това е искал. Макар че още на втория месец и половина като се видяхме му казах, че го обичам и искам пак да сме заедно, че не си представям да живея без него.
Така и през последните 4 месеца правих опити да се сдобрим-смс-и му пишех, ходих до неговия град да го изненадам в уч-щето му и така да му докажа, че го обичам, но нищо не помогна. На една моя приятелка казал, че мисли, че с онази, с която ходеше тогава, ще му е по-добре и че не ми вярва, че съм променила това, което той искаше,а на по-късен етап й е казал, че сега покрай матурите не можел да мисли за нищо.
Юни месец отидох да го видя, защото ние имаме общо село, в началото се чувствах сякаш е непознат човек, не можех да се отпусна, но в последствие пак беше както преди-закачахме се, смяхме се, беше ми хубаво с него, докато не заговорихме сериозно. Каза ми, че сега не иска сериозна връзка, че се е променил най-вече заради мен, че търпял, търпял и в един момент край.., че всичко между нас приключило и че искал да не ме обича вече и почти го постигал, защото всеки един ден, който минавал, мен ме нямало в него и така..Било му добре така сега с разни еднодневки..омразнало му да се караме и само той да прави всичко.. направо не можех да повярвам, че чувам това от него. А когато му казах, че нещата ще са по-различни, ми отговори, че не вярва на себе си, пък камо ли на останалите. :((
Света се срина около мен в него момент, защото аз страшно много го обичам, той е много специален за мен човек. И той как умираше за мен, искаше да сме винаги заедно, а сега.. В кой момент се стигна до тук?? Има ли виновни или просто така е трябвало да се случи? Всъщност не знам дали търся съвет вмомента. Знам, че няма да се съберем, а с времето аз се научих да живея без него, притъпих малко болката, вече не изпадам в депресии и не си изплаквам очите. А сега покрай излизането на класиранията нямах време да мисля за него. Е, да, това, че не плача, не означава, че ми е добре, но все е напредък..все пак за 1г..
Не знам дори какво можете да ме посъветвате, знам, че аз все още съм и винаги ще бъда важна за него, но не искам и да си помислям какво ще стане ако се влюби, защото сега всичко за него е само забавление. Няма да мога да го понеса! А и ми е много болно, че не поддържаме връзка-не знам нищо за него, какво се случва с живота му, и от това ми е много тъпо.
Не знам как да ви го обясня. Знам, че не е най-удачният вариант да се чуваме като все едно нищо не е имало между нас, но така пък да не го чувам изобщоо.. какво-като се видим някой ден само със "здравей" ли ще си останем? То ще е супер неловко и да си кажем нещо-така беше и при последното ни виждаме, не знаехме какво да си кажем, добре че бяха матурите и баловете, че да говорим за тях. Гадно ми е много-от най-близкия човек сега да сме в такива отношения.
Оф не знам дали правилно си подреждам мислите, но ми тежи, че не поддържам никаква връзка с него. Преди ми казваше, че не иска да ме чува, защото му ставало гадно, а пък като ме видел, всичките ни спомени му се явявали на лента. Ама пък да го потърся след последния ни разговор-абсурд. Има и друго:винаги съм харесвала ВТ и знаехме, че ако ме приемат там, ще може евентуално пак да сме заедно. Сега вече приема ми там е факт, както и този в СУ, но не знам какво решение да взема. Желанието ми да кандидатствам във ВТУ е много от преди да се запозная с бившия ми приятел, но сега той май нямало да заминава и ще записва да следва във ВТ, а аз съм наясно, че ако евентуалното ни съжителство в един град не доведе до събирането ни, ще е истинско мъчение да живея там и да го виждам, още повече и че съм много близка с братовчедите му и все чувам по нещо за него, а то е достатъчно само името му да се спомене..
Така пък още по-малко ще спра да го обичам, защото знам, че поради много причини няма никога да го забравя. Просто винаги ме е теглило към ВТ и съм мислела, че ще следвам там, но пък столицата си е столица, но специалността там май не ми допада много. :((
Извинявам се, че се получи дългичко, аз по принцип съм наследила от татко обстоятелствеността, което не знам дали е добра или лоша черта :D Моля да изкажете мнение по проблема, който ме мъчи вече година и евентуално за този за университетите. Благодаря на всички, които ще имат търпението да изчетат историята ми докрай. :)
|
