Терапевт?
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1028 пъти
Здравейте. Момиче съм на 14 от град Варна.
През изминалата година ми се случиха много неща, не само на мен, а и на цялото ми семейство.
Няма да разказвам тук, защото мисля, че нещата са лични.
Причината, поради която пиша тук е, че искам да отида на терапевт, за да мога да поговоря с някого за случилото се. Нямам с кого да говоря по открито. Мисля, че ще ми е по-добре, ако поговоря с терапевт. Проблемът е там, че не искам майка ми да разбира, че ще ходя. Смисъл.. може ли да се отиде без родител? И има ли 100% гаранция, че терапевта след това няма да се обади на някой от родителите ми? Ами някаква цена? Плаща ли се и колко се плаща, когато ходиш на терапевт? Наистина не знам нищо, досега не ми се е налагало да ходя на такива места.
Наистина искам РЕДАКТОРИТЕ да публикуват историята.
А и ако някой знае някакъв добър терапевт във Варна, моля да сподели. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: 7020ddd88c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Отиди на училищния психолог или при личния лекар - той може да ти даде някакво направление, но ще е за психиятър. Проблемът е, че вашите ще трябва да платят. Ако имаш свои пари (стотици левове), можеш и сама да отидеш. Не е нужно да се криеш иначе. Терапефтът е ДЛЪЖЕН да не разказва на никому какво си говорите - дори и на родителите ти. На родителите ти би казал само някакви неща, които са акутни за здраве и живот - например ако разкажеш, че си бременна, че взимаш дроги и тем подобни. Нормалните неща от живота никога няма да каже - това е част от сделката, положил е и клетва. БЕЗПЛАТЕН терапефт е свещенникът. Просто си уговори среща за изповед. За целта заговори продавачката на свещи. С него можеш да споделиш всичко и той няма право да казва. Изповеди правят православни и католически свещенници на саме и вашите никога няма да разберат, защото не ти трябват пари и той е дал клетва да не казва нищо. Познавам хора, които поне веднъж седмично се изповядват при православен свещенник, но всъщност имат твоя проблем - имат нужда да поговорят с някого. Отгоре на всичко могат да те поканят да се ангажираш нещо в общината - не е нужно дори да си вярваща. Има доста работа - организация, подреждане, пеене в хора, готвене дори за празници, организация на сватби и кръщанета, разни задачки, а така ще си направиш връзка с хора, който нямат общо нито с училище, нито със семейството ти и ще са ти вярни и ще си е само твоя територия. Освен това с теб ще се отнасят като с възрастен човек и ще си на равно с всички. Това, че си момиче няма голямо значение - можеш дори да четеш на глас евангелието, да помагаш на разни бабички и тем подобни. Дори за невярващи хора е един вид утеха, защото в църквата витае някаква особена атмосфера на вглъбеност и търсне, на утеха и НАДЕЖДА. Не мога да го опиша. Всички са някак си по-добри и внимателни.

 

...