Ще бъда ли щастлива?
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1230 пъти
Здравейте. На 16 години съм, от малък град.. както и да е. От къде да започна? Ами.. 2014 година беше много трудна за мен, загубих двама от най-важните ми хора за мен. Опитвам се да не показвам колко ми е тежко и как отвътре умирам.
Това е главната причина да не съм щастлива и да мисля, че вече няма как да съм напълно щастлива. А и не смятам, че пълно щастие има. Другите причини са.. Много. Наранява ме това, че всеки един е готов да те нарани заради нещо нищтожно. Как всеки ти се усмихва и се държи мило с теб, а зад гърба ти те презира. Как не може да се довериш на никой на 100%. Как те лъжат в очите. А това, че ако не сте на едно мнение сте луд или много тъп. А като изразиш собствено мнение.. Не, не може. Страх ме е да бъда напълно себе си пред другите. Имам чувството, че някак се.. стискам? Или не знам как да го обясна. Искам да завърша училище успешно, да влезна в университета, който искам и да успея в живота. Искам да не ми пука от хорското мнение, да живея свободно, да бъда себе си, да правя нещата, които обичам.. да харесвам себе си, да имам истински приятели и щастливи моменти с тях, да открия момче, което наистина ще ме харесва, а няма да иска само секс от мен и няма да ме лъже. Не знам дали това е възможно, но се надявам.
Благодаря ако публикуват историята ми, благодаря ако я прочетете. Имах нужда да излея малко душата си, защото иначе е много по-лошо. Благодаря.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: 74f42f6af7

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   В пубертета е така. И помни че не само ти си в пубертета, ами и съучениците ти, за това се държат така.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 99a3f91a8f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравейте! Мислех, че само аз съм минал през тези мисли. Съжалявам за загубата Ви. В последно време доста разсъждавам на тема как мислят хората. Средата е много определяща. Ако си позитивен човек, а обкръжението ти е пълно само с хора, които се оплакват как нещо няма да се случи, след време и ти ставаш като тях, ако останеш с тях. Решението е да смениш средата. За да са щастливи всички около теб, трябва първо и единствено ти да си щастлив отвътре. Да правиш нещата, както на теб ти харесват. Затова трябва( не обичам тази дума) да намериш хора, с които ти е приятно да общуваш, да бъдеш себе си. Хората се плашат от непознатото и затова им е трудно да се разгърнат към новото - иновативна идея и прочие. Ако имаш проблем да намериш приятели в твоя град/село, имаш интернет и многобройни групи по интереси. Затова прави нещата, защото ти харесват, а не да задоволиш желанието на някой друг. Това е същото като да продаваш продукт, който не харесваш и не използваш. Просто няма как да се случат нещата. Доказано е, че ако правиш нещо приятно, го правиш по-бързо и качествено, отколкото обратното. Да, хората са различни и на моменти много подли, просто смени хората. Човек дошъл веднъж в твоя живот, е било, за да се научите на нещо един от друг. Ако искаш да се развиваш, продължаваш напред. Всеки казва, че България е много лошо място за живеене, заради хората и може би е прав, защото манталитета на нашето население е, като на мижитурки. Но има и много свестни хора, които са се запазили и изградили, като личности, въпреки всичко. Така че, действай, направи първата крачка. И най-дългият път започва с първата крачка. Развивай се, не стой на едно място. Светът е прекрасен! :)

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 1dff599ca6

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей! Докато четях историята ти имах чувството, че аз съм я писала. Загубих двама от хората, които съм обичала най- много, завинаги. Мисля си, че щастието никога няма да дойде. Не спирам да мечтая как ще завърша в училище и след това ще отида в хубав университет. А най- накрая ще изградя успешна кариера. Аз също съм от малък град, пълен с подли и завистливи хора, опитвам се да сдържам тъгата си, но вечер, когато остана се сгушвам във възглавницата си и сълзите тръгват сами. На другия ден, отново слагам широката усмивка, сякаш нищо не е било. Често изразявам мнението си, но в повечето случаи, никой не се съобразява с него. Страх ме е да бъда себе си пред другите и както казваш, стискам се,не показвам истинската си същност. Всеки ден имам чувството, че някак си не съм на правилното място, не се чувствам в свой води. Имам страшно малко приятели с, които се срещаме изключително рядко. През останалото време сама вкъщи, депресирана. Относно любовта искам, някого за, когото ще съм единствената, специалната а не просто поредната бройка. Надявам се поне мечтите ми в бъдещето да се сбъднат :) Така че авторке не се отчайвай, много сме като теб..,,

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: 40a4a41447

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От авторката: Благодаря на всички. Номер 3 ако искаш може да се запознаем, да се сад-ваме заедно.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 1dff599ca6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Номер 3 : Съгласна съм :)

 

...