Родителите ми не спират да се карат заради брат ми
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1536 пъти
Здравейте! Пише ви едно момиче на 16 години! Моля да публикувате историята ми, защото вече не издържам! Родителите ми непрекъснато се карат, вкъщи е някакъв ад. Жал ме е за майка ми, защото тя понася изблиците на баща ми, без да му каже нищо, а после плаче с часове в стаята си. Имам чувството, че брат ми е виновен за всичко, защото скандалите започват след някой негов коментар или въобще след като той подхване неподходяща тема. Аз винаги се старая да съм премерена в приказките, съгласявам се с всичко само и само да не разсърдя някого, но той не е такъв. Пуши, пие, изкарва лоши оценки, а след което го отнасям аз или майка ми. Баща ми не може да се справи с възпитанието на брат ми, сдържа гнева си към него по цял ден, докато е на работното място, за да не се компрометира пред шефовете си, а после се прибира и започва да крещи наляво и надясно, за всякакви маловажни глупости, но никога директно на брат ми заради глупостите, които върши. Понякога имам чувството, че брат ми е някакъв непознат, с когото не искам да имам нищо общо. Той не ме подкрепя, не ме защитава от другите, въпреки че е по-голям, и почти не си говорим. Не знам какво обича да прави, освен да се мотае по баровете, пушейки и пиейки в лоша компания. Искам да го променя, но не успявам. Той е двуличен, подмолен и налива масло в огъня, освен това обича и да ме порти пред нашите. Помогнете!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: 889d05ff07

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Имам абсолютно същия проблем... Говори с брат си..колкото и да не се понасяте и да са ви зле взаимоотношенията се опитай са му покажеш какъв хаос създава... Аз лично при всяка една караница в семейството ми си слагам слушалките и изчезвам отвсякъде... Свикнала съм просто с това... откакто се помня е така.. Или говори с брат си ..създай някаква връзка между вас.. покажи му къде греши.. и да ви влезе в положението..както в твоето така и на родителите ти.. ако не ..просто се правиш ,че не съществуват и не позволяваш тези караници да ти пречат на психиката..както обикновено се получава..

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 746410c157

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей :). Желанието и опитите ти да изградиш хармонична, стабилна и почиваща на разбирателство, доверие и подкрепа връзка с брат ти и с баща ти, неминуемо ще ти причини болка, ще се разочароваш, а бидейки свръхемоционална, след известен период от време ще достигнеш до състояние на депресия, ще развиеш комплекс за малоценност и ще загубиш самочувствие си и увереността си. Не знам дали съм права, но нека опитам да отгатна - твоето страдание е цена, която можеш да платиш, но страданието на мама... това е нещо, с което не можеш да се примириш. Та нали когато мама плаче, плачеш и ти. Сърце те боли и за мъст мислиш ти. Жалко само че всяко утро отнема ти омразата и връща ти покорността. Виж сега, време е да кажеш на мама как се чувстваш дори и да я нараниш. Вярвам, че мислиш, че ще я нараниш, тъй като има нещо, за което ти се иска да я обвиниш. Но знай "Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб. " - Фридрих Ницше. Тези чувства рано или късно ще излязат наяве. Но с времето те стават по - силни и по - опустошителни. Веднъж показани наяве, страховете, както всяко нещо на този свят, няма да изглеждат толкова страшни. И тогава, когато ги отслабиш, с воля и с целенасочен труд, ще се научиш да уважаваш себе си и да не позволяваш на другите да злоупотребяват с теб. Не забравяй - защитавайки себе си, ще защитиш и хората, които обичаш! "We avoid risks in life so we can make it safely to death. " - намираш ли себе си в тези думи? Ако да, не мислиш ли, че е време за промяна?

 

...