Какво не ми е наред?
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1459 пъти
Като дете не съм се прибирала с часове, все съм била навън с приятели няма значение какви и откъде са се вземали, а в момента не мога да завържа разговор и ми писва. Писва ми от мен, как може да съм такъв нищожен боклук? Нямам амбиции, нямам мечти, планове за бъдещето, ами то всъщност нямам и бъдеще... Не ми се живее този живот, държа със седмици без да говоря с никого за повече от 2 минути и то по един път на ден. Нямам приятели в сегашното ми училище, повечето са в различно, но се виждаме само през уикенда и то не всеки един. Просто съм като отцепена от реалността. Всяка сутрин ставам с нежелание, отивам на училище само за да чакам да минат 7 часа и да се прибера и за какво? Когато съм вкъщи не правя нищо. Абсолютно нищо. Вече нямам хобита и интереси, нищо не ме вълнува до особена степен. Всичко ми е безразлично. Допреди време все ми пукаше какво мислят другите, как ще реагират ако кажа или направя това и онова, но вече сериозно не може да ми пука по-малко. Преди все се опитвах да съм мила, да се държа и приятелски и за кого? В момента само аз съм единствената, която все е сама и с никого не общува. Вече ми изглежда не си струва да се опитвам, при положение че никой не се е опитал заради мен. Все аз трябва да съм тази, която да се обажда, даже и на приятелите ми... Никой никога не се сеща, мога да изчезна от Земята и никой няма да забележи. Освен родителите ми, които за сметка на това са толкова наивни към живота, чак ми се гади. Не са постигнали това, което искат и двамата са захвърлили мечтите си и все пак се опитват да са щастливи, предпочитам да не ги въвличам във факта, че дъщеря им не иска да живее повече. Пък и дори, когато сме говорили и съм споделяла част от горе написаното те не го разбират. Как да обясниш на човек, че искаш да направиш нещо, но просто не можеш? Не защото ти е физически невъзможно, а просто не можеш. Единственото, което ми казват е, че трябва сама да си помогна, но как? Какво да направя, като сама се въвличам в това? Как да си помогна, като аз съм причината да се чувствам по този начин?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 9 месеца hash: 278b86e58c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Скъпо момиче, Твоето състояние ми е познато до болка. Преди да завърша училище и аз често се чувствах отхвърляна от всичко и всички и нямах желание за нищо. Непрекъснато лъжех, че съм болна, за да се отърва поне за момент от следния ад: Прикована към чина, от който ставам само ако някоя учителка каже, наблюдавам как съучениците ми се шегуват, говорят си, клюкарят, закачат се. Никой не ме забелязва, никой не се интересува от мен. Бях прилежна ученичка, но повечето учители дори не знаеха името ми. Бях никой. Обръщаха се към мен само ако им трябваше химикал или учебник. Винаги им давах и по този начин се чувствах използвана. На контролните преписваха от мен, мислех си, че това все пак е някакъв знак, че ме забелязват. Не знаех какво искам да направя с живота си, страхувах се от бъдещето, нямах желание да се занимавам с нещо полезно, времето за мен течеше страшно бързо и бавно - едновременно. После обаче завърших. Светът е голям, има всякакви хора. Ако си интроверт като мен, винаги ще изпитваш затруднения в това да откриеш своето място сред останалите. За щастие, аз открих доста навреме, че ако ти не положиш усилие, другите съвсем няма да положат усилие заради теб. Направих си експеримент да се усмихвам и да говоря с хората край мен (в случая, моите състуденти), аз първа се шегувах, не кимах непрекъснато покорно с глава, а отказвах, когато нещо не ме устройва, изказвах собствено мнение, и хората започнаха да ме харесват, намерих смисъл в живота си. Това е, съветвам те да опиташ!

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: a8bba5e028

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Здравей. Съветът ми е да се запишеш на някакъв спорт или танци, сигурна съм, че ще ти се отрази добре. Опитай се да разговаряш повече и да споделяш с вашите, дори и да не те разбират, ще те изслушат, а пък и те са единствените хора, които никога няма да те изоставят и ще те обичат такава каквато си. Можеш да помислиш какво искаш да учиш след като завършиш и да се подготвяш за него. Вземи си кученце, което да ти отвлича вниманието от останалите неща, така ще бъдеш и в по-добро настроение и ще си сигурна, че имаш един верен и истински приятел. Има много варианти, просто трябва да се опиташ да бъдеш по-позитивна. Успех :)

 

...