Споделена история от Тинейджърски |
Мога да успея дори и сама!
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1023 пъти
Здравейте. Пиша тук, защото съм сама и нямам с кого другиго да споделя.
И така, момиче на 18г. /12 клас/; живея в средно голям провинциален град, без много много шансове за реализация, населен предимно с роми, 2-3 провинциални бизнесмени, богати турци и неуспяли да се замогнат бедни българи. Аз съм точно от последните - от бедно българско семейство, което е с много нисък доход. Аз не се оплаквам от това, има и по- зле от мен, все пак съм здрава, все пак мога да успея.
Проблемът ми обаче е с майка ми. Има изградено чувство за притежание към мен, сякаш съм и домашен любимец, уж много загрижена и любяща /за което съм и безкрайно благодарна и го оценявам/, но започва да ме задушава. Преди няколко дена ме попита къде смятам да кандидатствам. Отговорих и, че мисля да започна първо работа, и без това не съм се ориентирала за университет пък и за висше трябват пари, но в момента, в който и казах, че искам работа по морето лятото тя се развика: " Пак съм се била цепила от семейството, Не ме е било грижа за тях въобще, само съм гледала да ги използвам, можела съм да си намеря работа и в града, но аз все съм хвърчала нависоко, с рогата напред" - това са само част от приказките, с които ме насоли. Каза ми, че ако напусна града ни, оставам сама, без тяхната подкрепа, а сама според нейните приказки нямало да успея - "Който много летял, далеч не стигал", дори засегна, че Бог щял да ме накаже....!?
За какво да ме накаже, за това, че не искам да съм до полата на мама и искам да се самоиздържам?
Аз и казах, че отивам САМО ДА РАБОТЯ там, не съм казала, че се отказвам от тях?
А и тя какво - още живеем при нейните родители, моите баба и дядо, защото тя "много била постигнала", нямаме си собствено жилище, нямаме нищо... баща ми и той я защитава, защото е "мъж под чехъл" - майка ми му определя къде да работи, какво да работи и до колко часа да работи? Казах и, че може него да контролира, но мен не! Аз съм отделна личност, не съм нейно притежание, може да ме е родила, но това не и дава право да контролира съдбата ми, живота ми, бъдещето ми! Дори и сама, ще успея, знам, че живота е опасен, но какво да правя? Да се вържа вкъщи и да треперя ли? Искам бъдеще, искам да мога да създам семейство, на което на мога да дам всичко, което на мен ми липсваше, но ако слушам майка ми ще си остана до полата и.
Кажете ми, моля, кой е правият? Със сигурност няма да си намеря работа в родния град, освен в някоя мизерна закусвалня, аз не искам това, но явно майка ми това бъдеще иска за мен?
Да, ще отида да работя в друг град, ще уча в друг град, ако трябва без родителска подкрепа, но нужно ли е? Аз не искам да се отказвам от тях, но те явно го желаят?
Трябва ли да жертвам семейството си и да следвам вътрешния си глас, който ми казва, че ще успея, дори и да си чукна главата, дори и да сбъркам, човек се учи от грешките си! Толкова хора са успели, сами, нима аз не мога? Защо майка ми ме подценява? Амбициозна съм, нахъсвам се, успеха ми тази година е отличен, готвя се за матури, оправям се сама, никога не съм и създавала проблеми, а тя.... пак ме подценява.
Благодаря, че изчетохте проблемите ми! Ще съм безкрайно благодарна модераторите да публикуват историята ми и да получа съвет кого да слушам.
|
