Идентичен проблем с приходите
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1330 пъти
Здравейте, аз съм момче на 17 години, който е отчаян и се опитва да намери начин по кой път да потегли. Историята ми е дълга, ще я съкратя.
Та родителите ми имат проблем с финансите, всъщност родителите ми са разведени и живея при майка ми и приятеля и. Преди години, когато нашите не бяха се развели бяхме много по-добре, говоря и за колко бяхме щастливи. След като се разведоха родителите ми, майка ми имаше доста наследени имоти и земи долу-горе на стойност към 30 хиляди.. тя ги профука по мъже и за безсмислени работи. След това си хвана приятел от който има дете, което много го обичам. Това, че е от друг баща не ми е давало повод за омраза, винаги ще съм до него.
И все пак да се върнем на темата - майка ми сега взема само майчинство, което обезателно не е много, а приятеля и работи и е на ниска заплата. Не я съдя майка ми, че преди години профука толкова пари, а не ги инвестира някъде.. тогава почти я мразех, заради деянията си, но сега се промени и аз не мога да я съдя за миналото и постъпките и, всеки е поемал по лошия път, дори за малко. Обичам я, тя ми е майка. Но доходите ни са много малко, все пак сме 5 човека у дома и аз постоянно обвинявам себе си, защото нямам годините да изкарвам пари и аз да им помагам. Занимавам се с уеб дейности, което досега ми са допринесли доходи около 300лв, все пак не съм специалист, но пак съм се трудил да изкарам нещо. Вече и от 2 лета работя по складовете, но въпросът, който се върти в ума ми е как ще продължа нататък? искам да се запиша в университет, но малко ще ми е трудно да се оправям. По принцип съм амбициозен човек, искам и да се развивам, но не мога да си го позволя.
Не гледам другите ми съученици, тяхното детство е толкова безгрижно и без никакви тревоги, аз съм израстнал в караници, побоища и още цял куп злощастия, но не гледам миналото си искам просто бъдещето ми да е подсигурено. Ако трябва да разкажа цялата си история, може да се напише бестселър. Казвам главно тези мисли, които не ми излизат от ума. Не съм като повечето тинейджъри, скърбящи за прекрасното момиче, искам просто развиващо и успряващо бъдеще!
Благодаря предварително за мненията ви.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: 34f68866d4

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Първо те поздравявам за нагласата ти - ти не си потънал в самосъжаление и обвинение, а си приел обстоятелствата и се виждаш като АКТИВНАТА личност в живота си. Не знам, защо си се притеснил. Хора като теб - дейни, позитивни и енергични - винаги се оправят в живота и каквото и да учиш или работиш няма да имаш проблем. Да, ще ти е трудничко, ако искаш да учиш, защото и ще работиш, но за разлика от твоите съученици, които ще се сблъскат с проблемите ти след 25-30 г. и когато сами създадат семейство, кранчето от мама и тати спре... при теб живота ти дава предимството да си една крачка преди тях. Погледни от добрата му страна - ти имаш опит в уеб дизайна, а 300 лв. са много добър доход за твоята възраст! Работил си вече и по складове - видял си как там се случват нещата, имаш вече и познати, които винаги биха те назначили. Хора като теб с две думи не умират от глад :) Нещо повече - ти си като калена стомана - да, болезнен е процеса, но после проблемите, които ще пречупват другите, при теб ще минават без никакви последици. За ученето също мога да те успокоя. Първо, не е задължително да започваш веднага - можеш да заминеш за София, да се устроиш, да запишеш година-две по-късно. Свикнал си на пестене, на боравене с пари и знаеш и как се печелят. Ще се оправиш дори с редовно обучение. По-добре сега да не се притесняваш, да се концентрираш върху добър успех, работата си, а ученето няма да ти избяга. Съветвам те обаче да учиш в София, защото там са и добрите университети, и работата. Бързата кучка, слепи ги ражда - съучениците ти ще се пръснат из разни глупави университети, ще се заселят в парти-квартири и ще имат още 4-5 годинки леко и меко, но и тяхното ще ги настигне. На 25 г. като излезнат от унито без стаж, без идея изобщо какво МОГАТ да вършат, ти вече ще си изградил връзки, САМОЧУВСТВИЕ и практически умения. Да не говорим за семейство после, че си много пригоден. Животът те е очукал, но ти не си се превърнал в развалина, а напротив - калил си се, станал си истински мъж с отговорности и идея за живота. Не вярвам например, че лекомислено би създал някога деца от жена като майка си или би зарязал бързо семейството си... За самото учене отново искам да те успокоя. Силен човек като теб няма да види големи трудности. Отиди, устрои се, поработи година до две години, спести някой лев, ако ти е възможно и запиши. Аз така работих 2, 5 г. преди да запиша висше, но беше редовно, много трудна и перспективна специалност в най-добрия университет. Самоиздържах се, идвам от бедно и проблемно семейство. Да, съученичките ми завършиха по-рано, но какво от това? Много трудно си намериха работа или изобщо не си намериха и сега чистят на Запад. Други пък побързаха със семейство и деца - не попаднаха на съпруг и... проблеми пак. Ти много ми напомняш на мен самата, само че аз не съм се притеснявала, а винаги съм имала цели и съм вярвала в себе си. На 17 г. започнах работа като келнерка в моя град, за да си спестя пари за книжка, телефон и да замина за София. След като завърших заминах за София и след 3-4 доста труднички години много бързо си стъпих на краката. Интересното е, че така както преди бях една от най-бедните в класа за срещата на класа след 10 г. дори ми се наложи да взема скромна кола под наем, за да не ги комплексирам хората. Сетих се в последния момент, че само колата и бижутата ми бяха по-скъпи от целия житейски доход на тези хора, които някога имаха лекото и меко детство, можеха да си позволят скъпи закуски в училище, кафета, дискотеки, хубави дрехи, а днес се чудят как да изхранват децата си. Общо взето колелото се върти. Животът е възходи и падения и всеки в един момент се изправя пред трудностите, но ти имаш уникалния шанс да си калена стомана. Доста е рядко това, между другото, защото повечето хора с нашето детство се пречупват и не постигат нищо - или оплакват цял живот съдбата си и обвиняват другите, или стават престъпници. Ти си уникално момче, защото нито обвиняваш родителите си (а имаш защо), нито си потънал в омраза и злоба, нито завиждаш на останалите, а активно търсиш решения за подобрения на своя живот и дори да помогнеш на близките си. Сигурна съм дори, че се радваш за съучениците си, че те имат хубаво детство и младежки години. Само се освободи от притесненията си- ще се справиш, споко. Всяко нещо с времето си - за сега училището да ти е на първо място, а доходът от 300 лв. е перфектен. Мога да те посъветвам само да спестяваш част от него, а с отаналите да плащаш сметки или да водиш детето някъде - на куклен театър, на някакви детски неща, за да има то малко по-добрто детство от твоето. Вярвай в себе си, поставяй си МНОГО ВИСОКИ ЦЕЛИ и всичко ще ти се нареди! Обичай близките си дори да са сгрешили - имаш една майка, едно семейство - обичай ги такива, каквито са!

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: abb7091372

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Пич и аз съм в същото положение като теб. На 16 съм и наще са много зле с парите. Търсил съм работа обаче винаги удря на камък, ако нямаш връзки почти невъзможно е някой да те вземе :(. Ти как си намерил работа не знам, но аз не мога да си намеря.

 

...