Споделена история от Тинейджърски |
Най-новото чувство за мен
преди: 16 години, 8 месеца, прочетена 2928 пъти
Здравейте! Съвсем случайно попаднах на този сайт и импулсивно реших да споделя и аз моя проблем ...
Историята е следната ... С " него " имаме едно и също село и от там се познаваме, но никога не сме общували. Най-гадното е че двамата сме от различни градове. Един ден той ме намери в скайп и така започнахме да си пишем. Писа ми, че ме харесва, на което аз естествено не повярвах. Но след няколко дни и аз не знам как, започнах да го харесвам малко. 3 седмици след това той замина за Африка за 1 месец. От там ми звънеше и си пишехме в скайп. Влизах в чата най-вече заради него. Като се върна от Африка дойде да ме види...беше ми накупил подаръци от там, както и на родителите ми. 1 седмица след това отново дойде в моя град. На следващия месец(март) се видяхме в София където бях на сватба, а той отиде до там за да можем да се видим (има роднини в София). Към края на месеца пак се видяхме този път в неговия град.
Всичко беше като някаква приказка...срещах за първи път такова момче-мил, любезен с нашите, добър, нежен, романтичен, привързан към мен, по всичко, което правеше личеше, че ме обича, а и аз него страшно много го обичах. Правеше всичко възможно да идва да ме вижда, защото това не е само до желание, а и до парична възможност. И наистина направи много за тази връзка... Обаждаше ми се всеки ден по няколко пъти, говорили сме с часове; изобщо не го интересуваше колко пари харчи за мен. Постоянно питаше как са родителите ми и пращаше поздрави с поводи и без. Дори майка ми го хареса,з ащото е по-различен от предишните. Имаше може би само 1 недостатък-ревнуваше ме адски много, направо беше непоносимо. Аз и без това излизам изключително рядко, а той постоянно ревнуваше.
Уж ми имаше вяра, а все се съмняваше с кого съм излязла, с кого си пиша ... Това пораждаше постоянните ни караници и то все по скайп. Започнаха да стават малко случаите, в които когато ми се обаждаше по тела, да не се караме. Той си направи регистрация в един сайт за запознанства, само защото аз съм била имала (а пък моята беше от преди да тръгнем с него) и аз много се дразнех, понеже той пишеше коментари на разни момичета и ... разбирате как ревнува човек когато обича... По едно време се разбрахме и се спря с тези коментари, но винаги когато се карахме и започваше наново.
Същността, на проблема ми, е следната...Момчето, което толкова обичам допусна 2 грешки (големи), като изключим останалите 3-4 пъти когато съм му прощавала когато сме се карали заради безумната му ревност. Първата грешка, за която му простих беше че си беше писал с някаква от Плевен и и писал, че не обича бившото си гадже (т.е. мен). А втората грешка, която не мога да му простя и заради която от 2 седмици сме разделени е че преди аз да си ида на нашето село за Великденската ваканция, една вечер той се бил напил и една от селото плачела нещо за едно друго момче и моят "любим" я прегърнал и както каза той "не разбрал кога я бил целунал". И най-болно ми става от това, че съм си била там с него на село и той ме е гледал в очите без да ми каже нищо. ;( Когато ми го каза вече се бях върнала от село и не повярвах, защото беше почнал вече него ден да се заяжда с мен и помислих,че го прави за да ревнувам, защото тъкмо ми беше казал, че иска поне малко да го ревнувам.
След 2 дни обаче като го попитах дали е вярно,той най-безцеремонно заяви, че е така, при което от мисълта за това цяла вечер плаках, плаках...изплаках си очите, дори говорих с майка ми в състоянието, в което бях.. Аз съм почти на 17 г. и знаете как реагират родителите; не вземат на сериозно нещата, които се случват в сърцата на децата им в тези години. Да, но аз наистина се чувствам много много зле, и още по-зле ми става като виждам че никой не ме разбира, може би само 1 човек, едно момиче ... ;( ;( ;( И точно този човек и момчето, което обичам се падат братовчеди по заплетените връзки от селата. И не знам защо момчето, на което имах такова доверие, е казало на братовчедка си за наши много лични работи, което много ме разочарова ... ;( След цялата тази история с целувката, което за мен си е пак изневяра, говорихме по тела и ест ми каза, че съжалява,че знае че е негова грешката и никога няма да си я прости. Помоли ме да не допускам никога неговата грешка и даже плакахме заедно по телефона.
Доста дълга стана моята душевна изповед,но просто...не мога по-накратко да разкажа цялата история. Моля Ви, дайте ми съвет какво да правя, защото аз уж съм решила, но...нз...не знам кое ще е правилното решение. ;( ;( ;( ;( ;( ;(
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 години, 8 месеца hash: 17434290ab |
|
1. Здравей мила, според мен трябва да поговориш с твоя приятел за неговото държание към теб. От това, което си написала разбирам, че той те обича и много държи на теб. Наистина е трудна връзката от разстояние, но вие явно се справяте :) Трябва да му обясниш, че не може да продължава да те ревнува, защото ревността ще убие любовта ви! Искрено се надявам той да се промени и да бъдете мн щастливи:) Но ако това не се случи недей да се отчайваш,защото хора, на които им е писано да са заедно винаги откриват пътя си накрая :) Успех!
|
| преди: 16 години, 8 месеца hash: c492698372 |
|
2. Мисля че не е искал да стане така, не е искал да те нарани! Просто се е случило, но той обича теб, не нея! И според мен няма какво да избираш, защото по разказа си личи, че макар и разстоянието между вас да не е малко, вие се обичате! Нали това е най-важното?! А за майка ти тва е нормално да не те разбира - аз също съм почти на 17 и честно казано не споделям с майка ми точно заради това - защото не ни разбират! Но за твоето момче само едно ще ти кажа - личи си че те обича! Не го изпускай! Пожелавам ти много щастие и дано савсем преодолеете разстоянието! :)
|
| преди: 16 години, 8 месеца hash: 060aab6590 |
|
3. Хей. Не се трвожи! От това което прочетох, разбрах, че той те обича!!! А за оная целувка-алкохолът не прощава на никой! ;) Сигурен съм, че ще изгладите отношенията си и ще продължите да си се обичате въпреки разстоянието! Кусмет..
|
|
