 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Тормоз, тормоз, тормоз от съученици
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 2330 пъти
Здравейте, момиче на 16 съм и вече ще се съсипя. Пиша историята си за втори път дано да бъде публикувана.
Това е продължение на историята ми, която пиша със сълзи на очи. Тормозят ме някои съученици. Преди бях приятелка с едно момче от класа ми, но вече не сме, защото най-добрата му приятелка го настрои срещу мен тъй като той бил само неин. Двамата бяха започнали да ме тормозят-обиди, заплахи, замеряха ме с боклуци и постоянно ми се подиграваха, че съм грозна и не мога да казвам "р". Аз плачех, бях в депресия-съсипах се. Накрая приятелките ми казаха на мама. Тя се обяди на класната и после класната ги заплашила с изключване. Спряха, дори момичето ми се извини и уж се оправихме поне с нея. Нямаше нищо три месеца и сега пак започнаха просто така. Омръзна ми вече, постоянно тормоз и обиди а на никой нищо не съм направила на никой-винаги съм се стараела да се разбирам с всички и все на някой преча. Чувствам се толкова измъчена - това е психически тормоз всеки ден. Аз исках да се преместя, но мама не се съгласи и никой не ме разбира, защото никой не е бил на мое място. Искам да избягам от всичко това - и без това съм с много ниско самочувствие, а постоянния тормоз ме убива. Ако трябва ще премина на самостоятелна форма на обучение, заради тях не ми се ходи на училище, а попринцип всичко си уча. Помогнете ми моля!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 3cb46142bb |
|
1. Освен намери си приятел, който да ги сплаши малко. Ако беше моя приятелка щеше да им се случи случка :D
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: dbc4d006a5 |
|
2. Игнорирай олигофрените, не мълчи - казвай на директорa, учителите и родителите ти, ще им писне в един момент.
Ако са толкова малоумни се премести и не допускай да те мачкат.
Mergeous
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: dfa36d0f4a |
|
3. Ох милото! Ако можех, шях да те гушна! Трябва да кажеш на майка ти, че тези пак са започнали. Даже, ако ти е трудно, й покажи тази тема. Казваш, че имаш приятелки, това е хубаво. Те от класа ли са? Стой с тях - като сте на група, онези няма да смеят толкова да се заяждат с тебе. Но е важно да кажеш на майка си всички тези неща - включително това, че ти е по-трудно да учиш. Има обаче и нещо друго - обикновено към 11 и 12 клас такива неща като обиди и т. н. вече стават рядкост. Поне така съм забелязала. Може и да им писне, но ако е същото и другата учебна година, по-добре се премести. Желая ти много успех!!! Пиши какво е станало.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: ae4fd88c2f |
|
4. Аз те разбирам!
Преди ме тормозеха, главно едно момиче, което насъска целия клас и всичките си приятели и приятелки срещу мен. В даскало ме замеряха с обелки от мандарини, вафли и всичко, което ядяха, по коридорите ме блъскаха, а на улицата ми крещяха обиди. Защо ли? Защото бях слаба, кльощава и източена с все още неоформено тяло, бях от бедно семейство, беднячка, която не си купуваше нищо за ядене в даскало, ядях само вкъщи, не ходех на събирания с класа, нямах приятели. Всички бяха против мен. Когато станах 7 клас се бях скарала с нашите у дома, беше ми криво и оня пачавра в училище пак почна да ме замеря с опаковки и да ме обижда. И тогава ми падна пердето, скочих и я фраснах по лицето и после се нахвърлих с шутове и юмруци ... цялата болка, която ми се беше събирала тогава, излезе върху нея ... изключиха ме на момента от училище, насрочиха ми консултация с психолог, все едно я бях убила, а действително и бях разбила носа и счупила няколко ребра, но от тогава всеки ме респектираше, никой не ме закачеше, дори в новото даскало. Нямах приятели и без приятели завърших, но в университета срещнах страхотни хора, които ме уважават и дори се шегувам със случката понякога.
И ти така, не обръщай внимание на обидите, всичко в училище един ден остава един спомен - добър или лош, само спомен!
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 909369a2e3 |
|
5. Опитай да не им обръщаш внимание. Ако не се получи говори пак с майка ти обясни и как се чувстваш, кажи и да се постави поне за малко на твое място и да те разбере. Попитай я какво би направила в такава ситуация и да се надяваме да те разбере и да вземете най - доброто решение за теб. Опитай да говориш и с баща си може пък той да вземе твоята страна и да склоните майка ти да те премести Разбирам те знам какво е изпитала съм го на гърба си.
|
...
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 06a2e939b5 |
|
6. Защо не се преместиш в друга гимназия през лятната ваканция? Не си длъжна да ги търпиш още 2 години.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 447ba30bf9 |
|
7. Виждаш ли се добро момиче, затова ще ти кажа. Проблемите ти изглеждат големи сега, а след години като погледнеш назад, ще се чудиш за какво си си трошила нервите.
Мен така в 8-ми клас една калпазанка ме заплашваше, че щели да се съберат с приятелките й и да ме бият след часовете. Теб с какво те заплашват? Аз се травмирах и не смеех да вдигна нос и то за какво? Знаеш ли за какво съжалявам единствено сега, когато съм почти на 24 години? Съжалявам, че онази мърла наистина не ме наби. Щеше много добре да се получи - да ме набие, после да викна свидетели, да си извадя медицинско, да се оплача в Детска педагодическа стая от нея, после да я привикват насам-натам в полицията и в крайна сметка наистина да я изключат. Но пуст страх тогава, защото съм била малка и не съм разбирала нещата.
Не ти, а те трябва да треперят от теб. И да си мислят те как да напуснат училището или да минат на самостоятелна подготовка. Пусни жалба срещу тях - направо пред директорката на училището, а ако ти посегнат и с физическо насилие - директно пред полицията. И ще им е скапана работата. Но трябва преди това да се вземеш в ръце - с плач нищо не се оправя, трябват действия. Успех
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: e1b48f6cc1 |
|
8. Виж сега, момиче, аз съм на твоята възраст и имах таъкв проблем преди години. Повярвай ми, ако се преместищ, това няма да реши проблема. Знаме, че звучи като клише, но САМО игнорирането върши работа. Друго нещо, което можеш да направиш, е да се опиташ да поговориш с тях, те просто трябва да разберат, че ти силна и не се поддаваш на някви утрепки. Това са хора, които няма къде другаде да си избият комплексите. И запомни, рано ли късно и на гях ще им се случи същото, ако не на тях-на децата им. Успех и горе-главата!! Надявам се да съм била полезна
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: f71611bae5 |
|
9. Прочетох историята ти. Аз също бях като теб, мен тормозеха също, защото бях по - умна от тях и доста кротичка, не създавах проблеми, а учитеьите ме уважаваха. Когато ме тормозеха, само псохически, в училище се здържах, но щом се прибирах, тъгата натежаваше и сълзите напираха. Чувствах се незпомощна. Това, което искам да ти кажа да не говориш за смяна на училището. Първо опитай се да поговориш с тази, дето те тормози, винаги един разговор на четири очи оправя положението. Не стане ли обирни се към директора на училището, независимо какво мислиш за тази идея, мисля, че е добра опция, но само резервен план, в случей, че не проработи първия. Директора ще е длъжен да се намеси, защото си има правила и никой няма право да накърмява достойнството на друг човек.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: b1aa82b4ca |
|
10. Това положение ми е страшно познато и знам какво да правиш. Голяма си и ти е ясно, че тормоза няма да е завинаги. Първо - сплашването никога не работи. Второ - настрой се психически, като автоматично изключваш тяхното поведение и разбери всеки е красив -просто постой пред огледалото и си казвай колко си прекрасна, защото е постижение днешните времена да не си виновна на никой. Не знам какъв стил музика слушаш, но на мен ми помагат готическите симфонии (колкото и абсурдно да звучи), които страшно успокояват и приспиват - даже учителите ми забелязаха това. Това е период. Внимавай с депресията (водила ме е до ножа 2 пъти ). Не ходи на психолог, не взимай успокоителни и е много по - лесно и ефективно да се настроиш сама за живота - гаден, еднообразен и понякога безмислен. Предлагам ти ако обичаш да пишеш - напиши чувствата си на една хартия, нарисувай ги, изпей ги, изтанцувай ги - просто си отвлечи вниманието. Просто не показвай, че за нещо изобщо ти пука и сама се научи, че нищо не е честно. По - лесно е да ги игнорираш, отколкото да им отговаряш на тъпизмите. Настрой се психически за всичко около теб. Бъди си психолог сама на себе си. Това не се приятели, а някакви от лудницата, ако проблема им е в твоето "р". Не приемай нищо на сериозно. Успех и не ме карай да се тревожа за състоянието ти...
|
...
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 486703fdd9 |
|
11. Хей, хей! Горе главата! Мен и ученици и учители ме тормозеха, но се опълчих и сега съм ок! Да не ти пука за тези, това са хора, които играят много малка роля в живота ти! Повярвай ми, знам какво е! Не се оставяй на инвалидите да те мачкат. Ако ги имаш във Фейса - блокирай ги! В училище дори да те обиждат - това са само думи, и те не са истина!! Горе главата принцесо - да не ти падне короната! :3 Късмет! ^^
Gwen
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 4a9da23f97 |
|
13. Благодаря на всички за положителните и полезни коментари. :) Накарахте ме да се усмихна.
Просто аз съм такъв човек, че всичко премислям и обидата ми остава в съзнанието и ме измъмва. Глупаво е, но съм такава.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 366242ea36 |
|
14. Хей. Преди година бях в твоето положение, че и по-зле. Имаше едно момиче, което ме тормозеше и аз не знаех защо, не й бях направила нищо. И понеже не съм от богато семейство нямам възможност всяка седмица да съм с различни дрехи тя ми се подиграваше, настройваше и другите срещу мен. Постоянно крещеше по коридорите, че съм миришела. И всякакви други глупости. И аз не обръщах внимание, но тя продължаваше накрая ме наби пред всички. Чувствах се унижена, бях като парцал. Не направих нищо. Накрая казах на родителите си, те говориха с нейните. Оказа се че има страх от тях. И се спря. След месеци я гледах как постоянно реве заради лошо отношение към нея. Мисълта ми е че рано или късно всичко се връща. Банално, но вярно. Горе главата, всичко ще се оправи.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: e78d6a23f5 |
|
15. Аз също не мога да казвам „р“, но мисля, че е сладко.
Мен също ме тормозят, защото имам пъпки или съм висока и така все си имат причина. Знам какво е чувството да си мислиш че си никоя, но не им показвай слабост! Ако те обидят отвърни им. Не позволявай да те мачкат!
Ако пък не се получи говори с майка ти или баща ти. Те със сигурност ще те разберат.
УСПЕХ!!!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
